Изродителният процес

Ескалацията на конфликта в географския център на Европа със сваления над Украйна пътнически самолет събуди страховете на българската пета колона да не би нейните господари в Москва да пострадат от международната реакция и това да се отрази зле на местните клонинги на руската пропаганда. Защото те знаят, че съветското престъпление със свалянето на южнокорейския боинг през 1983 г. беше повратна точка в историята, която консолидира западната съпротива срещу Империята на злото, както Роналд Рейгън нарече съветската империя обобщаващо именно по повод онова конкретно събитие. Бумеранговият ефект на съветското зверство доведе до катастрофата на самия СССР.

Така че, да се върнем години назад, за да се ориентираме каква издайническа турболенция се върти в главите на руските пропагандатори в България днес.

Да започнем от факта, че целият български преход, изстрелян и задържан в орбитата на Москва, може да бъде описан справедливо с краткото: „лява ръка, десен джоб“.

Имаше ли други, освен „здравите“ леви сили в онзи момент на терена по партийна, медийна, милиционерска, икономическа власт? Не. Обаче днешните говорители на Москва надуват рупора от своите медийни трибуни „Говорит Москва, онези , които не харесват Путин и неговата политика, са десни русофоби“. Именно десни, защото по дефиниция левите в България се чувстват длъжни да обичат всеки руски главорез, особено ако си плаща за тази любов.

Тъкмо това внушава дежурната дългогодишна пропаганда на Българското национално радио. Отказвам да споря персонално с автора на тази нахална теза защото намирам, че той яде зелника по волята на онези, които му го дават.

Не десни, а леви ръце преместиха в десния си джоб националното богатство, но по този повод няма да чуете московските пропагандатори да се възмущават. Кой какво е мислил ( под юргана) преди възможността антикомунистическите мисли да бъдат споделяни публично, си остава сред, меко казано, спорните величини на безсмисления спор за пропуснатите възможности. Но да определяш в днешно време за „ренегати“ онези, които дръзват да НЕ се кланят на комунистическото минало- заварено положение извън волята на повече от едно поколение ( предадени на съветско заколение) българи, е израз на човекомразието на русофилията, според която животът извън параметрите на платената любов с Москва е светотатство.

Дясно мислещите, които оформиха и направиха своя информиран избор на разлома между провала на комунизма и подарената ни от СССР свобода, се появиха в насипно състояние изпод отломките на НРБ, за да се обединят за известно време в СДС. Някои от тях, въпреки всичко, не измениха на избора си в полза на западната демокрация и до днес, което вбесява руските суфльори тук.

Сред мантрите в преследването на истината особено популярен беше лозунгът „национализмът- последно убежище на комунизма“. Имаше видими причини за него. Една от тях се „разви“ до степен да ни стане президент цели два мандата, след като започна кариерата си като говорител на набързо сглобената от службите и партийните им помагачи структури на Общонародния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ). После се оказа, че и тази карта е белязана от онези, които държаха карките на прехода в ръцете си- партийно прононсираните „патриоти“ в България с малки изключения, ( противно на историческата традиция, включително и на социалистическата от началото на миналия век) се доказаха като отявлени русофили.

В дъното на процесите през последния четвърт век тук винаги е стояла силата, която организира партийния преврат срещу Живков, за да избегне вероятността той да бъде свален по естествен начин от сънародниците си. Целта на това „цезарово сечение“ в израждането на българската демокрация, беше тя да се (из)роди като недоносено седмаче в кувиозите на шестаците и съветските акушери, които да се и я отгледат и насъскат на правата на (из)родители. Което си беше един изродителен процес.

Процесът беше противоречив и едва напоследък придоби ясно озъбената физиономия на своите родители. Изродчето имаше нужда от време да изкласи и заякне защото в надвесената над бебешката ни демокрация Русия се клатеше на колене. Тя се беше сринала до статута на „Горна Волта, въоръжена с ракети“, по израза на съветския коментатор Александър Бовин, чиито перестроечни коментари следяхме следяхме в България по съветската телевизия във времето, когато Живков ни съветваше да се поснишим, за да ни подмине бурята на перестройката.

СССР по онова време беше спукал балона на брутния си вътрешен продукт, пренатоварен от свръхусилието на невиждания в човешката история по своите мащаби милитаризъм, с този на миниатюрната Южна Корея. Търговският оборот в гигантската страна отговаряше на парите, които се въртяха в една нищо и никаква ( по размери) Холандия.

Днес, когато на борда на сваления малайзийски пътнически самолет загинаха близо 200 холандци, Русия има самочувствието на възкръснал гигант, почти СССР, въоръжен със самочувствието, че може да се опълчи сам на проклетия Запад. Това самочувствие беше напомпано от притока на пари от продажбата на природни богатства ( предимно на същия Запад),за чието производство и транспортиране е „виновен“ в голяма степен пак този пусти Запад, продал технологиите си на Москва.

Със същите тези пари Кремъл си купува влияние в България. Едно мащабно изследване със съответните графики, ако имаше кой да го направи в продажната ни държавица, би показало съвпадението на резкия ръст на русофилстващите организации в България в пълен синхрон с финансовото замогване на Русия, случило се в същия период, когато рязко се повишиха международните цени на износните пера на Русия- нефт и газ. Така че днес Русия е по-скоро Саудитска Арабия с ракети, която интензивно инвестира в чужбина без да жали средства за поддържане на идеологическото си влияние. Саудитците изнасят ислямски фундаментализъм, а руснаците- руски евразийски месианизъм под формата на русофилство като някаква почти „божествена“ алтератива на западната демокрация.

Поради краха на съветофилството, днешното русофилство в България мимикрира с опорните точки на руската пропаганда от преди 136 години насам. И залага на простичкия принцип: който не харесва руската политика, е русофоб и е достоен за заклеймяване.

С такава дейност агресивно и безалтернативно в националния радиоефир се занимава систематично предаването „Деконструкция“ по БНР, в което водещият „великодушно“ оставя настрана светевното русофобство ( за каквото той обявява всяко несъгласие на Запада с руската политика). Западната „русофобия“ билаа за него все пак разбираема заради „сложните „ отношения ( наистина доста „сложно“ за поляците да преглътнат хитлеристко-съветската подялба на родината им), но громи яростно именно българите, дръзнали да не са съгласни с него. За българите е забранено да са като западняците, демек!

От държавния си пиедестал водещият заклеймява сънародниците си като глупаци, защото не били разбрали, че не било модерно в днешно време да си русофоб ( разбирай, противник на руската пхолитика) и десен.

Ще подмина с дължимото презрение обобщението, че българските „русофоби“ , освен глупаци, са някакви интересчии, платени от запада- явно собственият опит на русофилите не им позволява да напуснат клишето.

Интересен, като за финал на този текст, е обаче изначалният повод за русофилските изблици по БНР: това е личната инструкция на Путин, който изрази „недоумение“ как така някои държави бързали да обявят Русия за съпричастна към свалянето на малазийския самолет над Украйна. Ами така, имат информация и застават зад публичното си твърдения за вината на руските сепаратисти, които обаче не могат нито да се снабдят, нито да оперират с руските ракети-убийци без руската военна, експертна и дипломатическа помощ.

Да не говорим, че Путин изрече велика глупост с твърдението, че вината за падналия самолет носи държавата, на чиято териториия е паднал самолета- от това произтича, че шотланците трябваше да се прирят като виновни за анетната над Локърби. Но с подобна „логика“ глашатаите на Кремъл у нас не желаят да спорят- ако им наредят, ще я обявят за мъдрост.

Дума по дума възмущението на радиоводещия на „Деконструкция“ по БНР е повторение на опорната точка на Путин срещу държавите, които „бързали“ със заключенията. А българите, които си позволяват да мислят като доста американци, британци, поляци и т.н., просто са категоризирани като „русофоби“ и „ренегати“ ( т.е. предатели на задължителното за тях русофилство).

Изобщо всеки, щом по някакъв начин е „за“ западния избор на България, автоматично минава в категорията на „русофобите“. Русофилията обявява за врагове всички, които не се нареждат на рубладжийската опашка.

Това е всъщност квинтесенцията на путлериската идеология и дали нейните проводници в България ще се наричат Волгин, Симов или Сидеров, няма разлика. Лилипутинските напъни на тези и подобните им „великани“ на русофилската пропаганда щяха да бъдат смешни с напъна им да защитават огромната Русия от „малката клета България“ ( и от малцината публични защитници на западния избор в нейната геополитическа ориентация), ако не беше всъщност ретранслатор на програмата „Говорит Москва“, която трудно може да мине за безобидна за националните ни интереси в светлината на взривяващите се руски ракети над географския център на Европа.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител