Червената пропаганда обръща рязко палачинката срещу ДПС

Обръщането на палачинката в българската политика не е патент на Бареков, макар той да направи това упражнение толкова зрелищно, че определено удари от земята журналисти и политици с дългогодишен опит в този занаят.

Каквито и отделни приглушени изблици на несъгласие с политическия комшулук, достлук и съвместно сгазен лук да сте чели от червен автор по отношение на властовото целуване между БСП и ДПС обаче, бас държа, че за първи път сега и тук ще се запознаете с истински обърнатата палачинка по въпроса. Защото в БСП вече е позволено да бъде казана истината, заради която близо четвърт век други коментатори биваха обругавани тъкмо от червената пропаганда- пряко и чрез всичките й мимикриращи инструменти.

Днес вече в самия в. „Дума”, издаван от най-яростния русофил в ръководството на БСП Николай Малинов, става възможно да се прочете статия, в която се припомнят добре известните, но „тактически” и „тактично” премълчавани толкова години чисто юридически аргументи срещу узаконяването на ДПС в ерата, когато в соцпартията и в България колеше и бесеше др. Андрей Луканов.

Авторът на статията Тодор Коруев е изписал в същата тази „Дума” някои гадости срещу моя скромна милост ( следвайки партийната повеля и личния пример в това отношение на главния си редактор Стефан Продев). Но тъкмо това прави обърнатата от него палачинката от негова страна още по-пикантна манджа за сервиране в ivo.bg.

Чисто политически трябва да се отбележи и нещо друго: обръщането на палачинката от страна на червената пропаганда отново нямаше да се състои, ако на „Позитано” не бяха надушили все по-ясните сигнали за затопляне на отношенията на ДПС с ГЕРБ.

С фалцетни тонове в гласовете депесари и гербери отричат да има сближаване между тях . Борисов направо истеризира по мой адрес и ме нарече „идиот” на 17 юни от екрана на Нова телевизия именно заради подобен сигнал от моя страна. Но фактите стават все по-видими, а истерията на Борисов само го издаде.

Съответно другарите социалисти, които преди няколко месеца ръкопляскаха на публичната целувка между Станишев с Местан, сега подготвят почвата за война срещу очертаващия се нов властови тандем и срещу изневярата на своя дългогодишен съучастник в управлението.

Ето как днес в. „Дума” „открива” противоконституционността на ДПС, откривайки по този начин нов фронт чрез преобръщане на палачинката по един от фундаменталните казуси на прехода.

Противоконституционно

Тодор Коруев

9. Юли 2014

Конституционното реми на 13 април 1992 г. остави ДПС в политическата система на страната. Тогава шестима съдии подкрепиха искане да се признае ДПС за противоконституционна партия, петима бяха против, един отсъстваше. А беше необходима подкрепа от 7 гласа. Петима с тоги не излязоха от партийните си обувки и си затвориха очите пред текста в устава, с който ДПС си поставя за главна задача да се бори “за правата и свободите на малцинствата в България”, а не за правата на всички български граждани. Първият вариант на основния документ дори бе озаглавен: “Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България”. Това е потулено и днес лидерите на ДПС се тупат по гърдите, че са национално отговорна политическа сила, професионална партия от европейски тип, и се крият зад паравана на либерализма. ДПС е организация, построена на етнически, и доколкото в нея членуват и българи мохамедани и цигани мохамедани, и на религиозен принцип. Присъствието на българи, повечето влезли в движението заради себеуреждането си, не променя неговия характер. Колегата журналист Сюлейман Гавазов твърдеше, че на турците в България не е потребна партия, а културно-просветна организация, каквито имат евреите и арменците. С ДПС се създаде нова етнополитическа, етносоциална, етнопсихологическа и етнорелигиозна ситуация в страната – засили се междуетническото напрежение, родиха се антибългарски настроения сред българските турци, има процеси на обезбългаряване и турцизация сред българите мохамедани, дори дискриминация на българи християни.
Д-р Гюлестан веднъж в Момчилград публично ме простреля от упор с въпроса: “Защо мразиш турците?” Стана ми горчиво, защото ми приписа омраза към хората, сред които съм израснал, с които като деца заедно ритахме топка и заедно крадяхме дини, или че в гимназията с Вели Мюмюнов Алиев от с. Крилатица бяхме неразделни, че на зрелостния изпит дадох на Мурад, Ферад и Станчо да препишат задачите по математика, заради което и четиримата бяхме изключени и завършихме гимназията като частни ученици. Пример за етническата толерантност бяха отношенията между моя дядо и неговия дядо (на д-р Гюлестан примерно), между моя баща и неговия баща, между мен и него – също, но сега между нас двамата се изправя ДПС. Турците са люде трудолюбиви и почтени, населени с простодушие и мъдрост, привързани към родната земя, и най-малко се нуждаят от капсулирането, на което ги обрече ДПС. Те биха се чувствали с повече права и свободи, неоковани в политическо движение, което си обсеби демагогски тези понятия. Ако можеха необезпокоявани да избират примерно измежду различни партии, щеше да е друго. А не да гласуват под команда и под заплахата, че българите щели да им сменят пак имената или ще им затворят пътя към джумаята. Един мой земляк ми рече: “Лесно ви е на вас, българите, може да гласувате за когото си щете. А ние, турците, сме в еднопартиен режим, както при Тодор Живков – нямаме избор. ДПС държи и ножа, и хляба.” Плашилото със смяната на имената е хоругва, която ДПС все ще разнася. Наскоро Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ внесоха проектозакон, с който искат обезщетения за пострадалите по време на мирни протести при тоталитарното управление от 1947 г. насам. Учудвам се на дързостта им – ръководството на ДПС бъка от агенти на ДС, а не един и двама са били възродители – активисти в смяната на имената. Дейци на движението подлагаха на натиск и тормоз свои съграждани и съселяни, които по различни причини са останали с български имена.
Лютви Местан, човек велеречив, има и любими изрази като “езика на омразата”, пуска го час по час. ДПС иска задължително обучение на майчин език, не се приема, вината е в “езика на омразата”, друг път настоява политическата агитация да се води на турски език (де факто това се прави), не се одобрява, грехът е на “езика на омразата”, мюфтийствата водят дела за вакъфски имоти, съдът не им ги дава – отново в действие е “езикът на омразата”. Могат ли с “езика на омразата” обаче да обяснят депутатите на ДПС защо отказват да се приеме декларация, която осъжда арменския генодиц, защо са против да се приеме решение на Народното събрание за етническото прочистване на българите от Източна и Западна Тракия през 1913 г. Уж са национално отговорна партия, а възкресяването на сенките на Османската империя не ги смущава, напротив – опитват се да пренапишат историята в угода на някогашното “османско величие”.
“Ремито” бетонира движението, макар че според проф. Велко Вълканов решение на Конституционния съд по обсъждания тогава въпрос изобщо няма и въпросът за легитимността на тази партия продължава да виси.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител