De Profundis: ПАТЕНТ ЗА ТЕНИСКА С ЛИКА НА СТАНИШЕВ

08/13/14 10:46
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ПАТЕНТ ЗА ТЕНИСКА С ЛИКА НА СТАНИШЕВ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/26256-de-profundis-sled-putin-patent-za-teniska-i-s-lika-na-mazhestveniya-stanishev.html

В Москва актьорът Мики Рурк чака два часа на опашка в ГУМ и плати 25 долара, но си купи тениска със светозарния лик на император Путин. Е, донякъде го разбирам – не всеки ден на свободния пазар се появява нещо, сътворено по дизайнерска идея на КГБ. Да се беше обадил, бе, Мики, щях да ти пробутам същия китайски боклук за 20 кинта и без да чакаш нито секунда. Ако искаш с лика на Путин, ако искаш – с този на Хитлер, със Сталин или с Мао, с династията Ким, а можеше и любимия си образ да ти шитна – Бокаса Централно-африкански, изобразен как яде хора…..

Не се втрисайте, нали живеем в свободен свят, що да не сме свободни да търгуваме и с всякакви подобни гадости, щом дори руснаците се чувстват свободни за това. А когато има наоколо и гламави клиенти като Микито, печалбата ни е в кърпа вързана.

Да-а-а, силният бой по главата, независимо дали за приличие го наричат бокс, очевидно наистина никому не прощава. Особено в комбинацията с алкохол на литър и дрога на метър.

От друга страна обаче, не съм сигурен дали Микито сам е платил новата си дрешка. По-вероятно да го е сторил с парите, които дизайнерите от КГБ са му платили на него, за да участва в новата рекламна кампания на Путин. На Запад напоследък авторитетът на императора доста помръкна, а известно е, че той не търпи някой по света да не го обича искрено. Затова Рурк не просто мълчаливо купи китайското менте, но пред руските и световни медии, които случайно го засякоха на опашката, изръси добре отработена и наизустена реплика по адрес на Путин – „Обичам този мъжага”.

Да наречеш ти „мъжага” един дребосък, който достига кинта и двайсет само ако е качен на високи токчета и подскача силно, това наистина е шедьовър на безсрамната реклама. Пък и, за разлика от предишния път, когато в ролята на хвалещия Путин беше Жерар Депардийо и с ръста си причини душевни страдания на императора, този път актьорът е добре подбран – Рурк също е кинта и двайсет и има същия комплекс за малоценност, комплекс, който се проявява в склонността и на двамата да се бият. Разликата е само, че единият се бие със собствени ръце и яде бой, докато другият праща хора да се бият и убиват вместо него.

Повръща ми се и от двамата. Както и от техните дизайнери.

В края на краищата обаче, за всички нас по-важно от онова, което става в Русия, е това, което става в България. Макар че голямаен поток

част от него също става в Русия или поне с нейното активно съ-участие.

Не знам как да окачествя две събития, свързани с „Южен поток”. Първото е заповедта за строителство на участъка край Варна, подписана в 12 без 5 от бившия регионален министър в оставка Десислава Терзиева, заповед, която новият регионален министър Екатерина Захариева твърди, че не може да отмени. Второто е отказът на българската държава да проведе нов търг за изпълнител на ЮП, след като „Стройтрансгаз” се отказа и Генадий Тимченко еднолично определи, че ще го смени дъщерната на „Газпром” компания „Центргаз”. И тъй като наистина не знам как да определя тези действия и свързаните с тях хора, ще оставям на подходящите места многоточия, а всеки да напасва нужните думи според таланта си.

Не разбирам как тази ….. Терзиева е подписала подобна заповед, след като преди това ….. Орешарски обяви, че ….. правителство спира всякакви ….. дейности, свързани с ….. руски проект „Южен поток” в България, а ЕК започна наказателна процедура срещу страната и също замрази всичко, поне докато процедурата не приключи. Ако живеехме в нормална страна, въпросната …..Терзиева досега щеше да е в ареста за действия във вреда на националните и в полза на чужди интереси. Но тъй като не е в ареста, значи има нещо сбъркано в съответните ….. служби, които се занимават с тези неща, а следователно – сбъркано и в ….. ни държава като цяло.

Второто, което не разбирам в този случай, е логиката, според която всеки ….. министър може еднолично да подпише дадена заповед, но не може еднолично да я отмени. Как така законът позволява на Асан да прави глупости, а не му позволява да ги поправи? В случая няма значение дали поправката се прави от същия или от следващия министър на същото министерство, въпросът е принципен.

Цялата история обаче сама по себе си е пълен и безпринципен нонсенс. А ако пък ….. ни законодателство наистина е такова – жална ни майка, значи в тази страна не сме случили не само на ….. политици и на ….. народ, ами и на прилични закони.

Третото, което тотално не разбирам – как така ….. Генадий Тимченко, след като се отказа да строи българския участък на ….. „Южен поток” заради санкциите, наложени лично върху него от нашия ЕС, сам посочва кой да го замести като строител. Разумът крещи, че в случая, ако наистина изобщо искаме да строим Потока, нещо, което ние всъщност не би трябвало да искаме, цялата процедура с търга за изпълнител или трябва да бъде изцяло отменена, или да започне отначало – само не и ….. Тимченко да ни каже кой ще го смени и толкоз.

А още по-изумителна е позицията на ….. Екатерина Захариева по този повод. Онзи ден, докато представяше екипа си, тя каза, че България може да проведе такъв нов търг, но „само ако това бъде поискано от Европейската комисия”. Тоест, ако ЕК се намеси и ни спаси от самите нас – ОК, в противен случай ще слушаме руския диктат до последно, че дори отвъд.

Така ли трябва да се разбира това ….. изявление?
Блазня се от мисълта, че Екатерина Захариева има предвид друго – като се снишим и не проведем нов търг за изпълнител на „Южен поток”, цялата работа просто ще се разсъхне и ще се отървем от всички главоболия, свързани с руския проект. Само че колкото и да се блазня от подобна мисъл, знам със сигурност, че няма да стане така, защото никой няма да ни остави на мира, за да се снишим.

И затова все повече се притеснявам.

Да, засега все още с известна несигурност дали ситуацията е чак толкова зле, но пък за сметка на това – с нарастваща тревога, следя стъпките на служебния кабинет по темата „Южен поток”. Имам предчувствие, че покрай демократичната риторика, покрай подготовката на честни избори, покрай ваденето на скелети от гардероба на предишното управление, по отношение на ЮП това правителство може да довърши започналото ни по-рано насаждане на толкова големи и вмирисани пачи яйца, каквито отдавна не сме сънували.

Две забележки по този повод.

Първо, казах, че имам предчувствие и дано цялата работа с него да се размине; дано да греша и то не се реализира; дано всички нелепици, които чухме за ЮП през първата седмица, откак Георги Близнашки пое властта, да са плод на временно объркване, на недобра ориентация в момента и скоро да чуем точна, принципна, реалистична, пробългарска и проевропейска, тоест, национално-отговорна, а не изцяло или половинчато руска позиция за строежа на тръбата.

Моля се за това.

Второ – цялата тази каша е част, сериозна, но все пак само част, от наследството на предишният режим, с което новото правителство трябва да се справя. И впрочем, като споменавам предишният режим, къде изчезна изведнъж българският политически титан Сергей Станишев? Остави ни краставичаря Миков да ни продава зелени и воднисти краставици и се шмугна в някаква дупка като лалугер. Пък и май на никого не липсва, защото никой не пита. Според мен той не се е мяркал публично след Бузлуджа, където наговори поредните глупости как кабинетът Орешарски си управлявал съвършено добре, но тъпите българи не схванали това.

Луда работа – пари им дават, те не разбират.

Още по-луда работа – дрънкаш им врели-некипели, те ти вярват.

Но да не би Станишев все пак да се спаси от тежестта на българската всенародна любов в братска Русия, пък Путин да го изпрати на лагер в Сибир? Да речем – трудов лагер, за да вземе най-после малко да се потруди и той, не само да плямпа глупости. И с идеята, че докато се труди, ще се засрами, задето толкова време беше на власт, а не успя дори един истински обвързващ България договор да подпише за строителството на любимия руски „Южен поток”.

По този повод е резонно да възникне въпроса – но защо, ако ситуацията е такава, ние, българите, не сме информирани, досега да сме организирали всенародни тържества за въдворяването Станишево. Отговорът е, че сигурно се пази като изненада за 9 септември. Тогава някои ще честват 70 години от последната пряка руска окупация на България, но този път, с новината за Станишев в Сибир, по-голяма част от народа ще благодари на окупаторите си, не само комунистите и Сидеров.

Другата опция за изчезването на Станишев обаче ми се струва по-вероятна – май той, както всички нормални българофобски русофили, си е взел жената и децата и е заминал на по-цивилизовано място от Русия спокойно да си харчи спестените от закуски пари? Или платени му пари от Русия за услугите, все едно.

Така де, вече може да си ги харчи – щом не го хванаха досега, значи няма да го хванат никога.

Освен това, заплатата му в Европарламента е доста по-прилична, отколкото богатите българи успяваха да му заделят – кой чрез данъци, кой чрез доброволни дарения за ПР услугите на жена му. Дали и за колко време по-добрата заплата ще го спре в Европа да прави български далавери, както в България правеше европейски, засега не е ясно. По-скоро – няма да го спре. Но това скоро ще си проличи, де, защото такива далавераджии там по-лесно ги хващат, отколкото тук.

Независимо какво ще стане със Станишев занапред обаче, аз лично смятам да патентовам дизайнерска тениска с неговия красен лик – ей, така, за всеки случай. Знае ли човек на кой тъп и богат западняк един ден ще му хрумне да почита точно него като истински мъжага.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com