“Врагът на моя враг е мой приятел”

Така изглежда звучи последната опорна точка на някои привърженици на руския президент Владимир Путин в българските медии.

Вестник “Сега”, който до неотдавна беше пример за критично отношение към управлението на БСП, ДПС и Атака, очевидно не издържа на рублите и се превърна в рупор на омразата към всичко от Запад.

Нищо, че България е член на НАТО и ЕС. Видно е, че руският газ дава повече печалба от празните американски думи.

Да оставим настрана Димитри Иванов. Човектъ е бивш агент на комунистическата служба Държавна сигурност. А и алкохолът не прощава, както казва народът.

Вижте обаче само някои от заглавията на новините на “Сега”. Например: САЩ бомбардират отново Ирак. Нищо, че става дума за въздушни удари срещу ислямистите в Северен Ирак, който избиват там християни.

Вижте и коментарите под новината на някои любители на русофилията (звучи малко като болест, нали?).

Например: Е, по традиция през август все някого трябва да бомбардират – я Хирошима, я Цхинвали чрез Окакашвили. И като не може в момента да бомбардират Кремъл – подпукаха собствените си креатури, пардон – изчадия.

Или още: Когато САЩ бомбардират значи е криза някаква в САЩ.

Иначе добре демократизираха Ирак.. направо цъфнаха и вързаха там. Сега и Либия е така..

Мирни и демократични бомби… вярно, че те създадоха тия ислямистите, ама кой му пука. Важното е да има работа за военнопромишления комплекс.

И още: Нямаше ли нещо там ООН? Разрешения, резолюции..

Най-лошото е, че не става дума за тролове, а за “нормални” читатели на вестник “Сега”.

Така или иначе, любовта към Кремъл очевидно кара българските русофили да прегръщат дори ислямистите от Сирия и Ирак, които според експерти са “по-опасни от Ал Каида”.

Ако 11 септември беше сега, българските русофили сигурно щяха да ръкопляскат на Осама бил Ладен. Което сигурно са правили и през 2001 година, но под одеялото”.

Както се вижда от този текст- от Лондон българските колеги, работили дълги години в БиБиСи, виждат по-добре онова, което българските в София се правят, че не виждат.

Написаното за русофилите в България в Кafene.net не само отговаря на истината, но може да бъде допълнено с още доста факти за поразяващото съжителство на русофилското българофобско заболяване с какви ли не симптоми на шизофренията, чиито източник е безпрекословното преклонение пред всичко руско без значение дали е откровено болшевишко или мимикрирало в съвременната форма на путлеризъм, проповядващ евразийството като руска разновидност на претенцията за  световно водачество в създаването на четвърти рай(х) от един “богоизбран” народ.

В името на въпросния рай(х) Путин наложи с брутална военна сила в Чечня проруския ислямистки режим на кървавия Кадиров. За целта първо буквално унищожи с въздушни и артилерийски средства половин милионната столица Грозни без жалост дори и към руското население в нея. Върху нейните развалини и под ръкоплясканията на мнозинството свои сънародници ( склонни към фашизъм, по израза на убитата за подобни волности в изразяването руска журналистка Анна Политковская) Путин изгради своя пиедестал на руски вожд. Именно смазването на Чечня стана фундаментът на неговия възход преди 14 години.

Върху този фундамент путлеризмът монтира налагащия ислямски фундаментализъм с елементи на руско пиянство режим на Кадиров в Чечня. Откровеният главорез се отплаща за услугата, като изпраща в Източна Украйна “жива сила” , която хвърля в боевете срещу украинската армия.

Българския русофилски фундаментализъм се прави, че не вижда и не знае за подобни “подробности”- за него е важно да бъде громен американският враг дори и тогава, когато американците се опитват да спрат войнстващите ислямски фундаменталисти в Ирак, където те копират методите на Тамерлан в завоеванията си чрез масов терор за парализиране на каквито и да било съпротивителни сили срещу тях. Сред любимите им методи са масовите изнасилвания и екзекуции, филмирани и разпространявани в интернет, обезглавяванията на стотици пленици и набучването на отрязаните им глави по стоборите на превзетите казарми.

Не бих се учудил, ако им хрумне, да разходят в златна клетка иракския премиер Малики ( ако го докопат) подобно на Тамерлан, който по този начин унижавал пленения от него султан Баязид. А междувременно след себе си да оставят град след град с планини от черепи край руините му или, по подобие на древния асириец Ашурбанипал, да покрива завоюваните крепости в Месопотамия с кожите на одраните живи негови жители, с което да всява вечен страх у всеки, дръзнал да му се противопостави.

Нашенските русофили , уж големи антифашисти, не трепват от фашизоидното шоу на своя съюзник и баш русофил Сидеров на местна почва. Съответно не можем да изтръгнем от тях никакво съчувствие към жертвите на фундаменталистките зверства в Ирак. За русофилите е по-важно злорадството, че на американците им е създаден проблем, свързан със собствената им политика в Ирак, където Саддам Хюсеин управляваше като един прероден Ашурбанипал ( макар лично той да предпочиташе да бъде смятан за Навуходоносор и му беше вдигнал паметник в Багдад): властваше в днешна Месопотамия с масови екзекуции, с употреба на артилерия за сриване на цели градски квартали, ако там се укриват опозиционери и с химически атаки срещу хиляди цивилни.

Е, избивал Саддам хиляди цивилни кюрди с химическо оръжие, както се вижда от ужасяващите кадри от Халабджа в иракски Кюрдистан, известни на целия свят. Но пък се оказа, че всъщност Саддам направо си нямал (достатъчно) химическо оръжие- не го намериха проклетите американци. И сега, вместо да съзерцават спокойно и с русофилско самовглъбяване геноцида на озверелите бивши питомци на Саддам ( защото във военно отношение гръбнакът на фундаменталистката армия в Северен Ирак е съставен именно от главорезите на бившите баасистки полицейски служби и от армейските гвардейци на сваления диктатор) американците си позволяват да им се противопоставят.

Освен това, по логиката на русофилите, на мюсюлманите трябва да бъде позволено да се избиват помежду си, но не и да бъдат възпирани да вършат масовизверства от американски бомби.

Впрочем руските бомби са друго нещо, според русофилите. Те виждат в тях симпатично евразийско послание- например за малката православна и черноморска Грузия. За нейното бомбардиране с руски бомби и снаряди не беше пролята нито една русофилско-православна  сълза на съчувствие в нашата малка, православна и черноморска страна. Защото русофилите смятат Грузия за виновна, че е проявила непослушание спрямо Москва и е получила заслужената си порция въздушни  бомбардировки, артилерийски обстрели и танкови нахлувания  от строгата, но справедлива в своя православен гняв към непокорните си съседчета огромна Русия.

Една руска ракета порази и един (мюсюлмански ) пътнически самолет неотдавна, но руският произход на оръжието на смъртта никак не разтревожи нашите русофили, които ръкопляскат на московската намеса в православна и славянска Украйна.

Ние тук слушкаме, не сме като непослушните грузинци и украинци. Така че русофилите, които обикновено са на власт в България под някаква форма, всъщност са нашия мост на мира и дружбата с Русия, която изисква българската главичка да е постоянно преклонена. По този мост насам се движат влаковете с руски пари, готови да смажат мнозина ( по израза на Валентин Вацев, също русофил и бивш съветник на соцпремиера Виденов, свален от партийния връх тъкмо от българофобите заради упорството му да не продаде на Русия газопреносната мрежа на България през 1996 г.).

Така че, няма нищо ново в забелязания от Лондон факт ( от там все пак е по-безопасно да забелязваш такива неща), че русофилското газово лоби беснее отново над бащино ни огнище в момент, когато “Южен поток” се е превърнал в основен инструмент на руския натиск върху България и в лакмус за готовността на националните предатели да ни превърнат в обслужващ персонал на руската европейска троянска конюшня.