Когато пороят потопи Варна в кал и скръб, ние, в ролята си на публика, бяхме потопени в порой от думи – оправдания, обвинения, самоизтъквания. Порой от цинизъм и бездушие. Градушка от празни приказки. И всичко в един единствен кадър-гротеска - вътрешният министър, ограден от камери и микрофони, под чадър на розови рози. И в кал до колене.