Литературен анализ чрез облак от думи в българската поезия

Не съм филолог, нито специалист по анализ на стихово-строфична организация в мерена реч (това специално го написах, за да ви покажа от какви фрази се изприщвам). Аз съм ИТ специалист и се опитвам да взема данни и да ги използвам като информация… Обичам сложна и много информация да се вижда по прост и лесен начин. Обичам и българската поезия. Реших да направя един анализ на някои от популярните ни поети (избрах си седем), вкарвайки сериозно количество техни текстове и съответно получавайки т. нар. „облак от думи“. Въпросната „мозайка“, ако за първи път чувате за подобно нещо, представлява списък с най-често използваните думи, като големината и честотата им на използване са свързани правопропорционално. Звучи сложно, но с Wordle това става много лесно… И понеже не съм по дългите обяснения, ето какво се получи като цяло (премахнах ръчно някои от най-популярните български думи, за да се открои стила на съответния поет):

Иван Вазов

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Народът падна за една свобода,

защото тя бе всичко:

сън, смърт, път, борба, кръв, срам!

И в тез гърди вековна слава, братя, вам.“

Христо Ботев

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Боже, туй сърце, тоз глас,

таз душа, тез братя плачат,

а ний в чужбина сиромаси,

за народа песни пеем“

Пейо Яворов

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Ето – звездица горяща беше

слънце в моите копнежи,

като яребица над земята

сенчицата на сокола грешник“

Никола Вапцаров

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Един живот като миг от песен,

която обичам – кръв в сърцето,

завод на земята, очите в небето

и ръка към Нея.“

Атанас Далчев

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Тръгвам. С дъждобран от сребро

мойта бяла сестра на своето братче

сякаш вече всички черни листа прилепи…“

Евтим Евтимов

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Мария. Ах! Една любов,

когато няма вино.

През две сърца и две очи,

една жена в душата има име.“

Елисавета Багряна

Обобщаващ цитат от поезията ѝ:

„Тъй много сякаш бях с очите чисти

и с устни, пролетни и слети…

И сякаш няма никой вечер вън, а над лехите

ме грабна въздухът и неусетно ме измести.“

В заключение, дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/qXaRm68MpL8/

Свързани новини: