De Profundis: ЗА ФИНАНСОВАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ПРОСТИТЕ И СЛОЖНИТЕ ЖИТЕЙСКИ УДОВОЛСТВИЯ

07/17/14 11:22
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ЗА ФИНАНСОВАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ПРОСТИТЕ И СЛОЖНИТЕ ЖИТЕЙСКИ УДОВОЛСТВИЯ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Когато човек зареже простите житейски удоволствия като добрия тютюн, редовното пиене и красивите девойки, а, вместо това, се вторачи в зеленчука, бразилските орехи и дихателните упражнения сутрин, следват неприятни трансформации. Първо, орехите му се смаляват и се превръщат наистина в бразилски по размер, второ – задникът му придобива формата на седалка от „Мерцедес” и трето – мозъкът му превключва на вампирски режим.
С други думи – човекът започва от сутрин до вечер да мисли глупости, свързани с пари, чрез които да си купи власт, от която да изкара още пари.
Например 200-300 милиона и нагоре. А някои – много нагоре. Такива неща.
И какво ги правите тези пари, бе, майни? Нали не можете да си купите правото да пренесете земното си имане в отвъдното? Това даже и с много голям подкуп не става. А може пък да искате да купите самото отвъдно, де да знам докъде се простира богатата ви фантазия?
На мен ми е бедна фантазията да предположа.
Ето какви мисли ме налягат напоследък, докато чета за българската банкова афера. От многото противоречиви информации и неясни мнения на специалисти за нея, все повече ми се затвърждава впечатлението, че тя не е нито само българска, нито само банкова. Дето вика вчера Иван Костов – „става дума за апетити за придобиване на КТБ на безценица, както и за намеса на външни сили, опитващи се да дестабилизират страната”.
Кратко, ясно и разбрано. Дори се знае коя е външната сила, която се опитва и да придобия банката на безценица, и да дестабилизира страната – независимо, че Иван Костов не я споменава.
`Ма не ми викайте – Костов такъв или Костов – онакъв. Може да е всякакъв, но той е сред малцината люде в тази страна, които имат наистина добра представа от материята, за която говорим, защото носът му много години е бил дълбоко наврян както в българското банково дело като такова, така и в българската държавна политика. И той със сигурност може да събере два и две.
От друга страна – не е необходимо човек да бъде чак такъв експерт, за да разбере за какво става дума. Веднага давам пример. Преди повече от две седмици, на 30 юни, в един текст за лондонския сайт kafene.net, аз, пълен лаик в банковите работи, написах следното по повод изгряващата тогава банкова криза: „По чисто логически път ако тръгнем, в момента в света съществува една единствена сила, която има едновременно интерес, желание и възможности да организира подобно нещо в България и да причини подобно нещо на България. И за всички е ясно, че това е Русия. Дали като отмъщение за нереализирания „Южен поток”, дали като форма на натиск към някого за бъдещи услуги, дали като предупреждение за нещо си, дали просто като опресняване на периодично създавания тук хаос, с цел да си поддържат руснаците влиянието на Балканите и в Европа – това не е ясно. Може да е и с всички тези цели едновременно, но това няма и толкова значение. Важното е, че няма кой друг, освен тях.”
Така че призовавам всички индианци в тази страна да спрат да се правят на индианци и никога повече да не започват пак да се правят.
Много са лоши изводите, до които стигаме обаче покрай развитието на българската банкова криза. Те водят обществения ни дух към пълна безнадеждност, защото сочат, че всички фактори в тази страна, които би трябвало да са отговорни, не са отговорни, напротив, играят за лошите. Или са самите лоши.
В нормалния свят конфликтът между такива двама тюмбели като Василев и Пеевски би довел първо до спешната намеса на главния прокурор, който да разпореди на полицията да арестува и двамата докато изтънко се изяснят поне три основни въпроса – кой от тях е лошият и кой е още по-лошият, за колко години затвор говорим и най-вече – къде са парите. Второ, към изясняването биха били привлечени и данъчните власти. Или те даже биха сами дотърчали. Трето, в кризата би се намесила и централната банка, която да защити интереса на невинните вложители и да издири недобросъвестните кредитополучатели, виновни за източването на банката, като ги предаде на съответните органи за налагане и изпълнение на съответното наказание.
В ненормалния ни свят обаче какво се оказва? Централната банка ломоти нелепици как някакви хора в продължение на дни ли, на седмици ли, изнасяли от една банка едни черни чували с кеш, разнасяли ги, сигурно с жестоко скърцащи трудовашки колички, посред центъра на столицата, минавали си спокойно с тях покрай всякакви български ДАНС-овци, както и през твърде бдителните ни иначе европейски граничари и митничари и ги качвали на самолети.
А някъде в Европа, например във Виена, очевидно е следвала обратната помпозна и внушителна процедура – имам предвид най-вече участието на трудовашките колички в цялата работа.
Така, макар без да го казва пряко, БНБ на практика обвинява всички български и европейски специални служби, че са пропуснали голямото шоу с парите. Но, да, както става ясно после, това косвено обвинение очевидно се отправя, за да се отклони вниманието от факта, че самата БНБ не просто е проспала същото това шоу, но явно с бездействието си по надзора е създала всички необходими условия то да се състои и да бъде толкова ефектно.
Второто, което не се случва в този случай тук, е намесата на данъчните. Доколкото следя темата, те продължават да се държат така, сякаш самите те не съществуват, макар да е сигурно, че не е така. Защото иначе, в нормалното работно всекидневие, те бръмчат като комар край ухото на всеки дребен данъчен нарушител, а в този случай явно не могат да уцелят едрите.
Твърде едрите, ако съдим поне по фасадата им.
Междувременно на сцената изскача полицията, която арестува пет души. Или седем. Или колкото си иска. Великата ни полиция твърди, че те са предизвикали българската банкова криза чрез есемеси до познати и непознати да се пазят от банките и от една конкретно. Как и защо тия пък пичове в един и същи момент решиха да нарочат една и съща банка и да я съборят – това от полицията не изясняват.И никога няма да изяснят, защото и тяхната работа по този случай е само вдигане на пушилка, за да се замажат следите. Дотук, колкото и зле да изглежда ситуацията, човек все пак може да си каже – е, имаме си главен прокурор, той ще се намеси, ще се свърже със здравите сили в полицията, ще арестува и едните, и другите, и третите, и четвъртите, ще ги сложи на детектора на лъжата и работата скоро ще се изясни.
Но не би.
Не, че си нямаме главен прокурор, имаме си. Можем да познаем това по заплатите, които плащаме на него и неговите хора, както и по властта, която сме им дали. Но главният прокурор, вторичните му прокурори и цялата тяхна компетентна прокуратура този път дотолкова очевидно се замотаха да играят в единия отбор, че горкият страничен зрител без да иска започна да се пита – ами кой тогава ще арестува самия главен прокурор.
Няма да ви кажа кой ще го арестува, защото ще трябва да ви кажа, че никой няма да го арестува. Не искам, защото това може да предизвика пристъп на паника у хората с по-слаби нерви, като им отнеме и последната надежда на този български свят – че някъде някога в него ще настане справедливост.
Честито откритие – справедливост няма да има!
И в този случай логиката сочи, че, за да оцелеем всички ние, нормалните хора в тази страна, остава ни един единствен ход – да зарежем простите житейски удоволствия като уискито, дрогата и курвите, да превключим бързо на вампирски режим и да вопием през цялото време за пари и власт.
Но тогава пък няма да сме нормални, нали.
Но ще имаме пари.
Но няма да сме нормални.
Но ще има…..
Но ня…..

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com