Говорителите на ядрената лакомия у нас пак не са в час

Виновният пред партията си за сепаратистките преговори с американската компания „Уестингаус” Драгомир Стойнев обясни простичко като за по-простите българи каква била алтернативата на ядрената енергетика. Трябвало да си изясним дали искаме да имаме ядрена енергетика или ще бъдем „държавата на моловете”!

Този човек, който се похвали тази сутрин в телевизионно интервю, че бил върнал България на енергийната карта на света, повече от година водеше ( за носа) енергийната каруца на страната ни, привързана към съветската от десетилетия. За толкова дълго време един ученик научава доста неща, но Стойнев явно е оставач- борави с понятието ядрена енергетика с патоса на времето, когато тя прохождаше и още не беше предизвикала серията от апокалиптични събития, известни днес.

Днес ядрената енергетика залязва- бавно и мъчително, наистина, но е в упадък. И затова вина има…ядрената енергетика. Тя не издържа най-важния тест. Не тестът на „чистата енергия” ( защото не изхвърля вредни емисии). Не теста на ценообразуването. А тестът на сигурността. Авариите в САЩ ( на ръба на катастрофата в „Три майл айлънд”), в Чернобил в СССР и във Фукушима в Япония доказаха, че човечеството си е създало един Франкенщайн.

Никоя друга човешка дейност, както заиграването с атома, не е донесла и няма потенциала да причини толкова глобално застрашаване на самото съществуване живота на планетата Земя. Човекът гордо си въобрази, че разцепвайки атома е намерил разковничето как да свърже двата края в утоляването на енергийния глад.

Да повторя: заплахата от всяка катастрофа, от мащаба на споменатите ( а има и още много, особено в зората на съветската ядрена енергетика) има размахът на трансгранично бедствие с мащаби, които нито едно природно явление или нито една друга човешка дейност не могат да предизвикат. Само трите споменати случая са напълно достатъчен стрес тест за извода, че ядрената енергетика с нейните ниски цени и чистота (?) не си заслужават цената, която бихме платили при един единствен инцидент от сходно естество.

За Стойнев и компания обаче, които са говорители на лакомото ядрено лоби ( на което просто не се допуска опонент в българското публично пространство), „грешките” с унищожаването и застрашаването на живота на милиони хора са напълно допустими, направо пренебрежими.

Държава на моловете? Що за прозрение и презрение? Нима Австрия, която си беше построила ядрена централа, но я затвори още преди да бъде пусната в експлоатация като ехо на катастрофата в Чернобил, е „държава на моловете”?

Или Италия, която също си самозабрани ядрената енергетика след Чернобил, а след Фукушима препотвърди тази позиция с нов референдум, също е „държава на моловете”?

Или Германия, която рязко дръпна спирачките (заедно с Япония) на ядрената си енергетика също се е запътила към статута на слабо развита страна с „молове”?

За малките подобия на „държави с молове” като Гарция , Швейцария и т.н., да не говорим…

Впрочем, най-големият мол в София, а може би и в България, е огромна руска инвестиция. Явно бившите ни колонизатори разбират от диверсификация ( на своето влияние) и не са толкова гнусливи, както изпълнителите на тяхната воля сред петата им колона.

P.S. А ето и едно експертно мнение, каквото от страна на експерти в България не може да пробие стената на ядрената крепост, която са си изгради у нас още по съветско време местните ядрени феодали. Изключение прави Георги Котев и поради тази причина е в „немилост”-. Той е маргинализиран е до степен да бъде дисидент по време на демокрация, което я прави съмнителна дисиденти има само там, където гласовете, алтернативни на диктатурата на мненията, биват заглушавани.

GEO

Една катастрофа и шест въпроса

© Look-foto

Японската ядрена катастрофа не е безпримерна, както се казва в някои репортажи. В 1979 година при аварията в АЕЦ „Три Майл Айлънд“, намираща се в град Харисбърг, щата Пенсилвания, САЩ, се стигна до частично разтопяване на активната зона на реактора. В 1986 година експлодира един от ядрените реактори на атомната електроцентрала в Чернобил, с което започна най-голямата досега ядрена катастрофа. В Европа в 2006 година едва не се стигна до същото: в шведската АЕЦ „Форсмарк“ късо съединение прекъсна връзката между реактора и електрическото захранване. Охладителната система отказа, тъй като два от електрогенераторите спряха да действат. Специалистите успяха да ги включат отново ръчно – седем минути преди да започне топенето на реактора, както бившият главен конструктор на оператора на ядрената централа обясни на Зюддойче Цайтунг.
Европа беше на ръба да преживее катастрофа, но днес това е забравено. Сега реакторите в Япония са извън контрол, а това изправя страната пред редица нови кризи. И повдига шест въпроса.

Въпрос 1: Успешна ли ще бъде хуманитарната помощ и реакцията при кризи?
Освен ядрената катастрофа налице е и трудна за разрешаване хуманитарна и логистична задача: да се издирват затрупаните под отломките от земетресението, да се осигури битовото обслужване на стотици хиляди останали без дом хора, а по-късно и да се намерят нови жилища за тях. Това социално измерение отличава „Фукушима” от „Три Майл Айлънд” и Чернобил. В последните два случая много по-малко хора са живеели в района на атомните централи. Също така там не е била нарушена инфраструктурата на гражданската защита.

Въпрос 2: Има ли ядрената енергия бъдеще?
Кризите в Япония – ядрената и хуманитарната – повдигат въпроси с международно значение. Например дали ядрената енергия още може да се счита за допустима. В много държави дебатът по този въпрос отново е отворен. Швейцария вече обяви, че ще оттегли плановете си за строеж на нови атомни централи. Германското правителство смята да направи цялостна проверка на ядрените централи и да замрази удължаването на срока им на действие, което беше гласувано в 2010 година.

Въпроси 3 и 4: Какви са икономическите последици от земетресението – в национален и в международен план?
След цунамито се появиха икономически опасности за Япония и за целия свят. Япония е силно задлъжняла, а сега ще трябва да вземе и нови кредити. Страната вече е разтърсена от икономически проблеми, предизвикани от дефлация, т.е. съчетанието на криза в икономиката с падащи цени, въздържане от потребление и липсващ растеж. Големият икономически бум е приключил преди 20 години. Оттогава японската икономика крета. Ако сега третата икономическа сила в света бъде върната още веднъж назад, това ще се отрази и на световната икономика.

Въпрос 5: Достатъчно силно ли е японското правителство?
Петата криза засяга само Япония. От доста време страната се намира в сложно политическо положение. От 2005 година е имала пет министър-председатели, а в сегашното правителство някои от министрите отговарят за няколко ресора. Премиерът Наото Кан е обременен от афера с дарения и неотдавна по същата причина трябваше да се лиши от външния си министър. Съмнително е, че в тази най-сложна фаза Кан ще съумее да осигури стабилност. Правителството отчасти открито признава, че не знае нищо за положението в атомните централи, а това не укрепва доверието в премиера.

Въпрос 6: Има ли смяна в курса на глобалната политика за околната среда?
Шестият повдигнат от ядрената авария въпрос е основополагащ и глобален. Той поставя в центъра на разсъжденията политиката за околната среда: ще доведе ли ядрената катастрофа в Япония до преосмисляне на доверието във възможността всички природни стихии да бъдат овладени с технически средства? С други думи: дали този път общественото отношение към природата ще се преосмисли не само за малко, набързо, гръмогласно и символично, а – макар и само на места – ще се стъпи на нова философия? Това би означавало да има нова международна политика в областта на климата. Да има по-добра политика за опазването на природата, да се води борба срещу прекомерния риболов, умирането на горите и много други неща.

Тези думи звучат като смирени пожелания и повтаряни често искания. Но именно тези въпроси много хора сега си задават отново. Колкото по-голяма е кризата, толкова по-силен е ефектът на наученото от нея – а това би могло да даде нови надежди.
Финансовата криза като че ли доказа точно обратното. В много западни ядрени държави тя не промени живота в ежедневието, остана абстракция. Облъчването с радиация обаче действа директно – на големи разстояния и за дълго време. Има 442 реактора в 30 държави и често пъти в гъстонаселени райони. Това е сериозна разлика, която би могла все пак да накара някои държави да променят мисленето си.

Автор Коментар на Торстен Шефер

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител