Кой ли ти чете блогове през август? Добре дошъл в септември, който и да си ти.

Засега не се очертава да мога да отделя цял постинг на любимия ми брутализъм, затова ще продължа със споменаванията от време на време. Днес разглеждане сградата към ВЕЦ Рьолдал на норвежкия модернист Гейр Грунг, прекрасната козирка към централата на ЮНЕСКО в Париж, три лъча, кацнали на колони, дело на Марсело Бройер, Пиер Луиджи Нерви и Бернар Зерфюс и още много бетон. За съжаление не успях да открия читава външна снимка на нашата си зала София в Борисовата градина, проектирана от арх. Стефка Георгиева в началото на 60-те - наистина чудесна сграда, поразсипана наскоро с бяла алуминиева дограма.

От другата страна на скалата куул-ънкулл (точно там, където е и Скопие 2014) е показното разкрасяване на Йошкар Ола, иначе много привлекателно място. Всерусийски Дисниленд направо за Дед Прайз.

За оправяне на естетическия вкус малко вилидж-порн - любимото село на Франция, по същество тв шоу, но и експлозия от малки хапки уют и красота - дали от скалистите Пиринеи, средновековни замъци или прохладния Атлантически бряг, просто мечта.

Предпазва ли маята от кофти напиване и тежък махмурлук? (И затова баварците се наливат с вайцен за закуска?) Може би да, но по-скоро не. Ех.

Хоумър Симпсън х Пийт Мондриан = тежък махмурлук обаче.

Историята започва с хронология на американските знамена от 1767 година насам. 2004 г. може да не е чак толкова отдавна, но преглед на сайтовете на отборите от НБА показва, че е не по-малко далеч. В началото на 20. век в Ню Йорк (поне богатите) са живеели охолно и на широко. Джонатан Грийн подрежда любопитни жаргонни изрази в английския език в пригледни таймлайни. Това видео показва промените в картата на Европа през всеки един ден от Първата световна война, а това е разказ за футболистите, взели участие в нея. Връщаме се още малко по-назад във времето за няколко интересни и куриозни истории от футбола през Викторианската епоха (всичките са в книгата), а след картинката се отдаваме изцяло на играта.

Героите от Световното в Бразилия надебеляват, отборите се сдобиват с елегантни емблеми и бейзболни (ееееми) шапки, а Ричард Суорбрик удостява най-запомнящите се моменти с анимация. Емилиано Солини е дизайнер в Стенлибет, покрай което изкарва много силни футболни визии, както и някои силни идеи за екипи на Найки, още малко респект за кибритените кутийки, вдъхновени от минали първенства и обратното - винтидж суботео фигурки с екипи на съвеременни отбори. Любимците ми от Паладар Негро пък присъстват с цели три много силни колекции - полу(!)плешиви играчи, исторически анализ на неочаквано разцъфтялите напоследък в бонбонени цветове футболни бутонки и идеален отбор на играчите от бивша Югославия днес (съвсем малко различаващ се от моя вариант, пуснат по-рано бе).

Нацистката символика заслужава повече внимание (може би по-нататък), но засега една непълна визуализация на европейската карта. Кръстове, снопове и всякакви рунически символи, плюс няколко добичета, определено има какво да се желае.

Добре дошъл в ЦРУ, таен агент Х., заповядай това ръководство от 200 страници с граматически и стилистични изисквания към докладите ти.

Какво ще кажеш за това - 75% от изображенията в каталога на ИКЕА са компютърно генерирани графики.

Всичко, което някога се е появявало тук под етикетите Карта и Метро, бива затапено от ей този великолепен блог, посветен (очевидно) на метро схемите. Ако пък си мислиш, че си виждал всякакъв мърчъндайз, почакай да видиш асортимента във фен шопа на Лондонския музей на транспорта, където те очаква всякакво обзавеждане в дамаски (или мокети, както им викат туземците) от седалките на конкретни линии на метрото.

Иначе, когато футуризмът срещне съветското трамваестроене, резултатът е, както обичат да казват рекламистите, малко ту мач.

Карта на войната на живо. Без коментар.

Наваксваме с бандите от сайдбара: Блуум Туинс, Прайдс, Наташа Кмето, Лулу Руж, Кисис, Ънтил дъ Рибън Брейкс, Демс, Каралайна Чоколат Дропс, Маунт Кимби, Фоулс, Фетес Брот.

Когато преди време писах за синестезията, темата не беше толкова мейнстрийм. Днес вече си има дори ап, който превежда цветове в други сетива. Апропо, цветовете - научи няколко интересни истории как предмети получават цветовете, без които не можем да си ги представим, и техники на измерване на нюансите - за да бъде например сьомгата ти винаги в сьомгово (от).

Знамената на двата съседни средиземноморски острова (при все и притежание на две различни държави) Корсика и Сардиния споделят един символ - мавърската глава, чиято превръзка исторически се оказва ту на челото, ту пред очите, според зависи посланието.

След първата фотошопната снимка миналия път, ето ти сега историята на Илюстрейтър, работното място на всеки графичен дизайнер.

Дорисувай сам, темплейтът е достатъчно, хм, благодатен.

Най-страховитият човек в бирената индустрия отвъд океана е... не, не позна, виж кой.

Малко разведряващи анимирани гифове от Оливия Уен, малко брутално честни (но не грозни) картички и малко повечко анатомия на показ.

От серията разни утопични - Атлантропа, идеята на Херман Зьоргел от първата половина на миналия век за превръщането на Средиземно море в язовир и освобождаването на големи площи земеделска земя.

И за финал - секс. Като начало на финала - инфографика с историята на еротиката и цензурата в киното и един богат архив сексплотейшън филми (ама ако не си в България); лесбийки пробват препоръчани от Космополитан секс пози в поредното доказателство, че Космо е комедийно списание; макар че, ок, понякога задават интересни въпроси, гей мъже рисуват вагини и о, да, забавно е; секс съвети за жената от 19. век, а за капак - мормоните, оказва се, са новата златна мина/ниша за онлайн порното.