Март
2025
06/23/14 18:15
(http://raltchev.info/)

Когато не виждаме лицата

Сигурно и покрай теб са минавали лъскави нови автомобили, изпреварвали са те неправилно, но пък други вежливо са ти давали предимство и така са възстановявали донякъде баланса в малката ти лична вселена. Извън нея обаче лъскавите автомобили контрастират яростно на фона на все повечето лица, навели се над кофи за боклук или свели поглед към стълбите и протегнали към теб поизмачкана чаша от кафе, което не са изпили самите те. На мястото на същите тези коли можеш лесно да поставиш къщите, телефоните, екскурзиите, огромните телевизори – изглеждат по същия абсурден начин.

Не ми харесва, но пък май знам каква е причината. Лицата. Когато не ги виждаме, е много по-лесно да ги отминем и да ги забравим. Когато ефектите от действията или бездействията ни не засягат някого, чието лице можем и искаме да си представим, те сякаш нямат никакво значение. А това не води до нищо хубаво. Да, може да създаде временно усещане за надмощие у собственика на лъскавата кола. То обаче ще се изпари, когато никой не направи място на възрастния му баща в автобуса или свирне ядосано на бременната му жена, пресичаща бавно пешеходната пътека.
Това беше Лъки...

Искам всеки да поглежда в очите човека насреща или да си представя как изглежда той, преди да постави подписа си, да вземе решение, да натисне клаксона, да отнеме или открадне нещо. Може и да не е човек, може и куче да е. Не знам обаче как да го постигна. А на тази планета живеем заедно.

Поводът за този пост е това кученце, което се е удавило в наводненията от последните дни. Казваше се Лъки. Не искам да сравнявам неговия живот със загубените животи на хората, пострадали във Варна, а и навсякъде по света. Просто неговата муцуна е тази, която помня и която няма да видя никога повече. А е непростимо, защото имаме знанията и средствата да не жертваме никого. Само трябва да отворим очи за лицата.

Вечна памет на загиналите и моите съболезнования към техните близки.

#PrayForVarna
Една снимка от кв. Аспарухово на Виктория Атанасов.



Когато не виждаме лицата е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Публикувана на 06/23/14 18:15 //feedproxy.google.com/~r/WalkingOnTheEdge/~3/0HjtUaRV_Rg/

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване