Тя си е отишла безвъзвратно. Останала в черно-белите снимки от епохата, в спомените на вече престарелите съвременници и тук-там в архитектурата на някои по-големи градове. Изгубената България отпреди Девети обаче все още може да се забележи, силно избледняла, но автентична, по улиците и площадите на Вършец. Едно пътуване до там ме накара да се пренеса макар и за миг, макар и въображаемо, в 30-те години на ХХ век. Изключително усещане, нека ви разкажа...

Малко хора знаят, че Вършец е първият български курорт. Отдалечен на малко повече от 30 км. от Враца, в сърцето на така екзотичния Северозапад, малкият град пази спомени за наистина добри времена. Обгърнат от зеленина, изключително тих и криещ безброй изненади за любопитния турист, Вършец е малко бижу за любителите на старата архитектура на Царска България. Улица, прикрита от огромни вековни чинари, разперили клони и образуващи тунел от зеленина, води към центъра на града. 

По нея, както и в малките пресечки, са сгушени множество овехтели вили (някъде четох, че са били построени в стил "ар деко"), всяка от която носи някакво име, най-често на цвете (вила "Трендафил", вила "Незабравка"...). Разправят, че навремето всяка вила се гордеела именно с цветето, чието име носи, в градината си. Днес голяма част от кокетните постройки изглеждат изоставени, с избледнели фасади, заглъхнали мансарди, ръждясали огради с множество орнаменти. Някои не са издържали "проверката на времето" (ах, този шаблон) и на места стои само фасадата, прикриваща катастрофа от греди и мазилка. 

Малко в страни от по-оживената част на градския площад се набиват на очи два павилиона с познати силуети. Покривите им поразително приличат на някои софийски сгради от началото на ХХ век. Не успях да разбера какво е оригиналното им предназначение, но явно в последните си дни са служили като будки за продажба на билети за градската баня. Сега са застинали безмълвни като стражи, пазещи входа към цяла поредица от други любопитни изненади. 

Няколко крачки след тях е т. нар. Нова минерална баня. Построена през 1930 г., тя представлява внушителна масивна сграда, единствената добре реставрирана в архитектурния ансамбъл от царско време. Банята е активно функционираща и днес! 

До нея е и първата, "старата" минерална баня, построена 20 години по-рано в стил късен сецесион. Фасадата е опасана с  декорация, наподобяваща маслинови клонки. За съжаление в момента е заключена и неизползваема. На едно ниво над двете минерални бани е най-призрачното и загадъчно място във Вършец. 

Само няколко стъпала ни делят от просторна площадка, в центъра на която е т. нар. "царско казино" - първото по рода си в България. Построено е през 1922 г. и в годините преди войната е било обичайно средище на изискани гости от софийския елит, както и на чуждестранни посетители. Сред честите гости бил и принц Кирил, братът на Цар Борис Трети. Днес призрачно мълчание е обгърнало изоставената и рушаща се постройка, привличала някога аристокрацията на царска България. Ако затвориш очи, излющената фасада може би ще се скрие и ще се покаже игралната зала, виенският салон, ресторантът със софийски оркестри... Лъскавият "Пакард" на принц Кирил ще изсвири с гуми пред оживената сграда, ще го наобиколят дечурлига, знаещи много добре кой е изисканият гост. Реминисценцията трае само миг - през широките френски прозорци навън нахлува буйна растителност, стъклата са счупени и разпиляни наоколо, овалните прозорчета по фасадата са ослепели. Казиното днес е собственик на Министерството на здравеопазването - като знаем колко проблемен е този сектор вече толкова години, едва ли има много надежда да се отдели някакъв ресурс за възстановяването на този изключителен архитектурен и исторически паметник.

Фотографите-любители на изоставени сгради и пейзажи обаче със сигурност ще останат очаровани. За романтиците с афинитет към изгубената България отпреди Девети Вършец пък е истинска находка. Вероятно местоположението му, встрани от обичайните туристически маршрути, в центъра на изостаналия Северозапад, го е запазило от безвкусицата и кича, които иначе загрозяват подобни места. Тук дори невъзстановени, архитектурните спомени за царска България будят истинско възхищение. А невероятното спокойствие, зеленина и вътрешното усещане за мир, което носи посещението на този град, го превръщат в място, където бих се връщал отново и отново. Като затворя очи, тя е там - изгубената България.