Женски му работи

Като малка бях от онези момичета, които „не беше като другите момичета“. Като съвсем малка не си играех с кукли (макар че имах няколко из нас, подарени от неориентирани роднини), бях с къса коса и щуреех по цял ден насам, натам, било с колелото, било тичешком. Мисля, че имах… две поли/рокли, нещо такова, мразех „момичешките“ неща и като поотраснах, обяснявах колко по-лесно ми е да си общувам с момчета и че „просто не се разбирам с момичета“. Отнасях се пренебрежително и подигравателно към момичета, които се интересуваха от дрехи, носеха розово и имам смътен спомен, че бях много негативно настроена към Йоко Оно. Общо взето, абсолютна трагедия и попила всички възможни тъпи стереотипи. :)

В някакъв момент започнах да си задавам въпроси… както и да попадам на отговори, много от които ХИЧ не ми харесаха, защото вместо супер ориентирана и наясно, излизах доста… водеща се по някакви тъпи стереотипи. Това е много труден за преглъщане хап, собственото его е възможно най-трудния за преборване аспект, да си признаеш, че не си бил прав или че си подхождал предубедено към нещо. А аз бях (съм?) доста предубедена към т.нар „женски неща“… поради пред причини, основното заради цялостното пренебрежително отношение към женствените продукти (нека не спорим за това, ок?).

Давам си сметка, че част от порастването е осъзнаването, че генерализациите и стереотипите не отговарят на истината. Някой може да е абсолютната кифла на вид… и да ти скрие шайбата по дадена тема… че нечий избор за външен вид и поведение… може да са подвеждащи, особено ако идеите какво поведение какво означава, почиват на погрешни основи. Не ме разбирайте погрешно, още имам алергия към розовото… но основно защото агресивния ентусиазъм, с който го плющят на всичко, предполагаемо насочено към потребители жени е досадно, а не защото е женско. Да, не мога да понасям женските списания… основно защото третират по презумпция, че единственото, което вълнува читателките им са „как да си намеря мъъъъъж“ и „как да отслабна“, докато ги заливат с покровителствено подигравателни обяснения как алфата и омегата на съществуването ни е пазаруването. Имат извинение, че се издържат от реклама и че нямат алтернатива… но отношението е тъпо, грозно и досадно. Ромокомите са досадни, факт… TMNT на Майкъл Бей също не е стока за мирисане, както и целия жанр на експлозии/екшън, нека не забравяме и не пропускаме. :) Открих също, че подигравателното отношение към „мотаещите се много време жени преди да излязат“ върви ръка за ръка с носенето на коса по-дълга от до ушите и обличането на нещо повече от вечните дънки, маратонки и тениска… а по-големи критикари на тема женския външен вид от мъжете няма… (генерализации) Осъзнах, че гримирането върви ръка за ръка с умението да можеш да се погрижиш за лицето си/тялото си и да знаеш кога трябва да сложиш слънцезащитен лосион (винаги) и шапка, за да не си докараш (поредния) слънчев удар. Дадох си сметка, че да намираш носенето на високи токчета за автоматично тъпо, независимо от ситуацията и контекста, е също толкова ограничено, колкото носенето на кубинки навсякъде… независимо от контекста и ситуацията. Да обясняваш на висок глас как вече няма нужда от феминизъм, защото ТИ конкретно имаш късмета да живееш в свят, който се е променил за добро в много аспекти заради феминизма, също е несериозно.

Причината да пиша този текст е… че никой не ги споменава тези неща. Общо взето бях поредния пример на социалния феномен, който сме дъвкали из феминисткия блог много пъти… „аз не съм като другите момичета“ маниера на мислене… където искаш да не си като стереотип, който е абсурден и неверен, където правиш всичко възможно, за да не те генерализират… като приемеш, че генерализациите са верни по презумпция, а не задаваш въпроси КОЙ генерализира и защо. Общо взето, дадох си сметка, че от „ти не си като другите момичета“ съм си променила реакцията от „мерси“ към „мерси, но това не е комплимент“

:) И… доволна съм, че го преодолявам… в момента правя нещо, което може да изглежда като абсолютната дреболия, но за мен е страхотна промяна
Пускам коса… защото никога не съм го правила преди и искам да видя какво е, откривам, че вече ми е безразлично, дали някой ще ми се цупи (но още намирам припадащите по дългите коси и обясняващи колко не се кефят на къси коси при жените за леко досадни… пич/мацка… аз не ти светя за твоята дължина на косата и прическа… не ми свети на мен) или ще се кефи… Открих, че дългата коса е правопропоционална с количеството козметика за нея (съжалявам, но няма такъв филм да имаш дълга коса и да не се налага да се грижиш за нея или ако има, това са единици късметлии) и открих, че не ми е проблем. Досадно е понякога, но промените са хубаво нещо. :) Открих, че вече не толерирам някой да ми държи сметка по какъв начин ръководя живота си… и ако някой е толкова глупав, че да приеме по презумпция, че знае нещо за мен просто на нещо толкова повърхностно като стил на обличане, не пропускам много ако не общувам с този човек. :)

Не, все още намирам за досаден „Секса и града“ и все още предпочитам да се запилея в планината… но открих, че нещата не са взаимоизключващи се, е могат да бъдат част, а не дефиниращи.

Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли Tagged: жени, женски му работи, мъже, стереотипи

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2014/08/08/women-stuff/

Свързани новини: