За поредния урок по спортна история няма да се връщаме кой знае колко в миналото, а за поуки от него дори не съм сигурен, че може да говорим. Има няколко начина да подхвана разказа - например кинематографично-любознателен, привиждайки в нашите герои вдъхновението за вратаря Кенгуру от сръбската комедия Когато порасна, ще стана Кенгуру (първообразът на персонажа във филма всъщност е Петар Борота), или хороскопично-фаталистичен, търсейки астрална обосновка на твърде многото сходства в съдбите на Джон и Стив, или пък да карам по същество... Е, ще започна с факта, че, въпреки шанса никога да не си чувал, или поне забравил за тях, говорим за два от общо четиримата играчи, състезавали се на най-висшето футболно ниво в Англия в цели 4 последователни десетилетия. Другите двама са сър Стенли Матюс и колегата им Питър Шилтън (овчеглавият вратар на трите лъва през 80-те). Ето и историите, които ни връщат към вратарската тематика толкова скоро.

През 1977 г. баткото Стивън "Стив" Огризович едва 20-годишен преминава от Честърфилд в Ливърпул, но няма никакъв шанс да пробие до титулярното място, заето от легендата Рей Клемънс. Оги получава втори шанс в Ковънтри и сам се превръща в легенда на отбора от града на автомобилостроенето, изигравайки там над 500 мача между 1984 и 2000 г. На 40 години все още е първи избор, като последното продължение на договора му е подписано с условието да откаже цигарите. От името вероятно се досещаш за още една от свързващите нишки - сръбския корен. Тук той е доста по-размит, а Огризович се доказва като истински англичанин, записвайки няколко профи мача и като играч на крикет.

На фона на грозноватия Стив Йован "Джон" Лукич минава за хубавец, има си и име от съвсем западнобалкански произход, при все че е роден в същия онзи Честърфилд. Джон е активен между 1978 и 2001 г., а кариерата му е поделена почти по равно между Лийдс и Арсенал. След няколко успешни сезона при артилеристите, Лукич се вижда принуден да напусне през 1990 г., след като мениджъра Джордж Греъм привлича Дейвид Сийман от Куинс Парк, заявявайки на разочарованите фенове "Все още смятам Джон за един от добрите вратари в страната, но просто мисля, че Сийман е най-добрият."

И Огризович, и Лукич не успяват да запишат нито един мач за националния на Англия. И двамата са канени да представляват Югославия, и двамата отказват. Около двамата има по една куриозна медийна история. За майката на Джон се носи легендата, че е била стюардеса в злополучния самолет, разбил се в Мюнхен на 6. февруари 1958 г. и затрил половината отбор на Манчестър Юнайтед на връщане от Белград, и е била спасена от вратаря на дяволите Хари Грег. Случката е истина, но не и в частта с майката на бъдещия колега на Грег. Оги пък се оказва в центъра на курозна заблуда през 2003 г., когато в интернет плъзва слуха, че е отвлечен в Казахстан.