07/22/14 06:00
(http://patepis.com/)

Корфу – ден втори, продължение (Манастир Палеокастрица)

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в днешното продължение ще идем до манастира Палеокастрица

Приятно четене:

Корфу

продължение на ден втори

Манастир Палеокастрица

Стигнахме на манастира и заварихме най- страшна лудница, криво ляво с мотора се добрахме до входа на манастира където нямаше как да се разминеш и с кола беше почти невъзможно да паркираш.

Манастира от вътре доста китен много растителност приятен:

Palaiokastritsa, Гърция

В самия манастир имаше изложени стари машини за добив на зехтин:

Манастирът няма такса вход. След като приключихме с обиколката му слезнахме на

плажа,

който си бяхме харесали и се настанихме. Оказа се, че от близко не изглежда вече толкова добре като от високо. Доста мръсен, плуват боклуци във водата, пренаселен, но въпреки това си намерихме едно ъгълче. Веднага реших да го преслушам, защото имаше скали доста водата кристално бистра и нахълтвам аз смело във водата – голяма грешка, водата като от фризера на северно-ледовития океан. Аз по принцип се къпя с доста хладка вода и не може да ме уплаши студена вода, но тази беше направо като от фризера и настръхнах целия.

Все пак бях твърдо решил да обиколя със маската и да огледам скалите:

Нищо интересно освен това, че нямаше характерните морски таралежи – явно студът ги е уморил :). Изкарах 15 мин във водата и излязох премръзнал. Реших, че това ще ми е къпането в тази част на острова. Жена ми си накисна краката за 5 мин до под коляното и напусна водната част на плажа , който също беше доста каменист.

Имаше страхотно дърво в района:

Хапнахме сандвичите набързо и дим да ни няма, обратно в къмпинга. Вече препичаше и термометъра показваше 34 градуса – не беше за седене на открито, особено ако си си забравил шапката в София

На къмпинга продължихме плажа

първо на басейна, като имаше дебела сянка под палмите – доста приятно:

Тъпото беше, че едни жици, 3 фази на дървени стълбове, минаваха точно над басейна, което ми се видя пълна глупост. Да, не се късат всеки ден жици, но стига веднъж да се скъсат и всички в басейна ще са мортале. Много хора не биха обърнали внимание на това, но мене лично ме притесняваше като факт.

Поседяхме на басейна, след което се преместихме на плажа. Оказа се, че камъните са доста обли и, лежейки върху един чаршаф, не ръмби, даже ми се стори по-удобно отколкото на плаж с пясък. Единствения проблем е ходенето бос по камъните – тогава си ръмби и то – сериозно, трябва да имаш от онези обувки за къпане, дето са против морски таралежи.

Водата от тази част на острова си беше с нормална температура и си киснех колкото си искам вътре, без да ми е студено. Явно откъм Италия е големия студ, откъм Албания е топлото

Прибрахме се пó по светло, да си правим вечеря, защото освен шапката се оказа, че и челника съм забравил – хаха. Но пък не беше голям проблем, защото телефоните имат светодиоди, които вършат добра работа – само дето не са удобни за държане – и гледахме да сме приключили с вечерята преди да стане тъмно.

Междувременно една змия се беше насукала около клоните на едни храсти. Беше зелена с черни точки, в нета мога да я оприлича на Grass Snake. 3 ма мъже от поддръжката на къмпинга я бяха наобиколили и се чудеха как да я убият. Единия взе една вила за събиране на трева, другия – едно гребло, третия гледа и аз включително, около тях. Тоя с вилата за трева я халоса да падне на земята, обаче другия с греблото се замота, и като хукна онази змия – мина през краката на третия, онзи подскочи 1 м на горе – голям смях! Подгониха я, ама се качи много бързо на едно дърво на около 5 – 6 м над земята. Не бях виждал колко бързо се катери змия по дърво, особено ако 2-ма грекоси я гонят да я млатят :). Нямаше как да я стигнат вече, затова почнаха с един маркуч да я поливат отдолу, хаха! Ама загубих интерес вече и се върнах при палатката. Тя реално беше в съседните храсти и вече се оглеждах внимателно, като се подмотвах по храсталаците.
След като хапнахме, се разходихме този път в другата посока из Дасиа. Минахме по някакъв мръсен изоставен плаж с доста изоставени постройки.