Соцевтаназия по пътя към Евразия

07/27/14 08:00
(http://ivo.bg/)

Соцевтаназия по пътя към Евразия

Станишев (почти) позна, че в края на юли може да има избори. Той дори назова и точна дата- 28 юли. Това също (почти) съвпада с днешните избори на 26 юли.

Получи му се обаче малко на принципа „внимавай какво си пожелаваш“. Защото той имаше предвид парламентарни избори ( които за пореден път да загуби като лидер), но изборите се оказаха за негов наследник на върха на БСП.

Никоя друга прогноза на Станишев не се е сбъднала. Десетина пъти с хипнотизиращ ( както си мисли само той) поглед предричаше изборна победа и отново и отново се оказваше губещ.

Всъщност Станишев има и една спечелена изборна победа. Постигна я на последния конгрес на БСП, когато беше преизбран за лидер въпреки атаката на бившия му ментор Георги Първанов, който няма как да се кандидатира и дори да участва в днешните избори, за да се възкачи отново на соцпрестола, но се чувства победител, раздавайки триумфално интервюта в това качество.

Историкът Първанов обяви в едно от тези интервюта Станишев за „история“- определение, което приляга на самия него като претендент да овладее партията, принуден в крайна сметка да я напусне с проекта си АБВ.

Всъщност значението на тези избори наистина е свързано с историята на неразказаните истини за прехода, които таят и двамата. В края на краищата единият беше премиер и мандатоносител, и участник в „царското“ управление – общо 10 от последните 13 години беше на власт. И другият управлява също 10 години и макар да „скромничеше“ за ограниченията на президентските си правомощия, на практика беше най-влиятелния политик в държавата, заигравайки се например с „проекта Борисов“ зад кулисите.

Историята, за която говори Първанов, е историята на тяхната- на двамата- обща (без)отговорност и пълна безнаказаност. В известен смисъл Станишев получи поне „партийно“ наказание като най-сетне бе принуден да се оттегли от партийното ръководство, докато Първанов така и не плати друга цената на своето царуване, през което беше недосегаем за критики, освен невъзможността да яхне отново столетницата.

Никакво партийно отстраняване обаче не може да помогне на тази партия да изчисти по убедителен за извънпартийната аудитория образа си на главния шмекер на прехода. Партийните избори в „тъмната стаичка“ няма да й помогнат. Само откровен разговор с обществото и поемането на вината за несгодите на България, управлявана предимно от БСП през последния четвърт век и още 45 години преди това от другото й трибуквие, може да вдъхне нов живот на този издъхващ политически субект. Лакомията не прощава и без диета не може да се излекува затлъстяването на сто и кусур годишния болник!

Това обаче не може да стане на тъмно. БСП отчаяно се нуждае от светла стаичка за осветяване на тъмните истини от историята на нейното властолюбие. Но това е пожелание като за някой болен, който иска да оздравее.

БСП е тръгнала по пътя на своята евтаназия, който я води към Евразия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/07/27/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%b2%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d1%8f/

Публикувана на 07/27/14 08:00 http://ivo.bg/2014/07/27/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%b2%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d1%8f/