СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НОВИ КРИЗИ ИЛИ ЯСНИ ХОРИЗОНТИ?

08/22/14 10:57
(http://asenov2007.wordpress.com/)

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НОВИ КРИЗИ ИЛИ ЯСНИ ХОРИЗОНТИ?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ Ще донесат ли извънредните избори необходимата политическа стабилност в България или ще заложат нови мини в и без това трудната българска реалност – този въпрос, с наближаването на изборите и заради положението на основните политически играчи, ще си задават все повече хора. По темата днес слушаме Пламен Асенов.

Само за година и половина България ще проведе предсрочни избори за втори път. И тъй като изборите не излизат в лятна ваканция, датата за тях – 5 октомври, неумолимо наближава. Последните известни социологически проучвания сочат около 13 на сто преднина за дясната, но оспорвано дясна, партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов пред лявата и със сигурност все по-олевяваща БСП. Смята се, че, освен тях, в бъдещото 43-то Народно събрание със сигурност ще попаднат още три формации – политически всеядното ДПС, силно популистката България без цензура и считаната за дясна коалиция от малки партии Реформаторски блок. Известен шанс да влезе в парламента има още лявата АБВ на бившия президент Георги Първанов, докато ултралявата, откровено проруска и фашизирани партия Атака ще остане извън борда.
Резултатът, който според проучванията засега получава водещата партия ГЕРБ обаче, е около 27 на сто от гласовете. При около 60 процента очаквана избирателна активност, това означава, че ГЕРБ отново няма да има повече от необходимите 121 гласа, за да може да управлява самостоятелно и оттук започват всички проблеми, свързани с поредица известни и неизвестни фактори.
Но нека, освен към цифрите, погледнем и към текущите политически отношения, за да си изясним защо тази, иначе елементарна за прогнози по отношение на възможните развития парламентарна конфигурация, може да се окаже прекалено сложна и да донесе само нови проблеми, не и решения.
Първо – ситуацията в ляво. Там имаме БСП, която е на практика разбита от поредното си неуспешно, дори катастрофално, участие в управлението. Социалистите имаха водеща роля в най-странната възможна коалиция, като пришиха към себе си етнически елементи и допълнителна олигархичната натовареност от уж либералното по политически характер ДПС, както и национал-социалистическите и крайно проруски позиции на партия Атака. Провалът на въпросната композиция „орел, рак и щука” беше предвидим и многократно предвиден, но заради ината си да крепи правителството на Орешарски колкото може по-дълго, БСП загуби много позиции в общия политически план.
Освен всичко друго, този път социалистите не успяха да удържат и вътрешното си единство – от тях се отцепи формацията АБВ, в която, заедно с бившия президент Георги Първанов, има и други знакови за левицата фигури като Румен Петков и Ивайло Калфин. Видя се ясно, че участието на АБВ в изборите за европейски парламент през май доведе до неочаквано голяма загуба на позиции за БСП. Това беше поредната, може би десета, загуба на избори за председателя Сергей Станишев. Разликата е, че този път тя доведе до силно вътрешно-партийно брожение, завършило със замяната му на поста от Михаил Миков, бивш вътрешен министър, бивш председател на парламента, но иначе считан за безхарактерен и послушен човек, тоест – като цяло компромисна фигура и слаб политически играч.
От тази гледна точка, поне засега, БСП изглежда в доста слаба и неизгодна позиция с оглед възможностите си за действие в бъдещия Парламент. Дали това е наистина така обаче? Какво показва погледа към другата част от политическото пространство – десницата или поне онова, което в България минава за десница.
ГЕРБ на Бойко Борисов, която се показа още по-хаотична и неспособна за реални политически действия като опозиция, отколкото беше като управляваща партия, сега е в известен възход. При всички случаи обаче е ясно, че от разпада на предишното управление те спечелиха много по-малко обществена подкрепа, отколкото БСП загуби. Лидерите на ГЕРБ напоследък постоянно призовават хората да им дадат повече доверие, защото искат да имат мнозинство в бъдещия парламент и да управляват самостоятелно. Нещо повече, онзи ден Бойко Борисов дори каза, че иска не 121 депутатски места, както досега, а 160. Явно се е сетил или са му подсказали за съществуването на две неизбежни реалности, които ще го застигнат, ако състави правителство. Първата е, че в депутатските редици на ГЕРБ със сигурност още отсега има поне 10 процента заложени мини, които ще гръмнат в момент, подходящ за онези, които са ги заложили. Втората, че поне още десет процента от бъдещите депутати могат и вероятно ще бъдат купени още в първите седмици или месеци, за да се подмени парламентарната конфигурация и да се затрудни максимално управлението.
От една страна, тези предвиждания са важни, за да се схване общата картина. От друга обаче – не са чак толкова важни, защото почти сигурно е, че мечтаното самостоятелно мнозинство на ГЕРБ няма да се случи, освен ако общата избирателна активност на изборите не се окаже много, много по-голяма от очакваната.
Това означава, че още на 5 октомври вечерта ГЕРБ ще имат пред себе си два възможни сценария – единият е да търсят коалиция с Реформаторския блок, другият – поради противоречията си с реформаторите и невъзможността да управляват в малцинство, да се откажат и този път от съставянето на правителство изобщо и така да предоставят възможността БСП отново да поеме властта.
Да, социалистите ще имат относително малко места в бъдещия парламент, но биха могли да управляват в нещо като нова тройна коалиция – пак заедно с ДПС, независимо от последните дрязги помежду им, плюс популистката и готова на всичко България без цензура, тоест, вече без излагащата ги пред Европа фашизоидна партия Атака. Всичко това ще бъде оправдано с благовидни приказки за тяхната национална отговорност и как страната трябва да има работещо правителство, как не бива България да изпада в известния италиански политически цикъл на постоянна смяна на правителства.
Тоест, за пореден път може да се стигне до парадокса десницата да спечели изборите в България, но управлението да поеме левицата. Това е възможно, като се имат предвид изключително лошите отношения между формациите, които тук минават за десни – ГЕРБ и Реформаторския блок. Те имат много неща, които трябва да променят в самите себе си, за да се превърнат в истинска дясна алтернатива за България. Вместо това обаче още от сега, преди дори кампанията реално да стартира, вече се нападат помежду си буквално като диви зверове. Отстрани впечатлението е, че тъй наречените десни партии в България сякаш изцяло са загърбили истински важната политическа битка – тази за отвоюване на страната от ръцете на БСП и реализиране на възможността България да поеме по нормален път на развитие, а не да продължава безкрайно с мъчителния посткомунистически преход. Така че, поне в момента е трудно някой да си представи, че в утрешния парламент тъй наречените десни изведнъж ще намерят общ език и ще заработят пълноценно заедно. Да, може да се намеси ЕНП и да ги помири донякъде, като ги накара да съставят правителство заедно. Но сигурен съм, че ще бъде изключително трудно то да остане стабилно достатъчно дълго време. Ето защо общата картина, която се очертава в България като резултат от предстоящите извънредни парламентарни избори, поне в момента изглежда заредена с повече възможности за кризи, отколкото за ясни хоризонти.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com