извървяха пътя така, все едно, че никога не са минавали по него. успехите, които постигаха след секунда се изпаряваха, изместени от мъгла в която все по-ясно се открояваше познат силует. отново, за кой ли път (предпочитаха да не си спомнят), ги посрещна горчивината с която мислеха, че са се разделили. а тя, познавайки ги, ги утеши, че е крайно време да спрат да се изненадват от присъствието й, винаги е била там за тях, и винаги ще бъде. 

потупа ги окуражаващо по рамото и каза "никога няма да ви спра да пътувате".