Пусти Никола

Като дете обожавах да изчезна нейде из България, а контролът на баба и дядо бе силно занижен, защото бях любимия внук. Майка бе далеч и не бе в състояние да възпира неудържимия ми устрем към приключения. Често довеждах някое гадже, да се похваля на приятели, баба и дядо. Те цъкаха с език, мълчаливо приемаха новите гости и гостенки, а още като ме зърнеше, че се прибирам баба все едно и също повтаряше: „Ей го, на, нашият Пусти Никола се прибира…”., а като се запътя към нов и непознат път обръщаше плочата леко: „Айдеее, Пусти Никола тръгна`…” Веднъж не издържах и я попитах като какъв е този Пусти Никола, на който ме уподобява, при това бях чувал словосъчетанието и от други хора в селото. И историята се оказа приказна, зашеметителна и много реална. Записах част от разказа, а после го допълвах с други спомени от селото за размирната персона.

Прочети цялата новина http://www.eurochicago.com/2014/08/pusti-nikola/

Свързани новини: