притча за хидрата наречена "политика"

08/10/14 09:43
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

притча за хидрата наречена "политика"

сега ще разкажа една кратичка история в която ще се разказва за политика, но всъщност в нея най-важното ще бъде непреодолимият стремеж към свобода.
моят баща беше депутат в две народни събрания по времето на соца, като едното беше последното. моята майка винаги беше против неговите политически назначения, защото смяташе, че той е достатъчно добър писател за да няма нужда от досег до политиката извън това, което беше ежедневно задължение на всеки българин - поне привидно да вярва в светлото ни социалистическо бъдеще. баща ми обаче, както повечето мъже, беше по-глупав от нея, и не разбираше, че политиката е многоглава хидра, независимо в кой строй ставаш неин слуга. тя иска от теб неща, които веднъж поканил ли си я в живота си, не можеш повече никога да й откажеш. първото и най-важното, което иска от теб е да й подариш свободата си да мислиш и действаш самостоятелно, без никаква обвързаност с никого, без никакъв ангажимент към никого. тя отнема свобода и ти стоварва огромна отговорност. баща ми попадна в този капан, който му коства страшно много в последствие.

след смъртта му открих в архивите му една изключителна черно-бяла снимка на иво хаджимишев направена в народното събрание на една от последните сесии около 10 ноември. на тази снимка моят любим татко е облегнал лакти на коленете си и се е хванал за главата. лицето му изразява отчаяние и изключително напрежение, безизходица.

братът на моят дядо по майчина линия, стойо хаджиев, е бил депутат в османския парламент, след което като деец на вътрешната македоно-одринска революционна организация го убиват. пистолетът му беше дълги години в един куфар под леглото на баба ми заедно с кутия патрони. после тя го предаде на внучката на стойо.

ето какво има в уикипедия за прадядо ми и за стойо хаджиев:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BE_%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2

гледайки снимката на баща ми и мислейки за убитият ми чичо, и двамата депутати в различни парламенти, аз съм дала обет пред себе си и пред мъртвите ми родители, че никога няма да се занимавам с политика. единственото за което винаги ще се боря с най-доброто и вярно оръжие, което имам - думите - е свободата. и всеки, който се осмели да ми препречи пътя, ще бъде разстрелян по безкръвен начин :)
българската политика от последните - хм, много десетилетия - няма място в живота на никой човек, който има уважение към себе си. просто и ясно.

Прочети цялата новина http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2014/08/blog-post_93.html

Публикувана на 08/10/14 09:43 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2014/08/blog-post_93.html