бром в чая.

В някои специални институции, като например в домовете за деца лишени от родителски грижи, затворите или лудниците редовно, всяка сутрин се слага бром в чая. Бромът действа антивъзбуждащо. Разбираемо – на тези места хората ще създават грижи, ако се възбуждат. Поне така считат тези, които го сипват.

В соц-а имаше бригади. За учениците. По месец. Далеч, в някое село, завод. Събирахме картофи, моркови, зеле, ябълки, грозде. Затваряхме домати и русенско варено в консерви. И отново – получавахме чай с бром. За да не се възбуждаме, а да работим повече.

Вече много, твърде много години ни слагаха бром в чая. Не само на бригадите, не само по затворите, на всички ни в България. Година, след година – чай с бром. До захлас. До пълна забрава. Защото само така вървяха далаверите необезпокоявани от никого. На кой му трябват будни хора? На кой му трябва някой да му следи “работите”. Бромът решава много въпроси, спестява отговори, предпазва от “ситуации”.

Бром под формата на лесно смилаеми, елементарни, нападателни опорни точки. Бром под формата на несвободни медии. Бром под формата на корупция. Бром под формата на далавери на всяко ниво. Бром като обратното на свободата.

Има ли изход обществото ни? И ми се ще да вярвам, че има. И той не е в Терминал 2. И може би е време да спрем да пием чая, подправен невинно с бром. И да осъзнаем, че промяната е възможна и е в нас. Както в края на филма Полет над куковиче гнездо.

Прочети цялата новина http://smiling.webreality.org/blog/?p=6988

Свързани новини: