Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние

Какво ни говори шпионският скандал между Германия и САЩ, който е водеща тема в Германия и доста важен акцент в американските медии?

Вярно е, че той е без прецедент в двустранните германско-американски следвоенни отношения. Но също така е вярно, че между западните съюзници винаги е имало търкания, публични разногласия и дори противопоставяния по ключови проблеми и никога не е имало такъв тип хегемония на „големия брат“, каквато цареше под съветския ботуш в неговия лагер.

Всъщност на запад никога не е имало нищо подобно на „голям брат“ по смисъла, който познаваме в лицето на СССР от времето на комунизма и от пълното подчинение на българската воля на Кремъл. Докато в Западна Европа антиамериканските протести ( заради Виетнам, ракетите със среден обсег и какво ли още не) бяха всекидневие, у нас те просто бяха немислими по отношение на СССР.

Истинска политическа война с икономически аргументи и геополитически предупреждения се водеше между САЩ и няколко западноевропейски правителства по въпроса за опасностите от зарибяването на Европа със съветски петролни и газови доставки чрез тръбопроводи, технологиите за които Москва не притежаваше и жадуваше да внесе. Предсказанията на Вашингтон, че Москва един ден ще шантажира европейците, се оказват основателни, както знаем днес. Но какво от това?

Междувременно „антисъветизмът“ се смяташе за най-тежкото политически престъпление в НРБ.

В ГДР, в Полша, в Чехия и в Унгария гражданите дръзнаха да протестират срещу съветизацията, но биваха разстрелвани по улиците на Берлин, Гданск, Прага и Будапеща. В България въоръженото съпротивително движение на горяните срещу комунистическия режим просъществува удивително дълго. Разгромът му не случайно бе ознаменуван със съветския паметник в центъра на София ( а дали е случайно, че това става именно на 7 септември 1954 г. на рождения ден на Живков и в присъствието на Живков, избран за секретар на ЦК на БКП половин година по-рано- това е „подробност“ от кървавия пейзаж).

Примерите за търканията между западните съюзници са много и те съвсем не датират от близкото минало, когато европейските демокрации укрепнаха икономически и се еманципираха от американското влияние въпреки продължаващата доминираща роля на американската военна сила, без която щастливите западни европейци нямаше да са толкова щастливи пред предизвикателството на надвисналите от изток съветските танкови дивизии и ядрени оръжия.

А какво да кажем за обратното- САЩ ултимативно се противопоставиха на британско-френската военна инвазия в Египет през ноември 1956 г. и това принуди старите колониални империи да изтеглят десантните си части от района на Суецкия канал, където бяха изпратени като реакция на неговото национализиране от Насър. В сянката на американския ултиматум към Лондон и Париж в Москва се почувстваха свободни „между другото“ да смажат унгарския антикомунистически граждански бунт- много по-брутално, отколкото британците и французите се отнесоха с египтяните като неравен, но все пак въоръжен противник.

Нищо подобно, като „разногласие“ със СССР не беше възможно в България, превърната с огън и меч в най-покорния васал на СССР.

Румънският Чаушеску се опита да се прави на интересен, напускайки Варшавския договор с „различния“ си социализъм под мишница и свърши много, много зле ( представяте ли си нещо подобно за Де Гол, който извади Франция от военната организация на НАТО?).

Покорният Живков, уж репресиран след 1989 г., не само доживя старини, но и политическото реабилитиране в родния Правец, където събра аплодисментите на площада в присъствието на соцлидера Георги Първанов и неговия уж десен уж антипод Бойко Борисов.

Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…

Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.

Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците ( защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.

Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.

Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?

Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител