Русофилството: последното убежище на посткомунизма у нас

Някои интересни неща се пишат и говорят за България в момента. Извeстни са ( ни). Но е важно кой “говори”.

“България е вероятно най-проруската страна в региона, като симпатиите й се дължат на славянското братство, основано на минали съюзи. Настоящото правителство и неговите поддръжници, включват бившите комунисти, което увеличава притесненията на Запада, че някои в управленските кръгове на НАТО и 28-членния Европейски съюз може би работят тайно за руските интереси”. ( АП, БТА)

В следващия цитат България не е спомената. Но става дума за пратеника на Путин, който по стара съветска традиция ни напомня редовно : “Моя страна, моя България”- живата мумия на съветската естрада Кобзон, който зората на подарената ни от Москва демокрация се забърка в криминални истории по българското Черноморие и по данни на медиите е бил пребит от себеподобни…

Любимецът на червените бабички в България Йосиф Кобзон беше мобилизиран тази година да открие в Пловдив предизборната кампания на номинирания от БСП за евродепутат  Александър Симов. Същият днес отново обясняваше в националния телевизионен ефир какви симпатяги били “опълченците” в Източна Украйна- явно ядосан на репликата на президента Плевнелиев вчера, че тези сепаратисти не бива да бъдат наричани “опълченци” ( свята за българите дума, наистина).

Ветеранът на съветско-българската мафиотска дружба Кобзон безцеремонно призова от микрофона червендалестата публика да гласува за  същия този Сашо ( Александър Симов), защо му бил приятел. Страхотно основание!

Понеже това не се оказа достатъчно за Сашо да ощастливи европарламента с присъствието си, на 8 юли Сашо, ден след вдъхновяващата го визита на руския външен министър Сергей Лавров в София, новата медийна петолъчка на  партийната пропаганда, регистрира в БСП нещо като фракция, нещо като течение, нещо като обединение на русофилите ( или нещо като “нищо на света”- по Уйлям Сароян).

Това щеше наистина да е последното нещо на света, което си заслужава коментара, ако не беше фактът, че русофилството всъщност все повече и все по-официално се превръща в основната идеология на български посткомунизъм, дискредитиран по линия на социалното бръщолевене от управленската практика на БСП.  Сашо е тикан напред като млад и неопетнен лично с управленските провали другар, за да “открива” новата-стара обединителна кауза. Същият твърди в писанията си първосигнално, че “русофобията” била единствената обединителна кауза на десните в България ( макар, че в нито в речите на десните лидери, нито в програмните документи на десните организации в България няма да откриете  никаква прононсирана русофобия, обратна на прононсираното русофилство на петата колона ).

А междувременно Кобзон беше обявен за персона , която не бива да грачи на местна почва, в една друга бивша съветска колония- персона нон грачи, така да се каже.
Латвия включи Йосиф Кобзон в “черен списък” заради Украйна

С решение на министъра на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевич естрадните изпълнители Йосиф Кобзон, Олег Газманов и Алла Перфилова, известна под творческия псевдоним Валерия, бяха включени в “черен списък”, отказващ им достъп до страната, съобщи Франс прес.

Решението е взето във връзка със ситуацията в Украйна, съобщи прес службата на латвийското външнополитическото ведомство.

“Тези трима естрадни изпълнители са включени в списък на чужденци, на които е забранен достъпът до Латвия за неопределен срок”, заявиха от външното министерство.

Газманов, Кобзон и Валерия трябваше да участват с концерти на 13-ия международен конкурс за млади естрадни изпълнители “Нова вълна”. Той ще се състои в концертната зала “Дзинтари” в град Юрмала от 22 до 27 юли.

Йосиф Кобзон беше включен в “черен списък” на Латвия още през 2003 година от тогавашния министър на външните работи Марис Гулбис. Поради тази причина тогава той не можа да участва на конкурса “Нова вълна”. След една година ръководителят на външното ведомство Ерик Екабсонс зачеркна името на Кобзон от списъка на лицата “персона нон грата”.

Сегашното включване на тримата руски изпълнители в латвийския “черен списък” е заради факта, че те са най-активните пропагандатори на политиката на Кремъл, изтъква Франс прес.( Медиапул)

Грачев, Иван, председател на комисията по енергетика в руската Дума ( пдобие на  парламент в условието на путлеристката автокрация),  по типичен начин потвърди старото съветско убежение, че България “не заграница”, т.е. не чужбина. Иначе казано- че е лесна плячка.
Болгария может стать второй Украиной
15 июля,
Аделаида СИГИДА
“Итоги весенней сессии подвел в РИА “Новости” председатель Комитета Госдумы РФ по энергетике Иван Грачев. Самую большую угрозу для энергетики он видит в нулевом росте: “Имея профицитные бюджеты все эти годы, мы дошли до нулевого роста, и начинаем, в том числе и в энергетике, сворачивать инвестпрограммы. Живем в стадии затягивания поясов, к чему нет никаких оснований”.
России, по мнению депутата, не стоит сворачивать контакты с Украиной – так, до сих пор Харьков делает турбины для российских блоков атомных станций. Даже после завершения строительства Южного потока России не надо отказываться от украинских труб. Потому что на Южном потоке могут возникнуть такие же проблемы, как и сейчас с Киевом: «Взять Болгарию – она не хуже и не лучше Украины», – уверен Иван Грачев”.

Както виждате и американците ( Асошиейтед прес), и руснаците ( депутатът Грачев) ни забелязват все пак- въпреки нашата удобна ( за оправдание да не рискуваме да се борим) убеденост за собствената ни незначителност. Общото в погледа към нас, макар и от различен, противоположен ъгъл, е едно: напъните на руската мечка да ни употребява за своите цели са международно припознат факт.

До съвсем неотдавна в коментарите на световните агенции нямаше да прочетете обобщения от рода на това, че България е най-проруската страна в региона, нито пък че по върховете на българската политика има руски агенти, както се изрази преди изборите в Брюксел самият Барозу. Подобни твърдения на вашия автор биваха подигравани досега, но вече и петата колона престана да се крие, а премина към открито демонстриране на русофилството като последно убежище на посткомунизма в България ( евразийската настървеност на русофилския националист Сидеров и същото превъзбудено състояние  на духа на русофила Симов по нищо не се различават, доказвайки, че червено-кафявият парламентарен “симбиоз” на Атака и БСП не са никаква случайност, те просто са сиамски тризнаци с Путин).

Като автор, превърнал за себе си и читателите на ivo.bg  руската връзка тук във водеща по значение за България тема ( включително в книгите “Течна дружба”  от 2011 г. и “Течна дружба 2″ от 2014 г.) би трябвало да съм удовлетворен от “проглеждането”. Предпочитам обаче да продължа да задавам въпроси.

Къде сме ние в този руски  разговор ( ако не заговор)? В институционално отношение ни няма, отсъстваме напълно. Единствено президентът Плевнелиев вчера зае ясна публична позиция срещу маршируващия в Русия национализъм. Направи го обаче сред бойкотиращото мълчание на всички останали, включително на парламентарно представената партия ГЕРБ, която го номинира за президент и която нито веднъж не е използвала парламентарната трибуна да заеме позиция срещу руската агресивност- позиция, съответстваща на европейското развитие на България.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител