07/17/14 06:00
(http://patepis.com/)

С Опел по фиордите на Норвегия

Не знам дали ви е жега – при нас със сигурност настъпва захлаждане: заминаваме заедно с Валентин и неговия опел към фиордите на Норвегия. Приятно четене:

С Опел по фиордите на Норвегия

Фиордите представляват дълги десетки километри заливи, които навлизат зигзагообразно дълбоко в сушата. Всеки такъв залив има множество по-малки разклонения (заливчета) като по този начин се получава нещо като паяжина от заливи, вътре в сушата. Най-големите фиорди са дълги повече от 100 километра, навлизайки по този начин дълбоко в континента.

Фиорд

Пристанище на фиорд

Югозападната, западната и северната част на Скандинавския полуостров е осеяна с фиорди. Най-красиви са

фиордите в западна и северна Норвегия

Романтичен поглед към норвежки фиорд

Стръмен бряг и спускащи се водопади към фиорд

Фиордите са се образували когато е започнало топенето на ледниците. Спускайки се към морето, те са прорязвали земята с U-образна форма. След стопяването на ледовете, тези дълбоки долини остават запълнени с вода. Дълбочината на водата във фиордите достига няколко стотин метра. Но при съединяването им с морето те стават плитки – няколко десетки метра. Откъм сушата, там където свършват, фиордите също са плитки. Тяхното продължение нагоре в планината са дълбоки долини.

След края на този фиорд откъм сушата, виждаме дълбока U-образна долина

Бреговете на фиордите са стръмни и на много места почти отвесни. Често от отвесните скали се спускат водопади към фиордите.

В края на август на 200 метра над морското равнище снегът не се беше стопил.

Сняг над фиорда през август

Фиорд с романтични къщички по брега

Пътуването по норвежкото крайбрежие и покрай фиордите

е доста емоционално преживяване. Защото фиордите представляват тесни и дълбоки заливи с много извивки и разклонения, като в повечето случаи шосето следва крайбрежната линия. Обикновено пътищата са тесни, с много завои и средната скорост на придвижване е 40-50 км/ч. На някои места пътното платно е широко само 3 метра и насрещните автомобили трябва да се изчакват при разминаване. Доста са и тунелите, през които пътят минава под скалите.

По-късите фиорди

и техните разклонения се обикалят по шосето. Например, пътува се десетина километра от началото към края на фиорда, а после още толкова в обратна посока. И така, изминавайки двадесетина километра се оказваш на 500 метра от началната точка, но от другата страна на фиорда.

По-големите фиорди

се пресичат обикновено с фериботи. Просто пътят свършва на кея, пристига ферибота и колите се качват на него. При качването, „кондукторите” събираха таксите от автомобилите и от пътниците като ползваха специални чанти за парите и билетите. За разстояние от няколко километра средната фериботна такса за автомобил и шофьор беше около 100 норвежки крони (13 евро).