In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям -
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/y8wXsYI8ecQ/

Свързани новини: