Говори Пловдив: ДА ТЕ УДАРЯТ С ТИГАН ПО ГЛАВАТА

08/11/14 11:13
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: ДА ТЕ УДАРЯТ С ТИГАН ПО ГЛАВАТА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не ми харесва, граждани, как новият ни премиер Георги Близнашки още в първите си минути на поста похвали комунизма, като го нарече „много красив идеал, за който са загинали много светли и честни личности”.

Да, знам всички възражения срещу това мое възражение. Само че и след тях работата продължава да не ми харесва. Защото не може принципно умен човек да не е наясно с няколко важни неща, а след като ги знае пък – да ги пренебрегва и да продължава да говори глупости.

Първо – не може всички, ама съвършено всички конкретни проявления на въпросния уж красив идеал, при това родени на различни места по света и в различно време, да са грозни като смъртта, дори да въплъщават самата смърт. Нещо повече, те са класически пример за неистова омраза към човека и човешкото, за властта на простотията над ума и красотата, за начина, по който реалността се превръща в абсурд. Имате ли нужда от примери или комунизмът в Северна Корея е достатъчен?

Така че приказката как идеалът е страхотен, но изкривен в конкретните си версии, слезли на земята, е приказка за нещо повече от наивници. Защо и на кого я приказва в случая Близнашки – не ми е ясно.

Второ, ако Георги Близнашки има предвид някаква красота, свързана с претенцията на комунистите, че защитават социалната справедливост, няма такъв филм. Този принцип, съчетан обаче и с неща като съчувствие, състрадание, съпричастност, е част от общия морал, от стремежа на хората да се отдалечат от първичната си животинска природа и да развият истинска цивилизация. Неслучайно това е водещ принцип и в основните религии.

Точно оттам, както правят с всяко друго нещо, което могат да използват в арсенала си от лъжи и манипулации, комунистите откраднаха идеята. Обаче едно е да я откраднеш на думи, друго – да реализираш откраднатото на дело. Затова те не само никъде не успяха да реализират принципа на социалната справедливост, но дори не успяха да създадат общество, което е истински загрижено за това.

Защото нали сме сигурни, че изравняването по бедност на всички, с изключение на самата комунистическа върхушка, която благоденства, не е въвеждане на социална справедливост, а обратното.

А идеята как в името на този красив идеал са загинали много честни и светли личности, с подтекст – затова и самият идеал е светъл и честен, е направо съкрушителна, но не със своята наивност, а със своята манипулативност. С наивността си тя би била съкрушителна, ако е истина. Или ако човекът, който го твърди, е живял от дете на необитаем остров само с една светла и честна комунистическа книга в ръце. От онези книги, в които желаното непременно се представя за действително, но никъде в текста няма предупреждение за наивния читател, че е така.
Както и да е, няма да споря с премиера, не за друго, а защото няма смисъл – досега в световната история не е отбелязван случай, когато комунист да е променил мисленето си в спор. Известно е, че подобна промяна може да се случи, ако те ударят по главата с тиган. Или ако преминеш през такива обрати в живота, че успееш да погледнеш нещата от другата, правилната им страна. Някои все пак твърдят, че ставало и с разум, но, както вече споделих, аз такъв случай не съм наблюдавал.

Така или иначе обаче, поне до съставянето на следващото редовно правителство аз ще съм на тръни и постоянно ще очаквам нещо неприятно да ни се струпа на главата – било поради наивността на премиера, ако това неговото е наивност, било поради някаква негова зависимост, за която в момента не знаем, било просто поради вроденото му левичарско мислене.

Не знам дали първото важно нещо, свързано с новото правителство, има пряка връзка с личността и комунистическия дух на премиера ни или наистина си зависи само от духа на ресорния министър, но потресаваща е драмата около разрешението за изграждане на „Южен поток” – Паша дере.

Значи, предишният министър Десислава Терзиева – да и споменем името за всеки случай, та да знае ДАНС кого да арестува за открита работа срещу българските национални интереси – издава разрешение за въпросното строителство. А оказва се, че следващият министър, Екатерина Захариева, по закон, видите ли, не може да отмени това решение.

Ама как така, бе, граждани?

Какъв е този умен закон, който разрешава на министъра да прави глупости, а не разрешава на министъра да прави умни неща? Или поне да поправи глупостите, които е направил?

Това ли ни е прехваленото законодателство, дето иначе сме го били имали и то си било съвършено добро, само дето не сме го били спазвали, та затова държавата ни била на такъв хал?
Наистина, аз лично все пак продължавам да се съмнявам, че в закона е заложена подобна идиотщина и сегашният министър не може просто с подписа си, без някакви безумни и излишни съдебни процедури, да премахне онова лайно, което предишният министър, без извинение, е изсрал насред току-що изметения български площад.

Най-малкото един министър, който се чувства наистина отговорен пред националните интереси на страната, би поставил нещата обратното. Ако аз бях на неговото място, бих подписал заповед за отмяна на безумното и национално безотговорно решение, пък после нека другата страна, която се чувства засегната, да ходи в съда и да доказва кое е законно и кое – не.

И за да завърша, поне донякъде, с темата за кръстосването напоследък между руския проект „Южен поток” и българското законодателство, ще кажа, че бях потресен също от новината за отказа на руския уж бизнесмен Генадий Тимченко и неговата компания „Стройтрансгаз” от участие в строителството на тръбата в България.
Не, в случая не бях потресен от самия отказ на Тимченко, така той просто ни спести ангажимента да му пишем писмо, с което да го уведомим, че ние самите го изритваме от проекта поради наложените му от нашия ЕС санкции. Потресен бях от неговата наглост едновременно с отказа си, да казва кой със сигурност ще го замести като изпълнител, а именно – дъщерната на „Газпром” компания „Центргаз”.

Според мен, след като изпълнителят на даден проект се откаже от участие, следва да се проведе нов търг и така да бъде избран новият изпълнител. Така сочи логиката. Някак не ми се струва разумно и редно, а вероятно не би трябвало да бъде и законно, старият изпълнител да посочва новия.

Или може би пък наистина да е така според изумително прекрасното българско законодателство?

Не знам за друг подобен случай, но като се замисля, може и така да е – понеже не чух някой държавен орган да възрази на наглостта на Тимченко.

И ето как у мен възниква резонният въпрос – дали в суматохата около новото правителство някой от висшата администрация, включително някой от самото ново правителство, нарочно не се прави на умряла лисица, докато работата се забрави и руснаците си нагодят строителите на „Южен поток” така, както на тях им е угодно.

До онзи ден, граждани, доста се чудех с какво мога да сравня подобни на дотук описаните простотии и все не намирах, толкова са те съвършени – докато в един момент самата Русия, начело с императора Путин, не ми натика сравнението в очите.

Наложените от кремълската върхушка санкции, които предвиждат спирането на вноса на плодове, зеленчуци и други храни от половината свят в Русия, са толкова безумно изобретение на болни мозъци, че тази тяхна стъпка вероятно дълго ще бъде цитирана като класически пример в учебниците по управленска простотия.

Да лишиш ти народа си от храни, които иначе не можеш да му осигуриш както поради некадърност, така и поради природни дадености, за „да накажеш” един Запад, който бълха го ухапала от твоята санкция, е наистина решение, което може да хрумне само на наистина човеконенавистен режим, управляван от болен и престъпен мозък. Такива решения се взимаха на времето от Сталин и разните други комунистозаври.

Донякъде ми е чудно, че над 60 процента от хората в Русия продължават да подкрепят режима в Москва, дори и след тази негова безумна стъпка, а донякъде не ми е чудно. Но това е друга тема.

Покрай този случай обаче се опищя орталъка в България за бъдещите ни загуби след отказа на Русия да внася нашенските консерви и домати. Макар да се оказа, че загубите са, всичко на всичко, някакви си двадесетина милиона лева на годишна база, това не се коментира в детайли. И почти не се коментира дълбочината на простотията, заложена в руските санкции. Дава се широка гласност на различни тъпанари, които заклеват правителството да иска компенсации от лошата Европа /не от добрата Русия!/ за нашите бъдещи загуби, но се смушква в тъмния медиен ъгъл изявлението на самия Европейски съюз, че ще компенсира загубите на засегнатите страни.

За сметка на това пък тутакси бяхме информирани за невероятно хитрия начин, по който българските фирми смятат да заобиколят руското ембарго. Ами просто е – ще се регистрират като сръбски фирми.
Ето как работят свободните, независими и обективни медии в България.

Нали си даваме сметка каква безумна цена плаща българското общество, защото като цяло предпочита сдъвканата точно от тях храна, вместо да седне и да помисли само.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com