Къде се води най-голямата битка преди българските избори?

Противно на иронично-тъжната констатация, че преди избори се лъже както след риболов, ми се иска да обърна наопаки тази изстрадана хумористична мъдрост: преди избори (трябва да) се казва истината, за да няма с какво да се оправдават шараните след тях.

За тази цел трябва да си отговорим на въпроса къде преди изборите е най-големият проблем ( и дали регистрираните вече за участие български партии и коалиции го осъзнават)?

В БСП ли е, където битката за номинации и постове е по-откровена от обикновената картина на службогонството в тази партия?

Или между БСП и конкуренцията от страна на АБВ, които се обстрелваха приятелски с еднакво идеологическо кюспе за зарибяване на другари и другарки само преди три месеца на евроизборите в т.н. ляво пространство?

Или пък най-голямата битка се води кой най-малко ще се погнуси да гепи най-щедрата оферта за коалиране със забогателия от (псевдо)журналистика Бареков, след като тя беше консумирана, храносмилана и (по)върната от доста погнусени партньори на „новия политик” ( богаташ с богатите, пролетарий с пролетариите, кебапчия с кебапчийските котета, миньор с миньорите, монархист с монархистите, носталгик по НРБ с носталгиците и т.н.)?

А може би най-голямата битка трябва да се оценява като такава по това, колко е одумвана в медиите? Като размяната на реплики между Радан Кънев и Бойко Борисов?

Или ( пази Бойко!) има някаква невидима битка в самата ГЕРБ, където по рождение положението в партията е „ каквото каже Генерала, т.е. Генералният секретар на ЦК на ГЕРБ”?

Отговорът, за съжаление, е доста неочакван от страна на онези, от които очакваме да изяснят българския приоритет.

Положението е малко като във вица с „неочакван” край, по повод кастинга на султана, който трябвало да избира между ханъми с всякакви таланти ( от поезия, до пеене и рисуване). Няма да припомням „неочаквания” му избор, за да не опошлявам с аналогията твърде сериозната тема за избора на цел в българската предизборна кампания.

Защото отговорът на въпроса къде се води най-значимата битка в периода на българската предизборна кампания дими наблизо: в Донбас!

Но тътенът от Донбас не се отразява на дон Ганьо, който не се замисля много над разликата между мускал, москал ( както в Украйна наричат руснаците, в отговор на тяхното презрително „хохол” за украинците) и мускул.

У нас я караме на мускули от избори на избори- харемът си гласува за оня с мускулите. И нищо не се променя по отношение на „москалите”. Един такъв вчера разсъждаваше с хипнотична убеденост в предопределената ни неизбежност- в интервю за БНР пореден “москал” ни “успокои”, че в руско-българските отношения няма проблем, просто нещата щели да си дойдат на мястото, защото сме били обречени – това било като приливите и отливите на морето ( нищо, че общото ни Черно море няма приливи и отливи- има ги например в Атлантика, но атлантическите ни отношения явно ни се вменяват като аномалия).

Междувременно за дон Ганьо е най-важно да му върви търговийката с мускалите. И с москалите!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител