Говори Пловдив: НЕЖЕЛАНИЕТО ЗА РАЗБИРАНЕ ВОДИ ДО ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕРАЗБИРАНЕ

08/18/14 11:37
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: НЕЖЕЛАНИЕТО ЗА РАЗБИРАНЕ ВОДИ ДО ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕРАЗБИРАНЕ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Колеги съобщават, че инициативен комитет в „Столипиново” номинира за депутат Делян Пеевски.
Да му е честито на човека!
И на квартала да му е честито!
Да, бе, защо не. Аз лично не съм се сещал за това колко романтично-вълнуваща би била подобна номинация, но сега, след като тя е налице, вече си давам сметка, че Пеевски и „Столипиново” са си лика прилика, до сълзи подходящи един за друг. В политически смисъл, разбира се. Може да се каже също, че са дупе и гащи, само дето не е ясно кой от тях е дупето и кой – гащите. И кое от двете е по-мръсно, та ще оцапа другото още повече, отколкото то вече е оцапано.
В тази сделка със сигурност и двете страни имат какво да дадат, но няма и двете да се зарадват на онова, което другата страна им даде. За Пеевски например се знае, че има достатъчно пари, та да купи достатъчно бира и кебапчета за хората от ма`алата. Те пък имат достатъчно опит в такива сделки и със сигурност ще ги изплюскат с удоволствие, та чак ще питат за още. Когато дойде времето за гласуване обаче, някои от тях наистина „ще фърляг”, както обичат да казват, за „дебелия”, както обичат да го наричат. Повечето обаче ще си гласуват за когото им стигнат силите, образованието и слабото зрение в тъмната стаичка.
Така че всичко ще бъде наред.
Малко се притеснявам единствено за възможността, поради прекалените грижи, които му предстои да положи, за да оправи тотално сбърканите неща в прочутия ромски квартал, Пеевски да си развали фигурата, като ф-ф-ф-ф-ф-атално намали диаметъра на впечатляващата плътска окръжност, която отвсякъде заобикаля изтънчения му иначе дух. Но – това са рисковете на професията.
Макар да не е ясно на коя точно, защото, както знаем, Делян Пеевски изповядва много професии. Освен че е известен сред обществото като следовател, депутат, бивш шеф на ДАНС и бивш приятел на банкери, неговият колега по номинация, дребното местно величие Яшар Асан, в Пловдив го представи като успял бизнесмен, депесар и политик. „Българите може и да го мразят, но ние си го обичаме” – твърди още Асан по повод Пеевски.
Каква нежност струи от тези думи.
Но сигурно е така, де – щом Яшар казва.
Категоричен съм, че на човека и политика Яшар Асан винаги трябва да му се вярва. Тъй като го познавам отдавна, мога да кажа, че сам по себе си той е известен с вечната си борба за постигане на истината. И с факта, че, макар понякога да е на стъпка от нея, никога не я постига реално. И точно затова задължително трябва да му се вярва, колчем си отвори устата да каже нещо – поради опасността този именно път той да уцели светата истина право в гърдите или да я стисне здраво за гушата, а ние да пропуснем това знаменателно събитие.
Но, така, де – съвсем скоро, още на изборите през октомври, ще видим дали Яшар е прав и любовта на народа от „Столипиново” към Пеевски наистина ще му се стовари на главата и ще го катурне в някоя мръсна и миризлива квартална локва или платените за прогнозата на Асан парички пак ще отидат на вятъра.
Най-хубаво е да станат и двете неща – но всеизвестно е, че на бедните кибици като нас Вселената никога не сервира прекрасните неща по две.
Историята с подкрепата на „Столипиново” за Делян Пеевски обаче ме подсети за една друга подкрепа, която тези дни всички очаквахме със затаен дъх. Нали се спомняте – премиерът Георги Близнашки в нарочно писмо помоли евродепутата Сергей Станишев да подкрепи Кристалина Георгиева като официална българска кандидатура за висок пост в Еврокомисията.
Е, отговорът вече дойде и, доколкото схванах от витиеватите фрази, с които е пълен, смисълът му е като онзи на прочутата филмова реплика „Татко ще ми купи колело. Ама друг път”.
С две думи – в отговора си Станишев обяснява, че може би, евентуално, но не при всички случаи, а само при определени условия, които обаче така и остават напълно неясни, той лично би подкрепил Кристалина Георгиева. Според него обаче има преголяма опасност и да не му е съвсем възможно в този случай да я подкрепи, защото постът, за който тя е номинирана, може да бъде даден от Господ не на ЕНП, а на ПЕС, за което ПЕС сега води преговори – очевидно с Господ. А председателят на същия този ПЕС Сергей Станишев дори не може и да си помисли да направи политическата сделка със същия този Господ по такъв начин, че постът да бъде даден именно на ЕНП, не на ПЕС и така Кристалина Георгиева да бъде подкрепена от него, Станишев, вместо да не бъде подкрепена от него, Станишев – нещо, на което той иначе много държи и което много иска.
Аз така и не разбрах кое от двете той иска толкова много, но нейсе, важното е сам да си се разбира.
Защото когато хората не се разбират сами какви ги дрънкат помежду си, става наистина страшно – както личи от тоталното неразбиране и нежеланието за разбиране, вече прераснало в желание за неразбиране, което цари напоследък – и не само напоследък, но напоследък особено – между ГЕРБ и РБ. С развитието на топлите, дори прекалено топли, чак напечени, отношения помежду им, тези две уж десни формации за пореден път правят на мат и маскара възможността дясното в тази страна поне малко да си стъпи на краката и да заприлича на истинско.
Кой измежду тях е по-продажен, кой е по-як, кой е по-гладен, кой е по-талантлив, кой повече `фърчи и кой повече пречи на другия като един истински Марко Кралевити да удари комуниста в земята и кой по-малко, като един истински Марко Тотев, му пречи – тези и още много са въпросите най-важни, които струят като пълноводен поток от благоуханните благоутробия на уж десните тия политици и изкривяват лицата им, омазани с повръщано.
А през това време комунистът за пореден път стяга разпилените си редици, гласи се пак за изборна победа, дори още по-лошо – гласи се пак да управлява, въпреки че за пореден път ще загуби изборите…..
Идиоти!
И в случая нямам предвид комунистите.
Тоест – имам предвид не само комунистите.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com