ВСИЧКО МОЖЕ, ИСТИНАТА ЗА РУСИЯ – НЕ ИЛИ КОЙ ДРЪПНА КОНЕЦА НА БЛИЗНАШКИ

08/29/14 06:51
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ВСИЧКО МОЖЕ, ИСТИНАТА ЗА РУСИЯ – НЕ ИЛИ КОЙ ДРЪПНА КОНЕЦА НА БЛИЗНАШКИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ Документ на Министерството на отбраната, който твърди, че Русия води информационна война срещу България, се появи публично и почти веднага изчезна. Премиерът Георги Близнашки каза, че правителството е преодоляло първата си криза, но може ли истината да е повод за криза – пита днес в коментара си Пламен Асенов.

„Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля” – това беше записано в документ на Министерството на отбраната, озаглавен „Визия 2020: България в НАТО и европейската отбрана”. С него президентът и военният министър трябваше да участват в срещата на НАТО през септември. За да се разгърне визията за развитието на българската армия в краткосрочен и средносрочен план, разбира се, първо трябва да се знаят конкретните заплахи и текстът ясно посочи Русия и нейните откровени тукашни помагачи като основни и най-важни от тях.
Това е текст в български официален документ, при това на консервативна институция като Министерството на отбраната, който за първи път може би не от години, а от десетилетия насам откроява ясно една от наистина най-големите заплахи за страната и нейната национална сигурност. Този текст може да бъде сравнен с най-достойните позиции, заемани в историята ни от малцина държавници като Стамболов, които после платиха с главите си за откритото противопоставяне на руската имперска политика. В крайна сметка, текст е, който точно отразява истината за нещата, случили се на България от десетилетия насам, включително през годините на тъй нареченият преход. А ако някой не помни последните 25 години, достатъчно е да вземе събитията само от последните месеци – руската агресия в Украйна, която възмути целия свят, наглият руски натиск, който се оказва в самата България за реализация на руския газопровод „Южен поток”, съвършено антибългарските и антиевропейски позиции, заемани тук от хора и партии, които откровено, открито и, най-важното – напълно безнаказано, защитават руските имперски интереси за сметка на българските.
Българското общество обаче едва що започна да научава за съществуването на този документ, когато той внезапно изчезна от сайта на Министерството на отбраната, а по-късно се появи отново, но вече написан с онзи завоалиран, езоповски език, който се използваше за казване на истината по времето на комунизма. Ето как се оказа, че нашият български преход може да си е демократичен, може да си е европейски или дори натовски, може да е всичко друго – но не може в него да съдържа истината за Русия и нейната антибългарска историческа и политическа роля.
Тази редакция е наредена лично от служебния премиер Георги Близнашки, който по-късно каза пред журналисти, че документът всъщност е бил в съвсем суров вид и не е трябвало да бъде публикуван без неговото лично съгласие. Тази доста абсурдна теза беше придружена от още по-абсурдна въздишка на облекчение от негова страна: „За 24 часа преодоляхме една миникриза” – заяви премиерът. Той не поясни защо случилото се е криза, откъде е произлязла чак толкова остра реакция, че да я нарича така и най-вече – защо той лично се е поддал на подобна реакция дотам, че публично да цензурира официален документ на цяло едно министерство. Това е документ, за който, първо, са работили много по-големи специалисти в областта на националната сигурност, отколкото е самият премиер. И второ – това е документ, за който президентът, патрон всъщност на служебното правителство, каза еднозначно: „Залегналите в документа Визия 2020 позиции изцяло се припокриват с официалната позиция на НАТО”. Нещо повече, президентът добави, че той лично напълно одобрява подхода, приложен при изготвянето на документа.
Доколкото стана ясно, обратни реакции, поне публично, имаше само от страна на две политически сили – и двете са партии, в чието мнение едва ли би трябвало българското общество да се вслушва. Едната е партия АБВ на бившия президент Георги Първанов, често наричана напоследък тук Партия „Южен поток”. Тази формация има претенции за нещо като новото ляво, но всъщност е създадена с една цел – открито и повсеместна защита за реализацията на руския газопровод в България. Това прави АБВ така пристрастна, че ако България беше страна от нормалния свят, лидерите и отдавна щяха да бъдат разследвани за, меко казано, работа срещу националните интереси. Още по-малко меродавна по темата е позицията на партия Атака. За нивото на доверие, което трябва да имаме в думите на тази формация е достатъчно да припомня само един факт – тази година през май те официално стартираха кампанията си за европейските избори не някъде другаде, а в Москва.
Точка по това колко значение имат реакциите на тези две партии и дали само те карат премиера да си отдъхне, защото се е разминал с някаква криза. Очевидно е, че тук има още нещо. А единственото „още нещо”, което всеки нормален човек, а още повече един политически наблюдател може да си представи като причина за наложената премиерска цензура, е остра, но неофициална намеса на руското посолство.
Така стигаме до изясняваме на прекрасния парадокс, заложен в цялата описана до тук ситуация – със самата си готовност да се поддаде на руски натиск и да цензурира документа на Министерството на отбраната, премиерът доказва правотата на същия този документ. С други думи – стигаме до класиката с отрицанието си да потвърдиш онова, което отричаш.
Или може би в България това не е парадокс? Е, очевидно със сигурност не е парадокс поне в онези случаи, когато въпросът засяга вечната и нерушима братска дружба с Русия, Съветския съюз или както и там да се нарича московската империя през вековете.
В началото, когато служебното правителство начело с Георги Близнашки пое властта, то бе съпроводено с надежди и очаквания за сериозна промяна по всички линии. Тогава изразих предпазливи съмнения, че нещата няма да се случат точно така, както ни се иска. Сега, след по-малко от месец, вече може определено да се каже, че надеждите не се сбъднаха и че кабинетът Близнашки не оправда очакванията. Имам предвид, че, дори като махнем редицата първоначални гафове с назначения или с онези прочути думи на премиера как комунизмът всъщност е една светла идея, пак остават най-малко три действия, които са непростими, при това всички те свързани с руските интереси в България.
Първо имаме отказът на вицепремиера Екатерина Захариева да отмени разрешението на предишния регионален министър за строителство на входящите съоръжения на „Южен поток” край Варна. Второ – шокира ни уверението на икономическия министър Щонов, че „Южен поток” е добър за България и всички българи го харесват. Сега идва и този трети гаф, при който вече самият премиер трепери от страх заради руския натиск и извива ръцете на цяло министерство. За мен поне това вече е достатъчно основание категорично да заявя, че България и този път не случи на правителство.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com