08/27/14 06:00
(http://patepis.com/)

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (3): От Мир към Русия

Продължаваме с пътуването на Тони през Белорусия. Запознахме се как да си извадим белоруск виза и стигнахме до замъка Мир, който разгледхаме подробно. Днес ще поемем по пътя на Наполеон в посока Русия. Приятно четене:

Приятно четене:

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир

част трета

От Мир към Русия

След като приключихме с обиколката, бяхме утепали едни около 2 часа и на бързо се подготвихме и отпрашихме посока Русия. Подминахме Минск доста отдалеч и почти не се видя нищо от него. Правихме почивки през около 150 км., доста досадно е да се движиш с мотоциклет по

безкрайно права магистрала,

но в нашия случай при такова натоварено пътуване си беше предимство. Отново се редуваха гори и поля.

Денят преваляше и слънцето започна бавно да се спуска и да залязва.

Облякохме се отново и потеглихме по безкрайния път.

Наближихме

руската граница

и отново табелки с молба да не си изхвърляте боклука, където ви падне, което е типично за България.

Буда на 200 м ;).

Краят на Беларуската магистрала и останали от по-рано будки за тол такса, когато не е било електронно следенето.

Наближихме самата граница, където двама руски полицаи стояха от двете страни на пътя и спряха един бус пред нас, пък на нас ни махнаха да продължаваме без да спираме и просто дадохме газ. Явно избирателно се спира, но като цяло просто намаляваш и продължаваш.

Волково, Смоленская Область, 216773, RU

И ето ни вече в

Русия

Забележете ограниченията -

градско 60 км/ч,
извънградско 90 км/ч,
магистрала 110 км/ч.

Важно е да се запомнят, тъй като по-нататък по пътя в Русия знаци за ограничение на скоростта почти няма и трябва да се съобразяваш дали си в населено място или не.

Добре дошли в Руската федерация

Спряхме на един Шел малко след границата да сипем бензин, който беше още малко по-евтин от беларуския, с няколко стотинки.

Оставаха ни сто и няколко километра до мотела след Смоленск, като ограничението въпреки двулентовия път е 90 км/ч. Подкарахме и започна да вали слабо, но колкото да разкашка пътя. Започнах да гледам GPS-а, който ми показваше, когато се сменят ограниченията, тъй като лисваха знаци и трудно можеш да се ориентираш кога трябва да намалиш.

Започнаха поредици през има – няма 20 км. пешеходни пътеки през четирите ленти и съответно табелки за населени места. Хора нямаше на пътеките, но пък явно трябваше да се намаля до 60 км/ч, тъй като имаше камери на всяка табелка за населено място. Това го знаеха и руснаците, тъй като даваха много газ извън населените места и в населените намаляха. На едно място даже присветна една камера срещу нас и ни снима, но отпред – което не е страшно в нашия случай, тъй като нямаме номер отпред. На едно спускане с лек завой намалям аз до към 70 км/ч и Фози мина пред мен, отзад един бус ме натиска нещо, гледам си GPS-a – и по едно време поглеждам буса, дето се е лепнал зад мен в огледалото, и рязко спира, викам си „Какво става?“. Поглеждам напред – светофар в нищото и свети червено. Малеее, Фози набива спирачките ,изсвирват леко гумите и ABS-а задейства. Аз решавам, че няма да стане със спирането и криввам и – газ покрай него. Чист късмет, че нямаше коли на кръстовището да ни отнесат.

Направо изтръпнах, но кой да очаква на две ленти в посока, главен междуградски път да има светофар. Е, вече се научих, защото по-натам из Русия това със светофарите на главните пътища е нещо нормално.

Продължихме като дъжда почна да се усилва и температурата падна до 8 градуса. Петя поизмръзна, но и на нас не ни беше хич приятно при дъжд и такава ниска температура.

Добрахме се до

мотела (Гостиный Двор),

който се оказа не лошо място за междинна нощувка. Въпреки че бяхме загубили още един час, не беше станало прекалено тъмно, явно защото бяхме на север и се стъмваше доста по-късно.

Вътре мотелът беше отличен. Бяхме си запазили тройна стая. Имаше всичко – топла вода, ресторант и т.н. На входа по стълбището към стаите ни посрещнаха тези приятели.

Не бяха особено дружелюбно настроени.

Платихме с карта за нощувката без проблем и слязохме да вечеряме в кафето.

В Русия, ако видите надпис „Кафе“ има и ядене в него – супички, манджички, всичко което има в нашите ресторанти. Докато, ако влезете в място с надпис „Ресторант“, тогава ви падат главите. Това са места за хранене по-висока категория и цените са доста дебели. Бяхме изморени и леко премръзнали, та след топлия душ и вечерята се метнахме по креватите.

Кратко видео от деня можете да видите качено в Youtube: