Истината за класациите за свобода на медиите по света

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

Днес Бойко коментира  класациите за медийна свобода, споделя личната си гледна точка  и представя излезлия наскоро анализ на Лаура Шнайдър  “Класациите: какво ни казват и какво не ни казват”.

 

В работата си често използвам класациите за свобода на медиите по света. Правя това, за да се информирам за ситуацията в отделните страни. Понякога използвам данните, за да убедя властите, че са необходими промени за подобряване на положението на медиите.

Макар че не съм социолог, знам, че верността на подобен вид изследвания зависи от използваната методика. Например  когато стане дума за социологическите проучвания за изборните нагласи знам, че агенциите използват различни методики и дават различни резултати. Давал съм си сметка, че не знам как се правят класациите за свобода на медиите по света. Въпреки това, както признах, често ги ползвам. Предполагам, че правя това, защото класациите са най-лесният начин да разбира дали има медийна свобода. Освен това на практика рядко някой повдига въпроса за тяхната достоверност.
Преди две години сериозно се замислих за класациите за свободата на медиите. Причината беше разговорът ми с международна организация, която отразява събития, свързани с медиите по света и изготвя годишна класация на медийната свобода. Обадих се в организацията по повод позицията им по отношение на конкретно събитие в България. Секретарката ме свърза със служителя, отговарящ за България, след като разбра за какво се обаждам. Не познавах човека от другата страна на линията. Целта ми беше съвсем колегиално да информирам, че приложимите български закони по дадения случай са други и затова направените изводи за събитието – погрешни.

Колегата ме изслуша, но отказа да направи корекция. Вместо това започна да говори за лошото положение на медиите в България. Не се бях обадил, за да обсъждам този въпрос, затова при първата възможност приключих разговора. Все пак останах със съмнение за отношението към фактите на въпросния колега, който отговаряше за България. Разбрах също, че той не беше юрист и нямаше добра представа нито за правната страна на проблема, нито за българското право. Съжалих, че това е така.

В началото на годината ми се обади Лаура Шнайдър, която се представи като изследовател на Академията на Дойче веле за развитие на медиите. Много се зарадвах, когато научих за какво ме търси. Лаура каза, че Академията се интересува от класациите за свободата на медиите по света и иска да научи какво мисля към тях. Спомням си, че по време на разговора няколко пъти обявих, че очаквам с нетърпение доклада, за да науча кой и как подрежда въпросните списъци на държавите.

Преди седмици докладът на Лаура Шнайдър беше представен от Академията на Дойче веле. Основният въпрос в него е дали да вярваме на класациите за свобода на медиите по света. Изследвайки методологията на Репортери без граница, Фрийдъм Хаус, Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) и Фондация Фридрих Еберт и ЮНЕСКО, докладът прави заключение, че класациите не са обективни. Причините за това са липсата на общоприета дефиниция за свобода на медиите и използването на предимно западни експерти, които разчитат на свои наблюдения.

Ето накратко някои от наблюденията на Лаура Шнайдер за изготвянето на класациите:

• Фрийдъм хаус изготвя своята класация на базата на 23 индикатора и 109 подиндикатора, като всяка държава може да получи обща оценка от 0 до 100. Оценяването на всяка страна се прави от един изследовател. Две трети от всички страни се оценяват в офиса на организацията във Вашингтон и само една трета на място. Оценките на изследователите се подлагат на проверка на регионални срещи и се сравняват с другите региони и миналогодишната ранглиста, преди да бъдат обявени публично. Основните слабости на тази класация според предлагания доклад са изработването на индикаторите от малко на брой хора, които са предимно американци, и изполването на мнението на един човек за оценяване на държавата.
• Репортери без граница (РБГ) имат 87 индикатора. За всяка страна се попълва въпросник от един до петдесет души, които са местни партньори на РБГ, журналисти или изследователи, които живеят във въпросната страна. Фокусът на изследването е сигурността на журналистите. Всички резултати се проверяват от служителите на РБГ, които определят крайния резултат. Основните слабости според доклада са липсата на данни за броя на отговорилите на въпросите и различният брой местни респонденти в различните държави.
• Индексът за устойчивост на медии на Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) се изготвя на базата на 40 индикатора. Фазите за събиране и анализ на данните са три. В първия етап участват 10-15 местни експерти (журналисти, НПО, университетски служители и други), които индивидиално дават своите оценки. Следва групово обсъждане. В третата фаза служителите на IREX определят каква оценка да дадат на държавите. Един служител определя мястото на държавите в класацията. Индексът е критикуван заради определянето на индикаторите от американци, заради връзките с американското правителство, както и заради крайното оценяване на държавите от един човек.

Пълният текст на изследването

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2014/08/12/media_ind/

Свързани новини: