Пеевски си къса опашката с опашато интервю

Новината на деня в България, анонсирана предварително при това, е старата като отдавна вмирисана партенка истина за това , че водата е мокра, а Делян Пеевски имал медии. Заявява ни го самият той в интервю за вестник, който той определя за „коректна медия“.

Благодарим за благоволението със самопризнанието!

Интервюто е жанр, основан на задаването на въпроси, но се е изродил у нас по веригата на зависимостите от властта и парите в сервиране на предварително намислените отговори, към които въпросите се нагаждат.

Ако в. „24 часа“ наистина искаше да бъде коректен към читателите си, а не към „интервюирания“ Пеевски, трябваше да покаже поне малко желание да го затрудни с опити да го помоли да ни каже повече от онова, което си е поръчал да бъде написано. Дори да откажеше, това все пак можеше да е индикатор какво крие- стига поне от едната страна на микрофона да стоеше автентичен участник в „интервюто“.

Да, важно е някак си благоволението на Пеевски да потвърди баналната истина за неговото досие на медиен собственик. То е известно на десетки, ако не на стотици журналисти, върху чиито статии той лично издевателстваше като цензор в напазаруваните вестници. Но за да се получи интервю ( от това снизходително „признание“ на дълго отричаната иначе от него и Цветан Василев истина за медийната им империя) признанието трябваше да бъде придружено от задължителните в журналистиката „защо“, „как“, „кога“ и от придобилото мистично значение „кой“ ( ама наистина).

Защо му трябваха на Пеевски ( при положение, че нямал желание да се меси в политиката и е бил едва ли не възмутен от Василев, който пък искал да командва България) губещи медии? Ако сред губещите е имало печеливши, защо не се отърва от останалите, а нагази да лови с пачките си нови жертви дори и в интернет пространството, където гнезди имигриралият остатък от изчезващото свободно слово в България, попаднало в червената книга на „Репортери без граница“ тъкмо в този период?

Защо Пеевски не споменава ( и не дава да го питат) например за покупката на най-тиражния жълт „Уикенд“, който си позволяваше да пише неприятни неща за президента Първанов, но млъкна по темата след като седмичникът стана бухалка в ръцете на медийната империя.

За империята, като истински Дон Корлеоне, Пеевски говори като за „семейството“ със синовна почит. Същевременно се преобразява, като изведнъж припомня колко е бил малък и невинен ( по тази причина) за грабежа по време на прехода. Откога пък се „смали“ в претенциите си този толкова преуспял млад бизнес-Гаргантюа с неограничения бизнесапетит, че взе да ни пробутва със задна дата някакво пренаписано меню на анорексик?

Защо настъпи разривът на Пеевски и Василев с Борисов?

За развода между депутата и банкера всички чухме и видяхме, но омертата за скарването с Борисов, когото медийната империята на корпоративния тандем обслужваше раболепно, явно важи и днес.

Кога и по какъв конкретен повод настъпи този обрат срещу Борисов? Не е ли вярно, че това се случило както при обявяването на война от Съветския съюз на България на 5 септември 1944 г. с едностранно скъсване на дипломатическите отношения без основателен видим повод за война ( както в случая с Борисов- една крива дума не беше изрекъл нито срещу Москва и нейната победно дефилиращата в България при управлението му руска Външнотърговска банка, нито срещу нейния български плацдарм КТБ ).

Какво точно предизвика вероломното обръщане на палачинката срещу Борисов в рамките на броени дни, онагледено от кебапчийското коте Бареков?

Дали Пеевски и Василев не задействаха механизма за дестабилизиране на управлението на ГЕРБ по заповед на Москва, след като Борисов изчерпа възможностите да отлага цели три години и половина спирането на АЕЦ „Белене“ – в рамките на което лоялно спазваше правилото никога, никога, никога и по никакъв начин да не критикува руската опорна точка за Белене, т.е. да не споменава дори истинската цел на Москва да придърпа ( още повече) България в своята евразийска орбита?

Защо Борисов истеризира както никога преди ( измерено в децибели и обертоновете в гласа) пред Нова телевизия на 17 юни, отричайки с пяна на уста твърдението на един „идиот“ ( както ме нарече), че именно Пеевски го е посъветвал да абдикира от премиерския пост на 20 февруари 2013 г. като „хитър ход“ за завръщане във властта чрез предсрочни избори? Ако го е казал „идиот“, защо изобщо си прави труда да го отрича- лудите си приказват какво ли не?!

Гордият със своята значимост Пеевски ( който се ежеше как десетки пъти се е срещал с Цветанов и явно изпитва удоволствие да натрива носовете на онези, които са се отърквали от него), премълчава шанса да се похвали или „скромно“ да отрече по двусмислен начин, че не е чак пък толкова велик.

Мълчанието му по темата, което си е поръчал очевидно и на „24 часа“, е всъщност потвърждение за нещо, което той иска да си мислим, но не желае да коментира. Иначе щеше да изригне подобно на Борисов и да напише отговора си в интервюто по начин, който също да предпостави въпроса ( примерно: „ Защо Борисов избухна толкова ядосан при споменаването на твърдението, че е напуснал премиерския си пост по Ваше внушение“?). Хипотетичното пасуване можеше да протече по стандартната формула „питайте него“, но Пеевски е предпочел изобщо да не го питат за това.

Защо?

Твърде лесно, но и недостатъчно вероятно е обяснението, че „24 часа“ не искат да споменават като източник някакъв си враждебенИво Инджев. Защото темата беше надградена лично от Борисов – при това по скандален начин, с крясъци в ефира на Нова телевизия, „недочути“ от сервилните български медии. Явно други са съображенията, а не опитите за маргинализиране на незначителния блогър.

Но да продължа с други незададени въпроси.

От кога точно Пеевски се познава с Бареков- какво означава „отдавна“? Не е ли от времето, когато Бареков играеше двойна игра като журналист от БиТиВи, нает и от Пеевски , поради което го изгониха от телевизията, която го остави „великодушно“ ( за да не задълбава в конфликта с толкова могъщ фактор в държавата, като тандема Пеевски-Василев) да лъже, че сам бил напуснал БиТиВи? И на какво се дължи тази така старателно прикривана връзка- както и продължаващото й нескопосано отричане в днешно време?

Както и друг път съм казвал, отговорите често пъти са на повърхността- нещо като „революцията“, която се търкаляла по улиците, но трябва само да се наведеш и да я вземеш ( по определението на Ленин как шепата болшевики овладяват с терор и решителност огромната Русия).

Докато в България инструментите за замитане на следите се опитват да ни затворят очите, от чужбина никак не се церемонят в оценките.

След американската „Асошиейтед прес“, която окачестви отиващата си българска власт като загуба за руското влияние, кратко, ясно и право в десетката се изрази и московският „Комерсант“. Вестникът на руския бизнес не написа, че си отива един експертен кабинет, нито пък пусна фалшива сълза за скандала с банковия сектор и застрашените от него български вложители. НЕ! „Комерсант“ извади на показ онова, което не сте чули от нито една българска „водеща“ медия като собствена оценка: „отиде си лоялното на Москва българско правителство“.

Руските медии посрещнаха с аплодисменти правителството на Орешарски и го изпращат със съжаление. Те нямат какво да крият и не щадят мимикрията някакви си българчета, докарани на власт в София. Откровеността им в това отношение е част от самочувствието на империята им на принципа “целувайте ръка и ще бъдете възнаградени”..

Българските медии обаче страшно много внимават да не споменат неудобната истина, за да не ги изключат от хранилката на рекламоподаянията. Най-многото, на което се решават, е да дадат думата на някой гастролиращ коментатор да спомене очевидното за руската връзка, гарантирайки обаче, че срещу него непременно ще има поне един яростен русофил да го прекъсва, осмива и напада.

„Комерсант“ даде „жокер“ за онези в България, които се правят на слепи: падането на българския кабинет създава проблем на „Газпром“ и неговия „Южен поток“, написаха самите руснаци без заобикалки.

„Газпром“, както е известно, не си оставя троянския кон в калта. Напускайки мостика на потъващия си кабинет премиерът Орешарски, който иначе прави нови пируети на финала ( като заявка за ново възкръсване във властта?!), остана лоялен на „Газпром“ докрай с изявлението, че „Южен поток“ можел да бъде много полезен за България- всичко друго може да загърби, но не и основната опорна точка, която се разклати под европейския натиск и срути кабинета му.

Очаквайте нови рокади и маневри на разкаляния терен. И четете руски вестници. Защото на неприятелски вестници в България Пеевски интервюта не дава, а „коректните“ спрямо него не го питат нищо за някаква си Русия, „Южен поток“ и руските подкупи, запътили се насам под формата на „обществени поръчки“ за коректните спрямо Кремъл местни лоялни клиенти на руската политика, които всъщност скараха Пеевски и Василев при раздаването на порции в мътилката на българската политика.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител