Русофилите доказват българофобията си- поругават паметта на опълченците

07/25/14 09:35
(http://ivo.bg/)

Русофилите доказват българофобията си- поругават паметта на опълченците

По опорните точки ще ги познаете- българските русофили покорно приемат да поругават честта на българските опълченци в угода на кремълската пропаганда! Вместо да припомнят, че Русия дължи разклатената си при обсадата на Плевен през 1877 г. победа във войната с Турция на подвига на българските опълченци на Шипка, те раболепно приемат гаврата с българските герои на терминологично ниво.

Днес българското събитие на деня е изявлението на президента Росен Плевнелиев след вчерашната оставка на премиера Пламен Орешарски. Вместо анализ на акцентите от очакваното му ( като акценти) слово, предлагам нещо, което мнозина вероятно са пропуснали да забележат или съзнателно се правят, че не са чули.

Става дума за призива на държавния глава ( към пропагандата в България) сепаратистите в Украйна да не бъдат наричани „опълченици“. Някои български средства за информация видимо ( най-после- може и да са се позасрамили да са рупор на кремълската пропаганда „по инерция“) се съобразиха с тази гледна точка, отразяваща мнението на западните демокрации- на техните общества, медии и политици.

Други, тъкмо напротив, изпаднаха в бяс. И така, на терминологично ниво, стана видно и за незрящите кой прислужва на путлеризма у нас медийно.

Сайтовете, купени от Пеевски и гравитиращите около тях, които издайнически обслужват руските проекти Бареков и Сидеров, упорито продължават да внушават, че руските въоръжени банди в Източна Украйна са именно „опълченци“. Излишно е да обяснявам как звучи това за ушите на средния българин- като среден пръст, какъвто размахват всъщност със зенитните си ракети въпросните маши на Кремъл в раздухването на украинската криза.

Вестници, като „Стандарт“, чийто главен редактор Славка Бозукова преди броени дни беше наградена с орден „Кирил и Методий“ от президента Плевнелиев ( по предложение на правителството на Орешарски, което вкара президента в тази грозна роля без възможности за отстъпление- би било дребнаво за държавния глава да нагази в спор за „заслугите“ на Бозукова), продължават напук да титуловат сепаратистите като „опълченци“.

Да не говорим за вестници, като „Дума“ и „Земя“. Единият е издаван от „опълченеца“, „що прихода ( от Русия) брани“ в ръководството на БСП Николай Малинов, който поздрави „православните и славяните“ с „победата“ на Путин в Крим. Другият пък е под издателските грижи на на Митьо Гестапото, съратник в живота на издателката на вестник „Русия“ в България Светлана Шаренкова.

За самия сайт „Русофили“ дори няма нужда да споменавам.

Правя важна уговорка: нека да не ми се вменява опит да изисквам някаква унификация в писането или направо въвеждане на цензура- точно обратното. Държа на това различие, защото то е според малкото явни белези на руското проникване, мимикриращо, криволичещо, намятано с какви ли не камуфлажни мрежи дори в ГЕРБ, която претендира да бъде прозападна.

В България лицемерието роди всякакви чудовища, включително чрез задължителна проверка за принадлежност към бившите комунистически служби при заемане на разни постове в държавата. И децата знаят, че тази мрежа лови само „шарани“ и особено онези, които са се провинили именно в очите на същите тези служби. Останалите козируват и до днес на старите си стопани и получават награди за послушанието и подчинението.

При лова на въпросните „шарани“ пострадаха или дори направо умряха от срам в най-буквалния смисъл на думата някои публични личности, които си позволиха да напуснат комунистическата кочина и да участват активно в нейното разграждане.

Нищо подобно обаче не сполетя професионалните офицери от службите, зарибявали, вербували и шпионирали ( понякога със садистично удоволствие при „новите обстоятелства“) как се мятат на кукичката техните подопечни. И няма сила, която да накара иначе многобройните медии и отделни преследвачи, желаещи да добавят още някой шут в зъбите на лесните жертви, да отделят поне нищожна част от тази енергия на справедливия си гняв по адрес на кукловодите на вербуването и платения таен контрол над някогашното (?) комунистическо т.н. общество.

В днешно време обаче разделителната линия в нашето т.н. общество минава все по-ярко именно между готовите на служат на чуждия руски интерес, които гордо и предизвикателно се обявяват за русофили- това от едната страна- и българофилите, които за разлика от консолидираните в какви ли не организации и партии русофили, не могат да се похвалят с НИТО ЕДНА организационна структура.

Партиите, обявяващи себе си за патриотични, дори и ( по изключение) да отхвърлят с половин уста някои от руските претенции за диктат ( в икономиката ни чрез монополи и натиск за прокарване на руски проекти) ни най-малко не се противопоставят на русофилството като част от своята програма.

От разединението на българофилите местните русофили черпят допълнително самочувствие, чиято традиционна основа е усещането за силата на многоглавото стадо при прекосяването на реката с шепата притаени крокодили, способни да захапят едно-две говеда, но не и да откажат стадото от неговия интуитивен поход към пасищата на великите степи. Водещата ценност за тях е бройката на многоглавото им безличие, избрало неколцина говорители да бръщолевят глупости за „киевската хунта“, „европейския заговор“, „американския диктат“ и „българската русофобия“ като част от образа на крокодила на пътя на стадото им.

Русофилите помпат самомнението си не от собствените си аргументи на влюбването, което е лишено от инструментариума на рационалността ( пусто да остане, рационалността е категория от западната философия, почитана само от отделни светли умове в тъмната Русия!) .

Загубени в гората, за която Сталин казва , че е нормално да бъде посичана и да летят „трески“ ( т.е. народът трябва кърваво да се подкастря- с милиони, за да го слуша), русофилите вадят пред скоби великата руска култура ( сякаш тя, а не офицерът от КГБ Путин, управлява в Москва), от силата на една чужда държава- включително финансовата.

В някои отношения са прави прави: да сте видели уволнен или принуден да напусне работата си български журналист, който е декларирал шумно и ясно любовта си към въпросната чужда държава? Обратното е правило, което няма изключение. Ако има такова, нека някой го посочи, за да се позова и на него като доказателство за тезата ми.

За русофилството в България, макар то да е котвата ни на европейското дъно, в България не само няма лустрация, но напротив -то се е превърнало в сертификат за качество при назначаване с предимство на разни постове в управлението, бизнеса и пропагандата.

Единственият начин за съпротива срещу тази напаст е тя да бъде посочена с надеждата българофилите да прогледнат за нея и дори да се обединят на принципа на законната самоотбрана.

Арогантността на русофилите, която демонстрират, наричайки упорито с кощунственото за българофилите „опълченци“ пияните сепаратисти, въоръжени с руските зенитни ракети в Източна Украйна, дава възможност те да бъдат изобличени с техните пропаганди камъни, по техните глави.

Ето едно четиво, което помага в това отношение.

“Файненшъл таймс”: Все повече доказателства, че Русия въоръжава сепаратистите в Украйна

25 Юли 2014

Сам Джоунс

в. Файненшъл таймс

Нарастват опасенията от оръжейна надпревара, подхранвана от Русия

Изваден от строя танк на сепаратистите в гр. Торез. Снимка: АиФ

Въпреки че измина едва седмица откакто полет МН17 бе свален над Източна Украйна, не спира огънят със зенитни оръжия над контролираните от проруски сепаратисти територии

Вчера министерството на отбраната на Украйна съобщи, че два изтребителя Су-25 са били поразени от ракети земя-въздух, с което свалените самолети станаха 14, без да броим МН17. За международната общност инцидентът ярко илюстрира голата истина: сепаратисткото бунтовническо движение се въоръжава с все по-голям и все по-усъвършенстван арсенал. Въпросът е откъде идва той?

Когато в Крим и Източна Украйна тази година започнаха да никнат бригади и отряди от доброволци казаци, руският президент Владимир Путин пренебрегна въпроса откъде идват техните оръжия. От магазина, предположи той.

Но танкове не могат да бъдат купени от магазините. Нито зенитно-ракетни батареи от типа на тази, която вероятно е ударила самолета на малайзийските авиолинии миналата седмица.

Десетки онлайн снимки – някои от тях с обозначена локация в контролирани от бунтовници територии и проверени от “Файненшъл таймс” със софтуер за изображения, за да е сигурно, че са актуални – потвърждават наличието на големи количества подобно оборудване в ръцете на бунтовниците, използвано в боевете в Източна Украйна.

Кремъл неколкократно отрече да е доставял оръжия на сепаратистите и да е провеждал операции под прикритие на терен. Но ръководители на службите за разузнаване на западни страни казват, че няма много съмнения какъв е произходът на оръжията. Свалянето на МН17 е било извършено, твърдят те, с усъвършенствани руски оръжия и експертен капацитет като част от тайна програма, ръководена от представители на армията и разузнаването на Русия. През последните месеци, когато Киев засили контранастъплението си, през украинската граница е преминала още повече техника.

Американски служители от разузнаването смятат, че Русия е доставила десетки танкове Т-64, реактивни системи за залпов огън ГРАД, самоходни гаубици 2С9 Нона, артилерия, бойни машини на пехотата БМП-2, бронетранспортьори, автомати, мини и усъвършенствани зенитни системи.

“Цялостната стратегия – която бе пропусната от мнозина на Запад – е създаването на истинска армия”, заяви Джонатан Ейъл, международен директор в Кралския институт на обединените въоръжени сили – военен и стратегически мозъчен тръст. “Не става дума за създаване на партизанска организация. Нито съпротивително движение. Русия се опитва да създаде една истинска военна сила.”

Броят на оръжията, идващи в Източна Украйна и тяхната огнева мощ изобщо не изглеждат малки. В месеците преди свалянето на МН17, руските оръжейни доставки наброяваха ежеседмично десетки военни автомобили, съобщи на брифинг разузнаването на НАТО.

През уикенда преди малайзийският самолет с 298 души да бъде свален, служители на американското разузнаване засякоха конвой, наброяващ “до 150 автомобила” да пресича границата към позиции на сепаратистите.

“Повечето контролни пунктове на Украйна просто са изчезнали”, каза Ейъл. “Русия транспортира оръжия на камиони през (границата) сякаш това става насред нейна територия.”

На този фон обаче САЩ предоставят малко детайли. Сателитните снимки, разпространени от САЩ и съюзниците от НАТО, са поръчани на компании от частния сектор, за да не се разкриват подробности за изображенията с висока резолюция и проследяващите възможности на сателитите.

В лични разговори някои длъжностни лица са по-малко предпазливи. “Води се подмолна война”, каза високопоставено длъжностно лице от НАТО. “Русия тайно и масово въоръжава бунтовници, за да направи възможни тези двойствени атаки. И ускорява темпото.”

Такъв е случаят с притока на оръжия, за каквито антикиевските сили нямат обучени техници, шофьори и инженери. В Луганск и Донецк миналия месец те раздаваха брошури, че търсят танкисти.

Част от използваната техника бе завзета от украинските сили. Източна Украйна е центърът на оръжейната промишленост на страната. Някои украински военни инсталации и оръжейни складове бяха разграбени.

Такова обяснение обаче важи само за малък брой оръжия, смятат експерти.

Освен това обозначенията на танковете и бронираните автомобили, използвани от бунтовниците, които бяха показани в социалните мрежи, не са съвместими с тези на украинските въоръжени сили.

Повечето изобщо нямат обозначения – по същия начин в Крим, преди да бъде анексиран от Русия тази година, изведнъж се появиха необозначени автомобили.

Голяма част от оборудването също така съвпада с модели, за които се знае, че са част от остарелия руски оръжеен арсенал. Русия има 2000 резервни танка Т-64, например, обявени официално за унищожение – те са част от 18 хиляди танка, извадени поетапно от употреба при неотдавнашни реформи.

На 27 юни украински сили превзеха позиции на бунтовници край Артьомивск и заловиха един Т-64БВ и документацията с него. Серийният номер на танка показва, че е построен в завода за танкове в Харков през 1987 г., съобщиха украински длъжностни лица, и е бил позициониран в руския град Будьоновск в рамките на руската 205-а пехотна бригада, а наскоро е излязъл от употреба. Танкът наскоро е бил снабден с батерии и други части, произведени неотдавна в Санкт Петербург, допълниха те.

Начините, по които такава техника е стигнала в ръцете на бунтовниците, не са много ясни, в смисъл на документация, но има косвени доказателства.

Сателитни снимки, събрани от разузнаването на НАТО, изглежда показват остаряло руско военно оборудване, транспортирано към Украйна в конвои.

Снежное – градът, откъдето Службата за сигурност на Украйна (СБУ) смята, че е бил свален малайзийският самолет – е една от първите спирки, според НАТО, на основния път за нелегални оръжия в страната, идващи от Русия.

Снимки на НАТО от края на юни показват такнове Т-64, които биват товарени на платформи в Новочеркаск, на около 50 километра от граничния пункт “Должански”, югоизточно от Снежное в предполагаема база – слабо използван дотогава военен обект – в рамките на логистична кампания за доставка на тежки оръжия в Донецк и Луганск.

Въпросът, който остава без отговор обаче е кой точно контролира една такава операция. Досега Москва отрича упорито да снабдява бутнтовниците с оръжия, но отклони предложенията международни наблюдатели от ОССЕ да бъдат изпратени по граничните пунктове.

“Ясно е, че такива оръжия не може просто да се раздават без разрешение “отгоре”, смята Киър Джайлс, експерт по Русия и директор на центъра по конфликтология към Чатъм хаус в Лондон. “За да стане това възможно е необходима санкция от висш представител на военните или разузнаването. Никой няма да го направи без позволение от много високо равнище”.

БТА, e-vestnik

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/07/25/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%84%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/

Публикувана на 07/25/14 09:35 http://ivo.bg/2014/07/25/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%84%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/