ПОЛИТИКА И ДРУГИ КАТАКЛИЗМИ

06/27/14 13:21
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПОЛИТИКА И ДРУГИ КАТАКЛИЗМИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България – най-малко 15 са жертвите от наводненията в северо-източната част на страната. В същото време държавата, която има огромна вина за пораженията от стихията, се занимава повече с политическите си, отколкото с природните катаклизми. Темата днес обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, как стана така, че не цунами, а дъжд и вълни от вътрешни, неголеми водоизточници, причиниха толкова ужас и жертви при неотдавнашните наводнения във Варна, Добрич и други градове на страната?

- Факторите са много, Фили. Първо са самите хора, онази психология, насадена ни от комунизма – някой друг трябва да се погрижи за мен, моля. От падането на режима минаха 25 години, но това още е твърде масово явление, обикновено личи най-вече в икономическата и социалната сфера, но сега се оказа пагубно и физически. Някой трябва да ме измъкне от къщи, дори когато водата ме залива. Някой трябва да се погрижи за домъкнатия в моя двор труп, това не е моя работа. Ето тази психология. Освен това, българите нямаме ни най-малка представа какво да правим в случай на подобно бедствие, нямаме психологическа, а и практическа подготовка.

- Това не е ли нормално до голяма степен, защото какво става – живееш си на равно и далеч от всякакви водни опасности, а изведнъж силна вълна ти се изсипва на главата….

- Ако си в центъра на София, каквото и да става, не очакваш Перловската река да те залее. Когато построиш незаконна къща насред отводнителната водосборна зона на квартал „Аспарухово” обаче, би трябвало да очакваш нещо все някога да стане. Ако изобщо знаеш на кой свят се намираш и какво правиш. Ето ти пак българска психология – знаеш как се строи незаконно, а не знаеш, че строиш на опасно място. Нелепо е. Но тук е моментът да обърнем поглед и към другите, още по-съществените причини за големите поражения от иначе не особено опасното само по себе си бедствие. Например – защо и как община Варна търпи с години, дори десетки години, незаконното застрояване на поне 50 процента от квартал „Аспарухово”. А също – кой от общината и срещу какви суми пък издава разрешения за строеж на опасните места в квартала. Отговори няма да има. Сега ще започне едно разследване на причините, което няма да установи никакви причини. Откъде знам ли? По аналогия. Факт е, че над две години след подобно наводнение в хасковското село Бисер, което отне живота на поне десет души, прокуратурата още не може да установи – представи си, Фили – чия собственост е язовирът, който тогава преля. Цял язовир, това не ти е чаша вода. Още повече – най-вероятно всички в селото, половината Хасково и четвърт София знаят чия собственост е въпросното съоръжение, само прокуратурата не знае – поне официално.

- Пламен, хората и общините си платиха и продължават да плащат висока цена за своето поведение, но държавата какво, тя по какъв начин участва в цялата работа?

- Оказа се, Фили, че дърветата, запушили водосборната зона на „Аспарухово”, са не от общинския, а от държавния горски фонд, за който държавата явно нехае. Така че оттук започваме. Второ – има тотално неосъществен държавен контрол върху различните незаконни действия, извършвани от общините с издаване на разрешенията за строеж, с непострояване на част от съответните съоръжения, с некачественото строителство на други. Трето – говорим за пълната липса на бързина, координация и адекватност в действията на самото вътрешно министерство по време на спасителните операции. Да, защото преди време Агенцията за борба с бедствията и авариите премина – или по-скоро се върна – в състава на МВР, ход, който тогава изглеждаше излишен, а сега се оказа и вреден. Защото знаем, че МВР има далеч по-важни занимания – да подслушва политици и журналисти, 25 години вече да подготвя закон за самото себе си, който е в ущърб на обществения интерес, да управлява организираната престъпност и да събира парсата от нея, все такива сладки неща. Къде тук се вписват главоболията с бедствията? Покрай бедствията вътрешното министерство може да получи и да похарчи, тоест – вътрешни хора да приберат – повече пари от бюджета. Каквато всъщност беше и целта на занятието с преместването на Агенцията под неговото крило. С други думи, това министерство само по себе си е бедствие за България, но виж, да се разчита на него при реално природно бедствие, това не бива.

- Пламен, всичко това става на фона на политически развития, които също са доста бедствени за страната. Има ли връзка между двете неща и каква?

- Връзката е дълбока и пряка, Фили. Точно същият маниер, по който всички се туткат при природно бедствие, в момента се реализира и в политическия живот. Ще има предсрочни избори, уж единодушни са политическите сили, но вече втора седмица никой не знае кога ще бъдат те. По въпроса трябваше да има консултации във вторник, после те бяха отложени за днес, петък. Какъв е форматът на консултациите и защо е такъв, какви са правилата, по които ще се водят и най-вече – какви са гаранциите, че постигнатите договорености ще бъдат спазени, отговор на тези въпроси няма. През това време обаче управляващите назначават нови хора на ключови позиции и извършват други действия, които утре ще тежат като воденичен камък на новото управление. Премиерът Орешарски казва, че оставката на правителството не е въпрос на самото правителство, а на парламентарното мнозинство. Парламентарното мнозинство обаче вече не съществува в познатия си вид, защото, с избори пред себе си, всички партии са загрижени за своя пряк интерес, а не за някаква обща идея. За капак на целия този хаос пък Сергей Станишев, лидерът на най-голямата управляваща партия БСП, хвърли и партията си и всички останали в смут, като се отказа от депутатското място в българския парламент и обяви, че отива в Европейския, където също бе избран.

- Пламен, защо това да е чак толкова странно? Още повече – Станишев е и председател на Партията на европейските социалисти, мястото му не е ли по-скоро в Брюксел?

- Права си, Фили, не е странно. Не е странно, защото с това свое решение Станишев се показа точно такъв, какъвто е – изпечен лъжец. Много пъти по време на кампанията за европейските избори, а и след нея, той твърдеше категорично, до втръсване, че е в листата на БСП, само за да привлече гласове за партията си, а иначе няма да ходи в Брюксел. На няколко пъти Станишев дори се изнерви, защото журналистите отново и отново, до втръсване, го питаха същото. И сега изведнъж се отмята от клетвите си, без изобщо да му пука, само с някакво мижаво обяснение, че това се налага поради променената ситуация и в Европа, и в България. Но с уговорката, че запазва партийния си пост в България. Всъщност, Фили, умните хора по света само от едно такова политическо действие на лидера на мнозинството могат да си направят прекрасен извод къде политически се намира България в момента. Както и защо се намира там.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com