Призракът на антикомунизма броди ( омърлушен) в задния двор на Европа

Призракът на комунизма и до днес броди из Европа- избледнял и изгладнял до неузнаваемост на Север, шовинизиран реваншистки на Изток в Русия , но много успешно предрешен по нашите южняшки земи, където се е нагодил към местната специфика като кърлеж към гостоприемно рунтаво куче. Бива го в кикотенето в задния двор на антикомунизма. Защото у нас призракът на комунизма е адски добър в интригантството.

Той пробутва на десните гъдела на междуособиците в търсенето на отговора КОЙ е по-голям антикомунист. В името на тази кауза братоубийствата между антикомунистите ( искрени или конюнктурни) продължават. А призракът на комунизма се кикоти от сутрин до вечер при равносметката пред телевизионния екран: „Хи,хи, я да видим кого сме скарали днес!”.

Понеже политиците от дясното пространство са вече толкова скарани, че повече няма нужда да бъдат подстрекавани- получава им се по инерция, по наследство и от сърце без външна помощ – остава да бъдат скарани и публицистите, спорещи по въпросите на комунистическото наследство.

Призракът на антикомунизма не се побира в кожата си (нещо като Краката му стърчат навън , врабчето на Радичков от „Ние врабчетата”) , човърка в раната на разногласието как да се победи пустото комунистическо наследство. Самата цел не поражда въпроси. Около нея всички са обединени: „долу комунизмът и метастазите му”.Дотук, добре…

При опита обаче Бойко Борисов да бъде привидян като средство за постигането на тази цел настъпва суматохата (пак по Радичков).

И пак по Радичков, като в „Януари”, в кръчмата винаги се намират желаещи да се провикнат по темата за акъла на жената: „ И какво от това, че не била умна, ти вечер с нея ли си лягаш или с акъла си”. Иначе казано, важно е да направиш компромис с акъла ( например) в името на кефа.

Уважаеми колеги коментатори, целта не оправдава средствата! Освен ако сте на отсрещния бряг, където подобно разсъждение е не просто допустимо, а направо задължително. Тази безцеремонност ни демонстрира БСП. В името на властта тя създаде ДПС, обедини се с жертвите (си) на „възродителния процес”, а сега се разграничава до степен на ругателство срещу диктатурата на депесариЯта, като междувременно изобрети оксиморона на властовия монархо-социализъм в тандем с „царя” и не се погнуси да си другарува парламентарно с фашизоидната „Атака”.

Така ли трябва да постъпват антикомунистите?

Да, без компромиси политика не може да се прави. Но както е в живота и в политиката големият въпрос е в дозировката. Едно е да пийнеш биричка в жегата, друго е да се освиниш с две каси бира и вместо да се разхладиш, да се разгорещиш така, че да налиташ на бой.Прекомерният компромис , впрочем и Бойку не е драг.

Да вземем например позицията на Едвин Сгурав ( с когото са ме насъсквали да се скарам многократно заради някои различия в позициите).

Оценявам като жест на добронамереност факта, че не ме е споменал в статията си в неговия сайт, в която за пореден път защитава необходимостта Борисов да бъде подкрепен и атакува несъгласните с него- дори и поименно. А може и да греша- просто да не съм му важен за споменаване. Ако обаче не греша, че компромисно ме е пропуснал като остър критик на Борисов, ще му отвърна със същия жест и то не като реципрочност, а защото наистина смятам, че нашите различия не бива да водят до междуособни войни.

Най-общо казано Едвин ни призовава да преборим комунизма по метода на гасенето на пожара с бензин. Съжалявам за опростяването, но така изглежда логиката да победим първия отбор на Путин с помощта на втория му отбор.

Едвин, когато уважавам заради автентичността на неговата безкомпромисност, на практика иска компромис, който хиляди, дори стотици хиляди хора, ненавиждащи комунизма, не могат да направят. И не ( само) заради биографията на Борисов, а заради онова което виждат и ненавиждат: образа му на политик, склонен към диктатура.

Компромис с такъв персонаж може да направи един политик, но публицистът не е длъжен да полага такова усилие. В политиката без компромиси не може. Коментаторът обаче може да си позволи лукса да съобщава какво мисли, а не какво смята за целесъобразно.

И ако това е „вредно” за антикомунизма, тогава трябва се замислим защо ни е този антикомунизъм, които борави с философията на комунизма за завладяване власт на всяка цена. По-добре тогава да си налягаме парцалите и да оставим политиците да си редят пъзела на целесъобразността.

А колкото до най-често изтъквания аргумент, че от противопоставянето срещу Борисов имат полза БСП и ДПС, нямам какво да възразя освен малката подробност, че имам право на такава лична позиция, която не смятам за важна за “световния мир”. Най-малкото не се изживявам като Рузвелт или Чърчил, които са били принудени да се съюзят със Сталин, за да победят по-голямото ( за момента) зло в лицето на Хитлер.

В България има достатъчно много желаещи да гласуват за Борисов на принципа, формулиран от него- „ и вие сте прости, и аз съм прост, значи ще се разберем”. Не мога да им попреча да се разбират с Него, но и не желая да бъда един от тях.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител