До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата (1): Разкошът

Днес Влади ще ни води с автобуса до Виена – и аз съм много любопитен кога ще ни покаже разврата, но днес ще започнем с разкоша. Приятно четене:

(ако ви се струва, че снимките са малко или пък четете тази приписка – това значи, че в рамките на деня ще кача още снимки)

 

 

До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата

Привет. Мисля да озаглавя целият пътепис като “ До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата“. 

Защото се оказа, че Виена е разкош през деня, и разврат през нощта. Но да започнем с разкоша. Аз винаги съм ви забавлявал с моите прключения. Ето го началото:

част първа

Разкошът

 

Първия ден заминавам сутринта за София с влака, пристигам към 12:30 ч, имам достатъчно време да похапна (обяд от дисагите, които носех), да пия една бира и да се помотам малко в едно кафе на Wi – Fi интернет.

 

Времето мина неусетно, дойде автобуса на Ер Кона за Виена, качих се, и към 16:05 ч, тръгнахме. Линията пътува всеки ден, така, че да мога да се върна , когато си поискам – в случая в неделя. . Случих на промоция – отиване и връщане само за 172 лева (когато питах, седмица, преди да си купя билета, беше 215 лева). За пътя натам няма да разказвам, до болка ни е познат. Ще отбележа само, че на Околовръстното на София при „Mr. Bricolage“, където се прави в момента кръговото кръстовище (да отидат строителите да видят във Виена как се правят ремонти по пътищата), се получават култови задръствания. Но за това накрая.

 

Спираме за кратка почивка на първото заведение след Калотина от дясната страна (на около километър – два от границата). Следващата почивка ще е след два часа… Изминаха и тези два часа и започнах да се оглеждам къде ли ще спрем. Спираме на един ресторант (Снек бар с лятна градина под едни големи чадъри – дървени маси и плетени столове с възглавнички). Топло е, слънцето клони към залез. Почивката ни тук е около 50 минути за вечеря…

 

И тъкмо започвам да си ровя в багажа, да потърся нещо за вечеря, когато шофьора обявява, че

 

всеки има по една безплатна вечеря от фирмата – превозвач…

 

Ха, каква изненада. Вечерята включвала порция плескавица с гарнитура. Останалото се плащало (който иска и друго). И аз понеже бях решил да не харча пари за из път, се задоволих само с безплатното.

Та слизам от автобуса и си вземам връхната дреха с качулка… Защо ли, ме питат останалите, то топло…

Ама вие мен за случаен пътник ли ме имате?…

Аз се усмихвам и си мисля на ум – ами ако тези 50 минути, станат час и десет. Ами като залезе слънцето, да захлади и да тръгнат онези големите комари… Така и стана, слънцето залезе на половината вечеря и като долетяха едни големи комари и всеки взе да се почесва по ръцете, аз само облякох анцунга, сложих качулката, продължих да се усмихвам и да си вечерям…

 

Свърши ни времето започнахме да ставаме и да се събираме пред автобуса. И гледам аз, в началото на ресторанта на пътя една конска каруца, ама имаше вид, сякаш е правена преди 100 години, от времето на някоя война. Така, реставрирана, запазена боядисана, много интересна – разделена на две части (сързани с дървен кол) – в предната част е капрата (там, където е сядал кочияша и стопанката му), а в задната част е кухнята… За полево хранене. Та в тази задна част имаше една печка, с коминче, няколко тенджери под налягане (така напъхани в едни отвори, за да са по-близо до печката, отгоре се показваше само капака. Алуминий, казва един от пътниците и разказва на другия за това кое какво може да бъде. Отпред, два чайника (значи печката е под цялата задна част, най-отзад се слагат дървата (събирани на място в гората), по средата е коминчето, а отгоре са разположени останалите съдове). И понеже това го видях чак на края, а вече се беше стъмнило, нямаше как да го снимам.

 

Тръгнахме, следва нощен преход, Белград по вечерно време (през града минахме, не по околовръстното), после към Унгария през Нови сад и Суботица. И след като се отклонихме надясно след Белград, само погледнах часовника, сметнах 2.30 ч, пътуване из равнината и отворих лаптопа да си чета една книга… Ха – ха – през деня, докато е светло, четях на хартиен носител – списания, книга, а като стана тъмно и всички заспаха, отворих лаптопа. И така докато падна батерията.

Сутринта пристигаме във

Виена,

следва прекачване, за тези, които продължават за Грац (пак с българско бусче на Ер кона), слизам, вземам си багажа, оглеждам се къде се намирам, виждам къде е метрото на автогара „Erdberg“ и от тук нататък имам цели три дена – петък, събота и неделя за свободна програма.

 

Ден втори:

 

Отивам на метрото, вземам си карта за 72 часа, активирам си я на машинката и

започвам да се мотам из Виена на воля.

Малко трудно ми беше да си взема карта от машинката. Като незнам немски, застанах до машинката и зачаках да дойде някой да го наблюдавам какво ще направи. Мина един негър, забързан за някъде, започна да щъка бързо по машинката и аз нищо не разбрах. И понеже предположих, че като е негър, сигурно ще говори английски и го помолих за помощ. И той ми показа, къде да избера за колко време искам карта, къде да сложа парите, къде ще ми падне билета и рестото. И ето ме с карта в ръка. Валидирам си я на машинката на входа, пъхам си я в джоба и от тук нататък, та чак до последният час така и не я извадих. Е, може да рискуваш да пътуваш гратис, ама ако те хванат, глобата ти ще бъде по-голяма, отколкото ако си платиш. Та карта за 72 часа струва 15, 40 Евро.

 

Първата ми спирка, на която слязох, беше

Stephansplatz, за да видя катедралата

в този ранен час. От там се разходих по търговските улички наоколо и не след дълго стигнах до един парк (парка до метро : Stubentor. Прекрасно място за разходки.

 

Слънцето тъкмо изгряваше. Алеи с пейки една до друга. Езерце с патици, тук – там по някоя статуя. По средата на парка попаднах на един часовник. Циферблата от бели камъчета, нашарен със зелени листа и цветя. Часовете, изписани със зелени листа. И като го погледнах, показваше точно време – 7: 40 ч. . Разходих се из парка по алеите, върнах се на метрото Stubentor и слязох на Neubaugasse. Тук някъде трябваше да ми е хотела, който си бях набелязъл. Имах време да закуся, да се ориентирам кое къде е и към 8 : 20 ч, се насочих към него, да видя дали има места. . Използвам сайта : http: //www. hostelworld. com/

 

Набелязвам си хотели, ориентирам се в цените и на място си ги намирам. Този път избрах:

„Westend City Hostel“, на Fuegergasse 3,

което си е направо на Вестбанхоф (Westbahnhof) , метро Zieglergasse (U3). Слизам на Neubaugasse, защото още не знаех до коя от двете метростанции е по-близо. И вървя към Westbahnhof. По левия тротоар, завивам на ляво по Stumpergasse , после надясно по Fuegergasse и съм пред хостела. Супер лесно е. Влизам в хостела, и почвам да сричам. Разбрахме се, че съм Българин и момчето от рецепцията ми каза да тръгна с него… Слизаме долу в столовата, където закуската тъкмо е приключила, младежа извика една жена отвътре, която се оказа… българка…  И от този момент нататък езиковата бариера изжеднъж падна…

 

Най – добре се разбрахме – че сега е още рано, че за настаняване трябва да дойда към 15 ч, че ще ми струва по 26, 40 евро на вечер, че стаята е обща , смесен тип с 8 легла, че мога да си оставя багажа там и да се разходя и така… Ако искам закуска, трябва да си поискам една карта от рецепцията, която после я давам на жената.

 

И така – прехвърлих си всичко ненужно от раницата в пътната чанта, оставих си само лаптопа, пътеводител, вода и малко храна и тръгнах. Дават ми талон за багажа, попълвам една бланка, дават ми и карта на града, отбелязват ми на нея с химикал, къде се намира хотела… (та аз нали сам си го намерих) и всичко е ОК. . ха – ха.

Ден първи:

Следвайки указанията на един джобен пътеводител, си

направих следната програма:

Започваме от Volkstheater (U3). Изходът на Фолксгартен (Volksgarten), ме отвежда непосредственно до парка, носещ същото име. Разположен е на Рингщрасе (Ringstrasse). Влизам във Фолксгартен от страната, обърната с лице към Хелденплац (Heldenplatz). Веднага в дясно е красивият Майерай (Meierei). Малък градински павилион със Шанигартен (Schanigarten) – сложени под открито небе масички. Тук през лятото може да закусите в чудесна обстановка. На всяка маса има прикрепена лампа с различен цвят. За вечерна романтика. Наоколо – зеленина.

 

Малко по-нататък попадам на редици от розови храсти, различни по цвят и височина. Посадени са пред геометрично аранжирани цветни алеи. От другата страна на парка (извън ограденото място на което бях досега), надясно по алеите е двореца Хофбург, двора на който вече беше започнал да се пълни с прииждащи туристи. На площада се извисяват конните статуи на Принц Ойген и на Ерцхерцог Карл. Статуята на Карл била единственната конна статуя в света, на която цялата тежест на склуптората се опира само върху едното копито на коня. Макар, че аз не видях дали това наистина е така. И двата крака на конете си бяха опрени на постамента. Тук е и Националната библиотека (и двата музея могат да се посетят, когато навън вали дъжд и няма какво друго да се прави). Оставих всичко това, за да се преместя към нова отправна точка. Вземам метрото от Volkstheater и слизам на Schwedenplatz. На Дунавския канал (Donaukanal).

 

Излизам от метрото и тръгвам нагоре по хълма по стръмните стълби на Хафнерщайг (Hafnersteig), до улица „Грихенгасе“ (Griechengasse), която ме отвежда в

един чудесен район на Старата Виена

Средновековните къщи са от дясно и от ляво на улицата. На една от къщите до стъпалата, един ръждив надпис гласи : Achtung Fuhrwerke – Внимание конски каруци.

 

Улицата се стеснява и води нагоре към

Грихенбайзл (Griechenbeisl ) – Гръцката таверна

В миналото тя е била посещавана от известни композитори, като Бетховен, Шуберт и Щраус. Точно от тази таверна Griechenbeisl , която днес е истинска туристическа атракция се е изнасяла по цял свят знаменитата бира Пилзнер Уркел (Pilsner Urquell), която така и не успях да опитам, защото си я поръчах на бара, бармана ми каза да седна отвън в градината и след като постоях малко и никой не дойде, си тръгнах… Да беше я донесъл до това време. Нямаше никакви други посетители.

 

Но преди да стигна до бара, разгледах цялата таверна. Интересното беше при входа, където видях една фигура в човешки ръст да ме зяпа злобно през подовата решетка. Това е

куклата на Либер Аугустин

в естествен ръст. Едно време тази легендарна Виенска личност е обикаляла улиците на града, като изпълнител на популярни песни. Той се прочул, когато една вечер, пиян и с песен на уста, попаднал в един люк. Минавам през тази решетка на пода, снимам куклата и продължавам навътре. Изкачвам се по дървена и спираловидна стълба към готическата кула. На всеки етаж на кулата има идиличен балкон, покрит с грижливо отглеждани цветя. И в стаите наоколо живее някой…

 

След това се връщам отново на улицата Грихенгасе, която ме отвежда на улица Флейшмаркт (Fleischmarkt). Точно тук, на номер 13 е Гръцката църква, разположена до таверната Грихенбайзл. Тук приключвам с тази разходка и се местя на друго място. Минах през един квартален магазин и си купих ягоди и един десерт с крем.

 

Отивам на Пратера,

но не за да се кача на нещо, а за да гледам другите, които се качват и да си представям как ли се чувстват. Ако някой ден реша да накажа някой за нещо, ще го доведа на Пратера, ще му платя всичките атракции до една, ще стоя отстрани и ще се кефя на страховете и писъците му. Невероятни съоръжения, които се въртят и преобръщат по всички оси на симетрията, като едновременно с това се издигат и спускат. Тръпки ме побиват само като гледам. Има един змей , в двата края на който има по една люлка за по 3 – 4 човека. По средата е закрепен на една ос. Змея е засукан малко на S. И се превърта цялата конструкция – горната люлка слиза долу, долната се качва горе. И това няколко пъти. Похапвах си от ягодите, обикалях и гледах, снимах и похапвах. И това до обед.

 

 

Следобед ходих до

един голям Мол – http: //www. donauzentrum. at/

 

на метростанция Kagran. (U1).  Слизам от метрото, пресичам пътя и съм в Мола.

Wien Donauzentrum (Wagramer Straße Nord), 1220 Виена, Австрия

Предварителната ми информация за него беше, че е много голям и че има обособени места, където можеш да седнеш, да си извадиш лаптопа, да го свържеш с тока (има си контакти – на една пластмасова конструкция са изведени 7 – 8 контакта на различна височина) и да ползваш безплатен интернет. Даже на някои места контактите бяха вградени в пода (вдигаш едно капаче между теракота и там има контакт). Та реших да съчетая всичко това в едно – хем да разгледам мола, хем да си почина, хем да си заредя лаптопа, хем да ползвам интернет и да си сваля снимките от телефона в интернет… Щото вече бях направил към 80 снимки. А и да си похапна. Ходих, обикалях, облизвах се… Огромен мол, Поседнах малко с лаптопа на едни големи канапета – хем меки, потъваш в тях, хем облегалките им едни разтегнати назад – все едно си лягаш…

 

И така минаха два часа и реших да отивам към хотела, да се настаня и да подремна малко. Да, ама не – да се загубиш в един Мол… Тук изход, там изход, на всеки ъгъл – сложили знака за изход… асансьори нагоре – надолу, ескалатори насам – натам… подземни паркинги… чакам асансьора и тръгвам след хората в него… Слизаме на паркинга – етаж минус 2 – какво да правя там… Айде пак нагоре с асансьора… Добре че поне тоалетните намерих…

 

И накрая излизам през някакъв авариен изход, една врата някаква… През стъклото се вижда трафика навън (значи съм на земята – а не по етажите над земята или под земята)… Оглеждам се – от едната страна път, от другата път, от третата мол, от четвъртата – друг Търговски център… Място, нямащо нищо общо с това, от което съм влязъл… Кръстовище, светофари, топло… Питам един минувач за метрото, той сочи натам… Минавам кръстовище, вървя направо, минавам второ кръстовище, не се вижда метро… Чак зад един ъгъл видях къде е метрото. И всичко това, около мен е Мол… С топли връзки (като надлез – нали, с магазините му вътре, широко и дълго), минава над кръстовището и мола продължава от другата страна…

 

Отивам до хостела,

плащам си, дават ми една карта с чип, за отваряне на стаята, настанявам се. В стаята 4 двуетажни легла, нямаше никой, оглеждам се, къде да си оставя багажа и гледам, че има едни шкафчета с катинарчета… А на мен не са ми дали катинарче. Връщам се да питам на рецепцията… Ами как е катинар на немски а? – ха, ха… Вземам един лист и му рисувам едно малко катинарче… И той ми даде – плащало се 2 евро: ) .

 

То вече станало 16 ч, преобличам се и

 тръгвам на вечерна обиколка.

И така, тази обиколка започна към 16 ч, а изходната точка е метро Herrengasse (U3). Ходейки по улиците, видях на един площад, как

 

виенчани се готвят да гледат поредните мачове от Световното първенство по футбол

 

Наредили на площада пейки и маси с покривки. Значи сега внимавайте, за да разберете: Две заведения – съседни. Едното по-голямо, другото по-малко (в смисъл на едното на площада могат да се съберат повече хора, а на другото по-малко). Дели ги една алея – достатъчно широка, за да може да спре да кажем камион по нея. И да могат да минават и клиентите на двете заведения покрай него.

 

Наистина там имаше спрял камион. Камионът беше с вдигнато платнище на каросерията. На тази каросерия монтирали един огромен телевизор – плосък екран. Около него монтирани тонколони. И като погледнах от другата страна (защото телевизора разделя буквално каросерията на две по дължина). И от другата страна монтирали плосък екран, само че по-малък (нали, защото по-малко хора ще го гледат и от по-близо)… И като свърши Световното, дърпат захранващите кабели и камиона, заедно с телевизорите си отива. . Ха – ха. Снимах го. Продължавам.

 

Ориентирам се към площад Фрайунг (Freyung)

Към улица Тифер Грабен (Tiefer Graben) – Дълбок ров. Поемам надолу и на ляво. На номер 8 се намира една от къщите, в които е живял Бетховен.

Оттук отивам към Хохе Брюк (Hohe Brucke). По римско време тук е била западната порта, а днес едни стълби в Югендщил водят към zum Glucke (за щастие).

Продължавам по Tiefer Graben, до номер 32, където виждам сграда с червеникава фасада – това е публичният дом от висока класа, известен като Ориент хотел (Orient Hotel) – то си го пише на фасадата. Тук , въпреки, че е малко вулгарен, се намира

най-добрия Pluschbar във Виена

Я, да го видим – отварям смело тежките масивни врати на хотела – Ориент хотел и влизам вътре. Отдясно е рецепцията, където една възрастна лелка ми се усмихна и ме поздрави… Аз също, и я попитах къде е този бар… И в същото време се оглеждам наоколо. Зад мен, зад една завеса имаше нещо. Я, да взема да надникна, поглеждам на там и виждам. Един супер модерен за онова време бар, масивен тезгях, лъснати до блясък чаши, отстрани до прозорците 2 – 3 маси, масивни, с червени покривки и романтично приглушена светлина. Ама не работеше… Може би по-късно отваря. Какви ли персони го посещават?Някой ден и това ще разбера. Излизам.

 

Продължавам надолу. В края на Тифер Грабен една стълба отвежда нагоре към

 

Ам Гещаде (Am Gestade)

 

Малко по на високо е църквата от 14-и век Мария ам Гещаде (Maria am Gestade). На площада около църквата са се появили много модерни пъбове и барове.

 

Точно по това вечерно време на площадчето пред църквата имаше някакъв концерт и някакъв спектакъл (като гледах сцената, приличаше ми на Ромео и Жулиета). Ромео се качил на единият парапет и протяга една роза към Жулиета, която се е качила на другият парапет. Ромео е готов да скочи през парапета и да долети до Жулиета, за да и подари розата… Загледайте се в снимките, сами ще видите. От тук минавам по търговските улички и случайно се озовавам пред катедралата на Стефансплац. Тук приключва днешният ден.

Обиколката приключва с вечеря в ресторант: Гулаш, салата , бира и хляб. Съвсем близо до катедралата, в една малка пресечка на една от търговските улици.

Следва сауна

Голяма на три нива. На 5 минути от катедралата. Sauna Kaiserbrundl – http: //www. kaiserbruendl. at/

 

Входа е към 20 евро, зависи – за по-малки под 25 г, е по-малко, за групички е също по-малко. И там има интересни места – има си бар, сауна, душове, има си басейн, тъмни стаички, червени дюшечета, видеофилми… И голи посетители. Голи – голенички. Влизам в сауната – там вече имаше двама. Сядам и се отпускам.

 

Тръгнах си към 22:30 ч, след десетина минути бях на катедралата. Там беше много оживено. Реших да изям един сладолед, . . Прибрах се в хостела около полунощ.

 

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=48696

Свързани новини: