Русия по пътя към срама

Клуб Z

Известната руска писателка Людмила Улицка, която получи в края на юли Австрийската държавна награда за европейска литература, написа разтърсващо есе за Der Spiegel, пълно с горчиви размисли за настоящото състояние на света и най-вече на Русия. 71-годишната Улицка (по образование биолог-генетик) изобщо не е случаен автор – тя е носителка на руския “Букър”, на френската награда “Медичи”, на италианската “Джузепе Ачерби”. Книгите ѝ са преведени на 25 езика, 3 от тях даже и у нас – Сонечка. Бедни роднини, 1993 (преведен на български през 2004 г.); Медея и нейните деца, 1996 (преведен на български през 2005 г.); Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г., а обявен за роман на 2004 година. в Русия). Ето и най-впечатляващите части от есето ѝ:

“Тържествената част започва с австрийския химн. Всички зрители стават, аз също. Добре сте вие, австрийците, мисля си аз с лека завист. Текстът на вашия химн е написала през 1947 г. с нищо неопетнената поетеса Паула фон Прерадович. А ние от нашия руски химн отдавна се срамуваме. Първия вариант на текста върху музиката на Александър Александров през 1943 г. написа придворният поет Сергей Михалков. В него имаше мощни строфи: “Нас въздигна ни Сталин, за вярност народна, // за труд и за подвиг ни той вдъхнови”. След развенчаването на Сталин химнът се изпълняваше без думи… През 1977 г. Михалков поправи текста, оттогава в химна се прославяше Партията. После дойде ново столетие и през 2000 г. бе утвърден отново поправен текст: все същият Михалков, професионалист до мозъка на костите, замени “Партията” с “Бога”, както сега е прието в нашата отново сблъскала се с православието страна. И авторът на текста, и композиторът междувременно “починаха божем”, така че ми е сложно да кажа кому ще се падне да редактира химна следващия път. Страната наша в своето развитие извършва такива зигзаги и спирали, че новото издание на химна като нищо ще се върне към Сталин”, пише Людмила Улицка.

“Аз живея в Русия. Аз съм руска писателка от еврейски произход, възпитана в християнска култура. Сега моята страна се намира в състояние на война с културата, ценностите на хуманизма, свободата на личността и идеята за правата на човека… Моята страна е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания за величие. Срам ме е за моя невеж и агресивен парламент, за моето агресивно и некомпетентно правителство, за ръководните политици - привърженици на насилието и вероломството, които се правят на супермени. Срам ме е за всички нас, за нашия народ, който загуби нравствените си ориентири”, продължава в същия дух писателката.

“Аз не водя активна политическа дейност, но когато ме питат, говоря, каквото мисля. За това мен ме записаха в “петата колона” и ме обвиняват в ненавист към собствената ми страна. Да се оправдавам, според мен, е и безполезно, и глупаво. Никаква навист аз не изпитвам, а само срам и безпомощност. Русия днес провежда самоубийствена и опасна политика, която е опасна най-напред за самата Русия, но напълно е възможно да доведе до трета световна война. А тази война, всъщност, вече е започната. Локалните войни в Чечня, в Грузия и сега в Украйна – те са само пролог. Епилога, обаче, няма да има кой да го напише…”

“Цивилизацията влезе в тупик. На науката, просвещението, знанието и изкуството не им се удаде да укротят свойствената за човешката природа агресия. По-рано ми се струваше, че културата ще победи този стремеж към самоунищожение, но – боя се – на човечеството не му остана време. Цивилизацията и нейните големи технически достижения, колкото и да ми е тъжно, доведоха само до това, че вече имаме възможност да се унищожим един друг в най-сбити срокове… Идеята за адската природа на злото изживя времето си, човек твори злото самостоятелно и в това си занимание доста превъзхожда дявола”.

“Моята страна с всеки ден приближава света към нова война… Извинявай, Европа, боя се, че ние никога няма да станем част от европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, актьори, философи и учени днес са в същото безсилие да спрат политиката на облечените във власт безумци, както по-рано не можаха нищо да направят срещу политиката на религиозните фанатици и и комунистическите идеи. 300 години ние черпихме сили от едни и същи източници… и никога не се разделяхме с надеждата. Днес ние, деятелите на руската култура, тази тяхна малка част, към която принадлежа, можем да кажем само едно: сбогом, Европа!”, завършва драматичното си есе руската авторка.

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител