В Юдея, край соленото море (Израел) (6): Масада

Продължаваме обиколката край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и спа, бяхме в Кумран заради кумранските ръкописи, за последно бяхме потока на Давид (Нахал Давид). Днес ще видим крепостта Масада

Приятно четене:

В Юдея край соленото море

шеста част

Крепостта Масада

 

 

 

Масада – зад тази дума стои не само едно значително събитие в археологията.

Масада е светиня – символ

на едно от онези общозначими национални събития, които спомагат за сплотяването на народа в нация и позволяват на многомилионното еврейство да запази националното си единство, независимо от стотиците граници, зад които е разпръснато. „Втори път Масада няма да падне!” – декларират младите войници, даващи тук военна клетва.

 

 

(((((((((())))))))))

 

 

Всичко, което знае

историята за Масада

и драматичните събития, разиграли се зад стените и, дължим на Йосиф Флавий (Йосеф бен Мататияху). Роден е през 37 година след новата ера в известно семейство на свещенослужители.  За кратко време възглавява съпротивата на своя народ против римското господство. През 67 година той бил пленен, преминал на страната на император Веспасиан и даже станал един от най-горещите му поддръжници.

Пълководец и философ, Йосиф Флавий е една твърде противоречива личност в античната история и литература. Римляните прозрели военния му гений и с уважение го приели на служба. Евреите видели в негово лице новия Иисус Навин (приемника на Моисей), но го считали за предател. Никой не знаел истината, но нека ние я приемем такава, каквато я предлага историята в последната си версия. Йосиф Флавий станал римски пълководец, за да може войната в Юдея да приключи по-бързо и с по-малко жертви. Той ни е оставил спомени, които днес са най-важният исторически документ за неговата съвременност, започвайки с епохата на Хасмонеите през 165 година преди новата ера и достигайки до завоюването на Ерусалим и падането на Втория Храм. В книгите му се съдържат много ценни материали по римска и гръцка история. Ярко и увлекателно той повествува за древните религии, появили се още в зората на човечеството, и по този начин помага и на нас да разберем духовните подтици и изворите за възникване на християнството. Така той запълва празнината между книгите на Стария и Новия Завет, явявайки се съвременник на Иисус Христос.

Йосиф Флавий се установява в Рим и написва „Юдейската война” (75 – 79 г.) и „Юдейското минало” (93 – 94 г.). Това са най-всеобхватните му произведения, в които точната и документална хроника се допълва със свидетелствата му на очевидец и гледната точка на историк.

 

 

(((((((((()))))))))

 

 

 

Представете си сюрреалистична картина, наблюдавана от шосето: забита в мъртвата солена земя исполинска канара във форма на кристал с отрязан връх. Там, горе, на високото неравно плато едва се забелязват

грамадите на крепостта Масада

Този колос самотно се издига в централната част на Юдейската пустиня, близо до западния бряг на Мъртво море, между солената планина Содом и Ейн Геди. Височината е 440 м  над нивото на морето, тоест само 40 м  над световния океан. Изолирана е от жълтата равнина наоколо с дълбоки пропасти от всички страни и е практически непристъпна. Тази естествена укрепеност е определила избора и за най-сигурната крепост от времето на Втория Храм.

Любознателният турист, според физическите си възможности, може да се изкачи догоре с кабинковия лифт, движещ се на собствена тяга, или по умерено трудния маршрут за 30 – 40 минути по „змийската пътечка”.

Съществува все още научно недоказана версия, опираща се единствено на записките на Йосиф Флавий, че крепостта Масада за първи път е била построена още в хасмонейския период. Династията на Хасмонеите властва в Юдея от 165 до 37 година преди новата ера. Цар Ирод, дошъл на власт след тях и управлявал под римски протекторат, построил крепостта отново. Практически всичко, което сега археолозите откриват на това високо наклонено плато, е иродианско строителство

Цитаделата била непристъпна. Но защо, с каква цел и именно тук Ирод построил такава голяма, луксозна и много добре защитена крепост с два двореца и прекрасни възможности за развлечения и почивка?

Според историците той издигнал това чудо на архитектурата за себе си и семейството си в случай на опасност, заплашваща го от две страни:  Първо, от страна на народа, който можел да го свали и да издигне на престола управници от предишната династия, и второ, поради заплаха, идваща от египетската царица Клеопатра, която настойчиво уговаряла Марк Антоний да свали Ирод и да и позволи да завладее Юдейското царство. Но най-логична е вероятно версията, според която Масада имала няколко функции:

1. На централна източна военна база и склад, откъдето в случай на необходимост, оръжие и провизии можели бързо да се превозят в пограничните крепости.
2. На дворец резиденция в пустинята край лековитото солено море за прием на високопоставени гости. Затова имало няколко дворцови постройки с максимален лукс за своето време.
3. На митническо–търговски пункт. Тук спирали за почивка кервани, пренасящи по царския път Виа Марис подправки, платове, злато, слонова кост и скъпоценни камъни. След почивката на търговците се предлагало да продадат стоката си намясто, без да се отправят по-нататък в далечен път. Трогнати от гостоприемството и радушния прием, те често се съгласявали и продавали товара си на половин цена. Чиновниците на Ирод после го препродавали по пълната му цена и с този бизнес пълнели царската хазна.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Масада се намира в пустинята, където отсъстват постоянни източници на вода.

Независимо от това цар Ирод обезпечил крепостта с невиждан разкош – изобретил сложна система, която снабдявала достатъчно с вода всички басейни и бани. Йосиф Флавий пише: „И навсякъде Ирод изсякъл в скалите цистерни за вода и така той чудесно подсигурил обитателите на това място.” Решението било гениално, макар че претворяването му в живота било свързано с немалко трудности. Реките, разположени в съседство, били преградени с бентове и по време на зимните дъждове водата по система открити канали постъпвала в дванадесет цистерни, изкопани на две нива. Всяка цистерна имала обем 4000 куб м, тоест толкова голям, че Йосиф Флавий сравнява обилния запас от вода с дебита на непресъхващ извор.

За да издържи крепостта продължителна обсада, Ирод предприел сериозни

мерки за сигурност,

Почти цялата крепостна стена била двойна, построена от бял камък, с 30 кули и общ периметър 1400 м. Вътрешното пространство между стените било разделено на части с отбранителна цел и само по себе си представлявало непристъпен шедьовър на военното изкуство. Складовите помещения били в отделно здание и представлявали система от коридори с множество съдове за запазване на храната. Флавий уточнява: „Достойни за удивление са изобилието и възможностите за продължително съхраняване на приготвените запаси. В крепостта имало толкова много жито, че можело да стигне за дълго време, както и голямо количество вино и масло, а финиковите и шушулкови плодове били даже в излишък.”

Бидейки царска резиденция,

Масада имала два двореца,

устроени удобно и с пълен разкош. Единият, на западната страна на платото, се считал за представителна резиденция на Ирод, в която се провеждали тържествени церемонии и приеми на дипломатически мисии от далечни земи. Другият, разположен на север, бил така нареченият „северен дворец” – личен дом на царското семейство. Това е всъщност „висящият дворец”, построен на три тераси, прорязани в скалата и предизвикващ сега огромно впечатление. Най- горната тераса се явявала продължение на върха на планината, образувайки нос на кораб, плуващ във въздуха. Това е най-високата точка на Масада, от която се открива изглед с невиждана красота – соленото море, планината Моава, оазисът Ейн Геди, а в близък план – Юдейската пустиня с нейния лунен пейзаж от  долове, зъбери, урви и странни скални образования.

Постройката била изпълнена в римски стил и включвала: двор (гимнастикум) – прототип на днешната спортна зала; стая за преобличане (аподитерий); студена стая (фриджидерий) и в нея  басеин със стъпала; топла стая (тепидерий) и гореща стая (калдерий) с двоен под, образуващ пространство (хипокауст), през което протичала гореща вода. Тези бани са типичен образец на най-добрите римски традиции в строителството на терми. Долната част на стените била покрита с гипсов слой – цокъл, на който майсторите оцветители придавали вид на мрамор с характерните жилки. Благодарение на изключително сухия климат в Масада стенните фрески са се запазили до наши дни. Тук също е открита една от най-специфичните мозайки на Израел – с миниатюрни плочки в четири цвята: червен, син, бял и черен. Те образуват красив, характерен за еврейското изкуство орнамент с растителни мотиви – нар, маслинови клонки и лозови листа, а също и геометрична дантела от преплитащи се кръгове и квадрати.

Разликата в нивата на трите части на двореца е около 30 метра, като от най-горната тераса се виждат двете по-ниски нива. Стълбата, която ги свързва, е само вътрешна. На 12 метра по-надолу е средната тераса. Спускайки се по стръмни стълби, преминавам край изкопани в скалата цистерни за вода и микве.  Тук всичко отново е било предназначено за отдих и развлечения на властелина. Представлява кръгъл хол, очертан с два реда колони. Встрани са жилищните помещения. Покривът вероятно е бил дървен. На 65 стъпала по-надолу е най-ниската тераса с правоъгълен хол, обрамчен с колони и украсен с фрески. От източна страна отново откриваме в избата бани, проектирани в римски стил.

Изобщо  

луксът,

възможен за онази епоха преди повече от 2000 години, тук  в Масада е бил доведен до съвършенство. Недалеч от двореца е и най – скъпата постройка с представителна цел. Това е елегантен басейн за прием на важни гости с помещения за почивка и служебни срещи. Като се има предвид безводието в този регион, басейн с такива размери и в днешно време би бил постижение на инженерния гений. Явно, през последните два века понятието за интелигентен лукс не се е изменило кой знае колко! Както тогава, така и сега състоятелния човек обича да релаксира край хубав басейн с чиста вода, приятна обстановка, добро и дискретно обслужване, симпатично дамско обкръжение и приятна компания на съмишленици с аналогичен произход – аристокрация със синя кръв.

А след бизнес срещи възниквала необходимост от спешна комуникация с далечните партньори. За това служил колумбариумът – неголяма сграда  клетка за отглеждане на пощенски гълъби и по-точно женски. Опитът показал, че самците не изпълнявали достатъчно надеждно информационните си задължения…

Masada, Dead sea, Израел

Друга интересна сграда – това е синагогата

За това, че пред нас е действително синагога, говорят скамейките около централната площадка и главно ориентацията на сградата  в посока към Ерусалим. Тъй като се отнася към епохата на Втория Храм, това е една от най-древните синагоги, намерени досега в Израел. Била е действаща, понеже сред служителите на Ирод имало и религиозни евреи. В тяхна услуга била и съседната сграда – второто микве на територията на Масада (ритуален купел – еврейска баня, в която се употребява предимно дъждовна вода, събирана с религиозна цел за физическо и духовно прочистване). Според една от заповедите на Тора, която и днес важи с пълна сила, в чиста, тоест дъждовна вода, трябвало да се потапят периодически и според необходимостите различни категории хора. Например: преписвачите на Тора, щом достигнат името на Бога трябвало да се измият и тогава да продължат; освен тях същото били задължени и свещенослужителите преди заколване на жертвеното животно и след края на ритуала. Особено важно е изкъпването на хора, преболедували заразни болести, а също и на жените след преминаване на месечния цикъл или 40 дни след раждането. Даже и днес е невъзможно бракосъчетание без представяне на документ, че двойката е била на микве. Този древен закон и сега действително се спазва от ортодоксалните младежи.

Но той допуска и компромиси: поради липса на голямо количество дъждовна вода, може да се прибави и обикновена, като се счита, че тя се „прочиства” от досега си с „чистата”. По тази причина край миквето в Масада били построени три водоема – два големи и един малък. В най-големия събирали дъждовната вода, а другите два се пълнели от цистерни. Участникът в ритуала отначало се изкъпвал в малкия водоем с „нечистата” вода и едва тогава преминавал в големия с „чистата”. В този момент чрез съединителен канал дъждовната вода постъпвала от цистерните, „изчиствайки” водата в тях и така тя ставала пригодна за ритуално измиване.

 

(((((((((())))))))))

Епопеята на Масада

е трагична и се счита за най-черната страница в националната борба на евреите за свобода против римското господство.

Годината била 70-тата след новата ера, година преломна за целия еврейски свят, година на разрушаването на златния Втори Храм.

След този духовен и политически погром започнала вълната на второто разселване в историята на еврейството – към Сирия и Вавилон, Египет, Азия и Африка; Средиземноморието и по цялата римска империя. Оттогава води началото си и тайната надежда на хиляди поколения евреи да се върнат в изконната си родина и отново да построят вече Трети Храм.

А каква е причината за този скок в историята?

По това време, малко преди появата на християнството и по-късно   мюсюлманството, красивият и богат Ерусалим бил свещен град за евреите и затова трън в очите на езическия Рим. Легионите на римския пълководец Помпей с лекота го превземат и така започнал римският протекторат в Юдея начело с цар Ирод (37 г. преди новата ера – 4 г. след новата ера). След смъртта му евреите останали поданици на Рим за следващите няколко века, докато не се разпаднала мощта на великата империя. Относителното самоуправление, което те с много труд си осигурявали, зависело от политиката и каприза на поредния император. Юдея станала барутен погреб, болезнено реагиращ на всеки акт на несправедливост и тирания.

През 66 година избухва въстанието на Бар Кохба. Начело са сикариите – силно религиозна група екстремистки настроени зелоти  камикадзе, поставили си за цел безкомпромисна борба с Рим. Получили са названието си от „сики” – кинжала, който носили.

След смъртта на Ирод в Масада продължавал да битува малочислен римски гарнизон. Сикариите с лекота го преодолели и в годините на въстанието им Масада станала тяхно убежище, в което се заселили със семействата си.

Историята несъмнено обича парадоксите! Героите от Масада вероятно ненавиждали отдавна починалия цар Ирод, потискал Юдея в услуга на своите римски господари. Но те не могли да не се възползват от добре укрепената му крепост и я направили свой щаб. Тук се укрили и последните метежници, останали след потушаването на въстанието от Тит Ливий и разрушаването на Храма. Случайно или не, съдбата събрала на това високо плато революционерите  сикарии с тихите, аскетични и чисти есеи, избягали тук от набезите на римските войници в есейските общини в Кумран, Ейн Геди и Ейн Фешхе. Така построената като царска цитадела крепост, станала убежище на обикновените хора, които ползвали различните части на дворците за живеене.

И тук започва

последната глава от живота на Масада – най-славната, но и най-драматичната

Още веднъж се обръщам към историка Йосиф Флавий, който така описва събитията: „След смъртта на Басс, управлението на Юдея преминало към Флавий Силва. Той приел страната вече покорена и само една крепост упорито отстоявала своята независимост. Срещу нея той организирал всички военни сили, които можал да събере в околностите. Тази крепост била Масада.” Флавий Силва бил храбър и мъдър воин. Лагерът му наброявал 10 – 15000 воини, докато обсадените в Масада били 967 човека – мъже, жени и деца. Той разбирал, че високо в планините не е лесно да се сломи съпротивата на тази сплотена група, още повече, че имало достатъчно храна и вода за продължителна обсада. Затова той се решил на щурм.

Преди всичко се погрижил да изключи всякаква възможност за бягство на обсадените. За тази цел издигнал около платото крепост дълга стена с дебелина 1.80 м с 12 кули, намиращи се на 100 м една от друга. Освен това разположил войските си в осем полеви лагера, чиито следи са много добре запазени до днес и добре личат от височината на цитаделата. В търсене на подходящо място и начин на щурмуване, била открита на съседния склон на запад скала с голяма площ, издадена доста напред, но отстояваща на 150 м  по-ниско от крепостта горе. Започнали да правят земен насип, висок 100 метра. И днес, 20 века по-късно, видимо се отличава бялата глина на насипа, а археолозите твърдят, че това е едно от най-съвършените и добре запазени военни съоръжения от древността.

Йосиф Флавий продължава повествованието: „…но и този вал се оказал недостатъчно висок и здрав, за да бъде основа на стенобитните машини. Отгоре било издигнато ново съоръжение от камък петдесет лакти ширина и толкова височина… Била също построена и кула шестдесет лакти височина, обшита с железни листи. От нея римляните мятали камъни и стрели, прогонвайки от стената защитниците. Едновременно с това Силва заповядал да се построи голям таран и в това място непрекъснато да се блъска стената. Никой не се надявал, че тя може да бъде разрушена, но все пак удало им се да пробият в нея дупка”  Били изпратени стотици каменни снаряди с големината на грейпфрут. Силва заповядал да се засипят с горящи факли дървените заграждения на зелотите. И ето, като по Божия воля вятърът се усилил, обърнал се на юг и подпалил стената. На всички станало ясно, че Масада е загубена.

И докато зад пределите на крепостта кипяла жестока битка, зад стените и се извършила една от най-кървавите трагедии в историята на еврейството. От страх пред жестокото отмъщение на римляните и неминуемото робство, защитниците на Масада се решили на колективно самоубийство, за да не попаднат живи в ръцете на враговете. Това е една от най – впечатляващите части от книгата на Йосиф Флавий: „…И тогава те избрали по жребий десет човека, които трябвало да убият всички останали. Всеки легнал на земята около телата на своите жена и деца, прегърнал ги и подложил гърдите си на този, който бил избран за извършване на това гнусно деяние. И когато десетимата без колебание убили всички, те хвърлили жребий помежду си за този, който трябвало да убие останалите девет, а после и себе си”

Римляните били потресени от мъртвата тишина, когато след един ден влезли в крепостта и видели 960-те безжизнени тела на зелотите. От това масово убийство се спасили само две жени, които заедно с пет деца се скрили в един от подземните водопроводи и така успели да разкажат на изумените римляни за последните часове на съпротивата на Масада.

Това се случило в първия ден на Песах през 73-тата година след новата ера.

 

(((((((((())))))))))

 Няколко часа бродих из руините,

надниквах във всички помещения, прочетох всички надписи, направих много снимки и така вникнах в духа на двете коренно различни епохи, пронизващи битието на Масада. От една страна, бляскави елегантни дворци с богати мозайки и разкошни колонади, зали, басейни и бани. Въображението ми видя знатни римски патриции -  спортуващи, философстващи и свикнали с един замах да командват армии и покоряват народи: кокетни дами, въплъщение на елегантността и суетата; богати търговци и политици, потъващи в примамливия и луксозен нощен живот и губещи в края на краищата всичко. Елитът на една силна държава в момента на нейния исторически възход!

От друга страна, след миг, равен на 70-годишното затишие, видях каменните лица на зелотите, разочаровани от невъзможността да се борят с могъщата Римска империя и да извоюват свобода на народа си. Не харесвам тяхната крайност! От гледна точка на юдаизма самоубийството също не е оправдано и изобщо не е смела или благородна постъпка. Още повече, че преди да извършат жестокия акт защитниците на Масада убили жените и децата си, без да поискат съгласието им, опирайки се само на колективното решение на мъжката част от бранителите. Това също е престъпление от религиозна и човешка гледна точка.

Видях и благите, светли лица на есеите, споделили по ирония на съдбата участта на бунтовниците. За тях, вероятно, тази смърт е била най-чистият и прав път към Господа, осигуряваща им вечно безсмъртие.

Близо до западната стена, откъдето римляните са извършили пробива, днес тромаво и небрежно артистично се кипрят няколко реконструкции на обсадни стенобитни машини, направени от Холивуд за снимките на филма за Масада и оставени тук като подарък.

И всички тези кипящи от страст и падение, вярност и коварство, лукс и нищета, духовна извисеност и практицизъм, чист героизъм и комерсиално падение картини, се редят на сцената на живота. Сцена, която тук е каменисто, неголямо, наклонено плато, под едно вечно бистро синьо небе, близо до едно вечно солено прозрачно море, на пределната граница на старата и новата ера. Ера – миг от историята на земята, земята – зрънце от вселената.

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

 

 

 

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=48616

Свързани новини: