Подкрепих, но ще оспорвам

За трети път през 2014  някой предлага промени в  уредбата на свободата на изразяване. Общото за  трите случая:

• намерението  с правни средства от други отрасли да се регламентира  свободата на изразяване и медиите и
• необяснимата, на места пародийна безотговорност към евентуалните резултати, ако проектите бъдат приети.

Нов НК

Разпоредбите за режима на фотографиране бяха незащитими и основателно бяха оценени като  опит за създаване на  правна пречка срещу граждански контрол върху властта. Проблемни бяха и разпоредбите относно порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация.

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова – участвала в приемането на проекта от МС –  по-късно каза, че ще отстоява тезата, че нов НК не е необходим.

252а НК

Това е  допълнение в НК, поискано от Йордан Цонев по идея на БНБ.

Има поне пет причини подобно изменение да не   бъде внесено – не е мотивирано, няма оценка на въздействието, предвижда наказание дори за истина, има т.нар. смразяващ ефект, предвижда ескалация на репресията и криминализиране въпреки наличието на чл. 152а ЗКИ, който от своя страна също не е оценяван за ефективност.

Според мотивите проектът цели превенция срещу всяването на смут и страх в населението. Вече се изясни -  страх и смут внася  хаотичното –  или некомпетентно  – или небезпристрастно институционално  поведение.

В последна сметка на първо четене изменението беше прието с гласовете на ДПС и ГЕРБ, но шефът на ГЕРБ   с “така се случи” и “моите веднага цопнаха и гласуваха закон за цензура” увери, че проектът ще бъде оставен без движение.

Изменения в Изборния кодекс  2014

Това е проект за изменение в Изборния кодекс в частта за медиите. Мая Манолова, вносител заедно с Мартин Захариев и Стефан Данаилов, заяви, че  дори и не го подкрепя  и в следващ момент ще настоява проектът да не мине. 

Проектът е изготвен  от ГИСДИ на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на ЕП, се казва на сайта на организацията.

Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите. Очевидно това не се е случило, проектът е внесен и – преди да  изсъхне мастилото на подписа на Мая Манолова под него – тя успя три пъти да се отрече от него в телевизора.

Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ,  за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта  действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се  формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.

В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност,  има какво да се коментира,  тук обаче темата е друга – двойната позиция и  вземането на решения в държавата.

*

Не е лесно.  Мартин Захариев  твърдеше преди време по повод избора на Пеевски, че така било писано да ни се случи. Какво е писано не е много ясно – но е проверимо, че  лично той гласува за Пеевски – но пък после каза, че  било най-големият гаф в най-новата ни история. Така и за мораториума върху продажбата на земя – подкрепи решението, а после подписа искането до Конституционния съд за противоконституционност.

Не подкрепят – но внасят и гласуват – но фактически не подкрепят –  но ако мине.

Свързани новини: