НАЙ-ДОБРАТА БЪЛГАРСКА НОВИНА

07/25/14 15:11
(http://asenov2007.wordpress.com/)

НАЙ-ДОБРАТА БЪЛГАРСКА НОВИНА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ След малко повече от година граждански протести и лошо управление, лявото правителство в България подаде оставка. До 5 август президентът трябва да назначи служебен кабинет, а извънредните избори ще бъдат на 5 октомври. Как се посреща оставката на кабинета Орешарски и какво предстои – слушаме Пламен Асенов.

Макар все още формално да взима решения, кабинетът на Пламен Орешарски си отиде. Това вероятно е една от най-добрите български новини за последната малко повече от година, но тя напомня и за кошмара, при който българите 421 дни поред се събуждаха с лошата новина, че правителството все още не си е тръгнало.

Този кабинет бе съставен и управляваше с мандат на лявата БСП, ляво-центристката ДПС и ултралявата и фашизоидна Атака. В нормалния политически свят, пък и заради съществуващите между тях конкретни противоречия, те би трябвало да са като орел, рак и щука и да не са способни да работят заедно – обаче, както се знае, в ненормалния свят на българската политика всичко е възможно. Така че гражданските протести срещу кабинета Орешарски започнаха буквално още седмица след съставянето му и продължиха, под една или друга форма, до самия му край. Началото на това управление бе белязано от неистов скандал, свързан с опита да се назначи един одиозен политик за шеф на българските специални служби, а краят му – от силни сътресения в банковата система на страната. Така или иначе, освен със скандали, мандатът на Орешарски ще се запомни и с това, че гражданското общество в България постави национален рекорд по продължителност на улични протести.

Въпреки всичко обаче лявото мнозинство задържа властта, включително като премина през улични сблъсъци с протестиращите и изтърпя унижението от сериозната изолация, на която бе подложено от европейските и евроатлантическите партньори на страната. Но, както стана ясно, целта на това здраво стискане на властта беше да се угоди на кремълските амбиции за построяване през България на газопровода „Южен поток”.

Това уж чисто техническо и уж икономически изгодно съоръжение концентрира в себе си многопосочни руски политически цели – омаловажаване на стратегическата позиция на Украйна в руския износ на газ за Европа, допълнително засилване на руското политическо и икономическо влияние в европейски страни като България, Унгария, Словакия и други, провал на идеята за обща европейска енергийна политика, която цели успешно да се противопостави на руските апетити за налагане на монопол в енергийните доставки.

Заради острата и все пак навременна европейска реакция, дори това марионетно на Русия българско управление обаче не успя да постави точката на проекта „Южен поток”, като подпише окончателния договор за него. Какви бели за националните интереси на страната са сътворени по изминатия натам път, ще се разбере, надявам се, съвсем скоро, когато новите министри влязат в кабинетите си. Така или иначе обаче, на лявото управление и неговия куклен кабинет им трябваше още време. Само че резултатите от европейските избори през май показаха, че те го нямат, че обществото не им го дава. И, изправена пред нова вълна от протести, при това доста по-силни, а може би и отчаяни, коалицията на управляващата лява света троица в Парламента буквално се разпадна и се стигна до доброволната, все пак, оставка на кабинета.

„Толкова закъсняла е тази оставка, че като знам каква разруха оставят след себе си, дори не мога да и се зарадвам” – каза по този повод лидерът на партия ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Неговото мнение не само доста добре отразява всеобщото настроение в страната, но е и важно, защото много вероятно е след изборите на 5 октомври той да поеме управлението на страната за втори път.

Макар отдавна предизвестена, новината за оставката не бе подмината и от световните информационни агенции. „Българският премиер Пламен Орешарски депозира в парламента оставката на лявото си правителство – стъпка, която цели разреждане на напрежението в най-бедната страна от Европейския съюз” – писа по този повод агенция Асошиейтед прес. „Пламен Орешарски днес сдаде поста, оставяйки на своя приемник да извади страната от най-тежката банкова криза от 90-те години на миналия век насам” – това е акцентът пък на Ройтерс. Агенцията отбелязва още, че мандатът на това правителство „бе помрачен от продължили с месеци улични протести срещу корупцията, от наводненията, взели жертви във Варна през юни и от патовата ситуация между Брюксел и Москва около проекта за газопровода „Южен поток”.

Въпреки че няколко стотин граждани излязоха в сряда пред парламента в София, за да демонстрират радостта си от оставката на кабинета Орешарски, всички тук сякаш си дават сметка, че поводите за загриженост от ситуацията в България са много повече от поводите за радост. Следващото служебно правителство, което ще бъде назначено от президента Плевнелиев и трябва да заработи в началото на август, ще има да свърши паралелно няколко нелеки задачи. Едната е бърза инвентаризация на щетите, нанесени в различни сфери от кабинета Орешарски, за да може следващото редовно избрано правителство не да се занимава със скелетите в гардероба, а бързо и сериозно да поеме към крайно необходимите реформи. Другата важна задача на служебния кабинет е да се справи със ситуацията около разпадащата се КТБ. Въпросът е сложен, защото трябва да се балансира между интересите на нейните акционери, интересите на държавата, интересите на българските граждани като цяло и в същото време – да се устои на атаките от страна на онези, които имат апетити за придобиването на банковите активи на безценица. Третата, изключително важна задача на служебния кабинет, е успешното отбиване на неизбежния руски натиск за сключване на договори и продължаване на строителството на газопровода „Южен поток”. Четвъртата задача е възстановяването на европейското доверие в България. Това доверие, както става на практика винаги, щом социалистите дойдат на власт тук, бе снето по две основни направления. Първо – кражбите, корупцията и неспособността на администрацията и съдебната система да работят в името на закона и обществения интерес, и този път доведоха до спиране на европейските пари, пари, от които най-бедната страна в Европа има изключителен интерес. Втората посока на снетото европейско доверие е по чисто идейна, принципна, морална дори ако щете, линия. Имам предвид поредното разочарование на Брюксел от поредното откритие, че България с БСП начело, неизменно се държи като истински руски троянски кон в ЕС и е способна да загърби не само общите европейски, а и своите национални интереси, в името на това да реализира руските. За европейците е наистина трудно да повярват, че подобно поведение изобщо е възможно и всеки път са искрено удивени. Та и в двете тези направления утрешният служебен кабинет трябва да предприеме сериозни стъпки, макар да не успее да ги завърши докрай. Защото нали е всеизвестно, че истинското доверие се руши много лесно, но се гради изключително трудно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com