СЕГАШНОТО У-У-У-ПРАВЛЕНИЕ И БЪДЕЩОТО УПРАВЛЕНИЕ

07/23/14 10:44
(http://asenov2007.wordpress.com/)

СЕГАШНОТО У-У-У-ПРАВЛЕНИЕ И БЪДЕЩОТО УПРАВЛЕНИЕ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/24877-segashnoto-uuupravlenie-i-badestoto-upravlenie.html

Орешарски падна.

То неговото не беше управление, а у-у-у-правление

Ако всеки път, когато комунистите ни сложат начело на държавата някоя марионетка, а на нас като общество ни отнема по цяла година време, за да я махнем от „Дондуков” 1, то страхувам се, че тогава светлото бъдеще няма да огрее не само децата и внуците, но и правнуците ни.

Много въпроси си задават в момента българите по отношение на бъдещото служебно правителство. По места продължават интензивно да текат облози за имената на евентуалните министри в него, макар медиите да излязоха вече с доста обосновани и необосновани предположения в тази посока.

Две неща мога да ви кажа със сигурност за този кабинет обаче.

Първо – аз и този път няма да бъда министър в него. Очевидно още не ми е дошъл редът. Като гледам на кои хора вече им дойде през последните 25 години, малко ми става жал за държавицата ни, но нейсе, не съм властолюбив човек, ще изчакам спокойно опашката, докато се доредя.

Второ – гарантирам ви, че, независимо кой ще е премиерът и кои ще са министрите, които утре президентът ще назначи, служебният кабинет ще управлява далеч по-добре от сегашния, уж редовен.

Нали всички добре знаем – нищо редовно няма в кабинета Орешарски, освен…..така, де, ще ме извините, ама няма как да го подмина…..изхождането сутрин. А аз дори и за изхождането имам определени съмнения, че не на всички министри им е редовно – като им гледам стиснатите мутри и особения блясък в очите. Такъв блясък човек придобива или когато страда от хроничен запек, или когато се е напушил, или когато е нещо гузен – не си е свършил работата; бръкнал е в кацата с меда и се е облизал до самите уши; продал е нещо, което не трябва да се продава, на някого, на когото не трябва да го продава…..

Много са вариантите, резултатът е един.

В смисъл – не един единствен, а един и същ от години насам. И се повтаря винаги, когато дойдат комунистите на власт: спрени европейски пари; неспособност като държава да се справим с последствията от иначе елементарни природни бедствия, на които, с действията си и бездействията си като държава, сме съдействали да придобият библейски размери; системни безобразия в правоохранителната и правораздавателната система, с други думи – полиция, прокуратура и съд, които не знаят къде свършват те самите и къде започва управляващата ги мафия; администрация, която е измислила как редовно да намалява с 10 процента, докато още по-редовно се увеличава с 15; здравна система, за която специалисти казват, че е по-лоша само от пенсионната, но и това не е сигурно, защото други специалисти пък твърдят, че пенсионната е по-лоша от здравната, но истинската истина всеки я разбира чак накрая; традиционно изповядван и реализиран приоритет на руския над българския национален интерес; все по-открити прояви на антиевропеизъм, още преди да сме станали съвсем истински европейци…..

Направо не ми се изброява повече – защото, нали знаете, има и още, още много, много раз…..

Така че наистина всяко бъдещо служебно правителство би било по-добро от сегашното редовно. Особено ако този път не включва по какъвто и да било начин лицето Делян Пеевски, видими и невидими части от него или свързани с него и неговите кукловоди интереси. Подозирам, че президентът ще се съобрази изначално с подобна препоръка, дори не знам дали има нужда да му се напомня това публично, защото той самият достатъчно се напати от кампаниите, спретнати му от Пеевски и неговите иначе напълно независими медии.

Освен това Росен Плевнелиев напоследък все по-ясно дава да се разбере, че добре знае какво точно става наоколо. Доказа го и с позицията си за развитията в енергетиката, и по темата за Украйна и руската намеса там, и по доста други въпроси. Няма да коментирам обаче дали той има сили, тоест, има ли достатъчно политическа подкрепа вътре в страната, за да реализира – или поне да инициира реализацията – на достатъчно добри контрамерки срещу вредната част от ставащото тук.

И тъй като е всеизвестно, че няма такава подкрепа, резонен е въпросът – ще я има ли утре, след предсрочните избори.

Честно казано – а, дано, ама надали!

Скептицизмът ми е породен от последните известни социологически проучвания, резултатите от които показват, че, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли пет, а може би дори шест партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ и Реформаторският блок. Плюс АБВ на Първанов, евентуално.

В случая преднината от 23 процента, която има ГЕРБ срещу 15-те процента на БСП изглежда добра, но, погледнато в перспектива, е леко измамна. Първо, сметнати заедно, процентите на левите и ултралевите – БСП, ДПС, ББЦ и АБВ са повече от сбора от проценти на ГЕРБ и РБ. Второ, тези 23 на сто за ГЕРБ означават, че Борисов отново няма да има пълно мнозинство и ще се изправи пред няколко лоши, от негова гледна точка, избора – или пак да излезе в слаба опозиция, като отстъпи властта на нова тройна /за разнообразие този път може и четворна/ лява коалиция, или да направи правителство на малцинството, което ще бъде заложник на всички, или да се опита да направи правителство заедно с РБ.

Това последното е все пак най-добрият от всички варианти. Да, това правителство би било доста слабо, като се отчитат няколко основни фактора – големите противоречия, които са изначално заложени в отношенията между двете десни формации; липсата на коалиционна култура у ГЕРБ, тоест, неспособността на Борисов да реализира дългосрочни политически партньорства и изобщо да играе стратегически; опита и силата на евентуалната лява опозиция, която винаги е показвала способност да загърби временно личните си и партийни пристрастия, да сътвори нещо като ударен екип и да удря наистина здраво, само и само да се докопа по-скоро до властта.

Колкото и да е тъжно само по себе си обаче, казаното дотук не обрича непременно на пълен провал едно евентуално бъдещо съвместно управление на десницата, но показва до голяма степен, че то няма как да бъде достатъчно силно, за да реализира пълноценно дълбоки реформи в страната и да предприеме някои адски необходими, но доста трудни стъпки. Имам предвид най-вече онези, свързани със стабилизиране на положението на България в Европа, след като управляващите напоследък комунисти и тяхната марионетка Орешарски за пореден път ни омаскариха пред партньорите ни в демократичния свят като трижди доказан руски троянски кон.

Така че нека да не си правим илюзии – дори и най-доброто възможно в момента дясно управление няма как да бъде достатъчно добро, за да се превърне в нещо повече от преходно. Все пак смятам, че евентуалното съвместно управление на ГЕРБ и РБ, колкото и трудно да е то по начало, има три големи шанса да завърши по-добре от очакваното лошо.

Първият шанс е в това то да заигре в истински тандем с президента. Вторият шанс е към това сътрудничество пълноценно да се привлече гражданското общество или поне онова, което е останало в България от него.

Нямам предвид, разбира се, гражданското общество, състоящо се от Ангел Славчев и разните подобни тути-кванти, изпратени в челните редици на протеста от кукловодите и стимулирани да крещят силно от перспективата да гушнат и те някой и друг милион покрай пустата политика, ако е възможно, много моля, please.

Не, имам предвид онова гражданско общество, което остана тук с малко, но доказано стойностни организации, онова, което, макар да е аморфно, защото гледа да се спаси поединично, може бързо да се организира за една или друга сериозна обща кауза, онова, което мълчи, мълчи, пък като вземе да говори, говори умно.

Чудя се дали в последното изречение не прекалих с оптимизма или казаното е светата истина.

И много ми се ще да е истината.

Така или иначе, при открита и честна игра, подобно обединяване на усилията може да увеличи положителните ефекти от всички предприети управленски мерки в артиметична прогресия.

Тя пък може да се превърне в геометрична, ако евентуалното бъдещо дясно управление реализира и третия си голям шанс, наречен Европа. Да, същата тази Европа, пред която нашите комунисти ни омаскариха за пореден път като истински руски троянски кон и в която трябва да се върнем сега като пълноценни граждани, ще ни помогне в усилията за това. За целта е достатъчно само да бъдем умни, честни и принципни.

Можем ли или отново ще проявим характер – както му викаме на онова, дето ни изяжда отвътре вече десетилетия наред?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com