Първанов преподава уроци по обръщане на палачинката на своите имитатори Бареков и Борисов

Малко препитване на Георги Първанов, „президента, който си остава президент за цял живот” ( както гордо сам натърти) , напомни отново кой е все пак царят на обръщането на палачинката в тази държава през годините на т.н. преход.

 

Това е политикът, който водеше протестите на своите соцсъпартийци срещу НАТО, пишеше милозливи другарски писма до своя съмишленик Милошевич в Белград, а много скоро след това успя да накара пак същите съпартийци вкупом да обърнат палачинката.

 

Написал съм в „Президент на РъБъ” ( 2010 г.) истинското обяснение ( и е удивително, че и до днес никой не му задава уточняващ въпрос по въпроса). Причината за това негово преобръщане не е някакъв внезапен атлантически катарзис в душата му, а е германският финансов натиск върху джоба му като шеф на БСП. В кабинета на президента Стоянов и в присъствие на държавния глава, пратеникът на германските социалдемократи Гернот Ерлер заплашва Първанов на висок тон, че БСП да бъде отрязана от германското партийно субсидиране ако остане единствената соцпартия в Европа, която продължава да подкрепя Милошевич и се обявява срещу НАТО по време на войната в Югославия.

 

Първанов никога така и не признава този факт поради простата причина, че никой не го и пита, а и в типичния си надменен стил не желае да коментира „един господин” (както се изразява по мой адрес). В редките случаи, когато решава да промълви нещо за рязката промяна в неговите нагласи по важни теми ( включително и за българското участие в коалицията на желаещите в Ирак), Първанов казва само , че и той имал право на развитие.

 

Голямо „развитие”, направо до пълна амнезия, явно е претърпяло отношението му към един покоен господин, починал внезапно след големия скандал с него и не къде да е , а в хотела на Златеви в Правиц, където Първанов и Борисов обичаха да правят съзаклятнически тридневни запои ( и това съм написал в книгата си – стоя зад думите си, които могат да бъдат проверени, ако има „любопитни”, защото в обслужването на конкретния запой, споменат от мен, са участвали по служба не само офицерите от НСО, не само частните охранители на Златеви, но и целият персонал на хотела).

 

Покойният господин, за когото днес не иска да си спомня Първанов, е самият Михаил Михов- Мишо Бирата. За него пък , след внезапната му кончина ( много удобна за замитане на следите от скандала около неговото обгрижване с чадъра на недосегаемостта на най-високо ниво в държавата), Първанов досега признаваше „поне”, че се познават по „спортна линия” ( точно и както с осъдения по делото „килърите” Петър Стоянов –Сумиста), просто защото не може да отрече общуването си с Михов като шеф на баскетболната федерация. Днес обаче Първанов вече пропуска дори и този минимум в признанията си.

 

Интересно, колко „случаен” е фактът, че Първанов заведе своя гост Путин на 19 януари 2008 г. именно в нощния бар на съпругата на Мишо Бирата на бул. „Черни връх” в София, където пък Путин заведе и придружаващите го придворни музиканти от „Любе”, за да зарадва русофилските си домакини? В същия този бар явно се е състояла „сталинградската битка” , защото на другата сутрин се появи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и осведоми света, че българските преговарящи едва ли не цял нощ са извивали ръцете на Путин, за да изкопчат от него отстъпка от един процент и така да бъде постигнат паритет между Русия и България по условията на един от трите донесени за подпис руски енергийни проекти. Превъзбуденият Димитров употреби именно това определение: било като „сталинградска битка” ( в бара на Мишо Бирата и на фона музиката на „Любе”, любители на съветския военен патос в своето творчество).

 

В скоби казано, османският султан Сюлейман Великолепни заминал на поход да превзема Белград ( разорявайки пътьом още веднъж българските земи) по аналогичен начин, водейки със себе си цяла менажерия, за да впечатлява покорените по пътя си.

 

Днес Първанов направо не иска да има нищо общо с Мишо Бирата и за пореден път отрича твърдението на Бойко Борисов, че за протекцията над бизнесмена с бирения прякор е ходатайствал именно той като държавен глава.

 

В интервю за Нова телевизия Първанов също така показа, че разчита на осигурената му от началото на века тишина и по отношение на връзките му с Пеевски, наблягайки избирателно върху удобни за него факти- например, че ДНЕС Пеевски има медийна империя, която се отнася зле към него ( след като вече не е на власт) , правейки също прескачаща един период връзка с времето, когато „Уикенд” наистина написа за неговото президентско величие едни „много странни неща” за разни афери с любовници в цели две поредни публикации през август 2008 г.. Първанов обаче ( комфортно за себе си) прескочи фактът, че след това тъкмо Пеевски купи „Уикенд” и въпросните „много странни неща” по адрес на Първанов секнаха изведнъж на страниците на седмичника.

Ето епизод от днешното интервю на Първанов ( цитиран от Vesti.bg):

На въпрос на Ани Цолова, има ли близки до Първанов, които са пострадали от затварянето на банката, той каза “Не” и че това е отговора, който вече е дал пред всяка една телевизия. Тук водещата му цитира публикация в “Уикенд”, според която в КТБ има 80 млн., свързани с него, на “митичния богаташ Красимир Михайлов”.

- Пак ще попитам – хубаво е вие да си гледате предаванията, телевизиите, но чии вестник е “Уикенд” – зададе въпрос Първанов.

- Аз не знам чий вестник е “Уикенд”. Не знам наистина – каза водещата.

- Сега! Цяла България знае – това е от империята “Пеевски” – осветли я Първанов. – В този вестник съм прочел за себе си много странни неща. И не само аз. Това е един от вестниците, това е жълтата… жълто-кафявата империя за разправа с политическия противник. „

 

        Би било полезно онези, на които е бил оказан силен натиск, включително чрез заплахи и полицейски шантаж, за да продадат на Пеевски „Уикенд” и вестникът да прекрати със статиите си за любовните похождения на държавния глава, да проговорят по темата. Това би било интересно четиво и за днешното ръководство ДАНС, чиито колеги от тогавашния аналог на службата са били изпратени на срамна мисия да заплашват главната героиня от публикациите на усмирения набързо „Уикенд”, след което тя се появи залпово със серия от отрицания в буквално копирани в многобройни български медии интервюта, а след акцията изчезна за дълго в чужбина.

 

        Ако не „копнат” по-дълбоко, българските медии ще продължат да бъдат съучастници на Първанов, който 10 години колеше и бесеше в българското медийно пространство по изключително йезуитски начин, а сега се прави на божа кравичка- по същия начин, по който, давайки си сметка за предизвестения провал, обяснява сега защо не се кандидатира за депутат като лидер на създадената от него партия АБВ. Искал да даде път на младите, изведнъж изохква „старчески” същият персонаж, който след като напусна президентския си трон многократно обясняваше, как е в разцвета на силите си и за един политик неговата възраст съвсем не е преклонна.

        Аджамиите, като Бареков и дори като Борисов има да се учат още от тази гъвкавост в обръщането на палачинката от Първанов!

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/08/18/12576/

Свързани новини: