Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.

Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.

Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.

Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.