Руски опозиционер поставя на изпитание европейския избор на България

          Президентът на САЩ Барак Обама е на посещение в Естония, която настоява за постоянни бази на НАТО на нейна територия.

          Естонските съседи Швеция и Финландия изявиха желание за по-тясно сътрудничество с НАТО- също като отговор на руската заплаха.

          Австрия, която е третата от традиционната четворка на класически неутралните след Втората световна война богати европейски държави ( Швеция, Финландия, Австрия и Швейцария) и е смятана по десетилетна традиция за „много предпазлива” в тона към Москва по исторически причини, днес втвърди този тон- вероятно за първи път от изтеглянето на съветските окупационни войски от тази благоденстваща в наши дни земя.

          Към тези заслуги на политиката на Путин трябва да се добави и оповестеното вече предстоящо формиране на обединени специални части на НАТО за бързо реагиране срещу руска агресия.

          Нещо повече, Путин предизвика рязко ускорение на процеса по интегриране на самата Украйна в НАТО- не „някога” ( ако изобщо това е възможно, както се смяташе преди Кремъл да предизвика украинското въстание срещу опита да бъде изнасилена украинската воля за европейска интеграция), а може би още тази гадина. Очакват се първи стъпки в рамките на присъединителния процес. На територията на Украйна само след десетина дни ще бъде осъществено учение на новосформираните натовски специални части.

          Къде сме ние?

          Няма ни в тези части, поне според информацията на Ройтерс, в която се изброява дълъг списък от държавите участнички в този проект, предложен от британския премиер Дейвид Камерън. Няма ни и на публичната информационна карта също по отношение на разговора за базите, като ни нямаше и на преговорите за противоракетната отбранителна система, предлагана от САЩ на своите съюзници.

          Тук властва прословутото руско забранително „нельзя”- не може! Произнесе го премиерът Близнашки, заявявайки, че не може Русия да бъде определяна като враг, защото била велика сила.

          Великите глупости на политическите ни пигмеи минават тук без последици. Тук това се вижда ясно, както се вижда отвсякъде българската преклонена глава пред демонстративната съветска въоръжена монументалност, която се перчи арогантно над главите ни в центъра на българската столица.

          Като не можем да разчитаме на слабите сили на българските интелектуалци, май ще се наложи да обърнем за освобождение в морално-интелектуален план към руснаци, дръзнали да се опълчат срещу кремълската тирания.

          Днес това направи руският опозиционер Николай Кобляков, който от години живее и развива бурна публична дейност във Франция, пътува свободно по света, но беше арестуван по желание на Москва за „мошеничество” на 29 юли тъкмо в България. Отявленият противник на режима на Путин, който на първа инстанция бе освободен от Софийския градски съд, междувременно бе оставен под домашен арест след нов натиск от руските власти.

          Кобляков вече иска българско политическо убежище. За България това е или би трябвало на бъде водещата новина на деня. Защото един руснак поставя на изпитание избора на България между евразийското мракобесие и европейската просветеност, която набляга на човешките права и свободи.

Ще го предаде ли България ( него и въпросните европейски ценности), при положение че животът и свободата на френско-руският дисидент ще бъдат сериозно застрашени в царството на Путин, както смятат едни от най-големите правозащитни френски и международни неправителствени организации – Amnesty International, ACAT и Russie-Libertés, чийто активист е Кобляков?

В помощ на българските фактори, които ще решават съдбата му и ще определят облика на България пред света чрез решаването на този казус, припомням между какво избираме: между Русия на войнолюбеца Путин и Русия на Борис Акунин, Людмила Улицка, Андрей Кончаловски, Виктор Ерофеев…

Клуб Z

“На трезвия му е неуютно в една стая с пияни. Ще ви навестявам периодично – да видя дали не е свършил най-сетне запоят.”

Това написа в блога си знаменитият руски писател Борис Акунин и обяви решението си да се махне от “путинска Русия”.

“С путинска Русия аз вече нямам допирни точки, на мен ми е чуждо всичко в нея. И да стоя тук в период на всеобща загуба на разсъдък ми стана тежко. Да емигрирам, разбира се, нямам намерение, но повечето от времето си ще прекарвам зад граница. Ще остана част от това, което се нарича Русия. И Русия, която е част от мен, също няма къде да се дене”, каза писателят, чието рождено име е Григорий Чхартишвили.

“Ходя днес по московските улици, гледам хората, чувам парчета от разговори (за дачата, за първия учебен ден на децата), и ме обхваща ужас. Не виждат, не искат да знаят, не се замислят. Хората не са виновни. Те си имат своя живот, своите обичайни грижи. Но слепотата, безсмислието и равнодушието в такива моменти от историята се плащат скъпо. Моята страна я чакат тежки изпитания. Навярно по-тежки от тези, които сега се случват в Украйна. И не можете да си представите как ми се иска да греша”, пише Акунин.

Наскоро 58-годишният Борис Акунин заяви, че Русия я чака преврат. Според него властта се е лишила от възможността да промени страната по мирен път.

За протокола: Борис Акунин е роден в Тбилиси по времето на СССР, но живее и пише в Русия и на руски. Наричат десетките му произведения „масова литература за интелектуалци” и „интелектуални бестселъри”. Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят десетки милиони. Преведени са на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици. По творби на Акунин са създадени филмите „Азазел“ и „Статски съветник“, както и “Турски гамбит”, чието действие се развива в България през Руско-турската война.”

 

HUMANUS Дневникът на Ангел Грънчаров

Страшната война

 

Аркадий Бабченко, руски журналист

 

Мисля, че в момента сме свидетели на най-страшната за Русия война за ХХ и ХХІ век. Не като брой загинали, а заради това, което се случва с обществото. Досега нито една нация в нито една война не е стигала дотам за пари да се отказваш от името на загиналия си мъж. Заради компенсация или апартамент да свалиш името на мъжа си от неговия гроб. Да се откажеш от името на убития баща на твоите деца. Да представяш убития за жив. Да се съгласиш уж несъществуващите тела да бъдат заровени в безименни гробове в уж не съществува война в уж несъществуваща страна.

 

Как може да си десантчик, който ежедневно минава на плаца край плакатите “чест, смелост, доблест”, а след това да се подчиниш на дребния обезумял кагебист и по негова заповед да отидеш да умираш, ДОБРОВОЛНО отказвайки се от своето име, заличавайки спомена за себе си – аз това не го разбирам?!

 

В Чечения ние правехме опознавателните жетони от стоманени лъжици, защото ако изгориш в бетеера, служебният жетон се разтопява – и това беше главният призив в тази война: да бъдеш разпознат. Да имаш възможността да бъдеш погребан. Да имаш право на собственото си име, ако си загубил правото си на живот. И нашите командири ни помагаха в това.

Посланието на тази война е да бъдеш неразпознат. Да умреш без собствено име.

 

Аз не разбирам как може да изкупуваш собствените си загинали граждани, които ти си изпратил на война.

 

Аз не разбирам как може да продадеш загиналия си мъж, син, брат за едната компенсация.

 

Аз не разбирам това.

 

Това е наистина страшно.

 

Твърдя, че това ще бъде последната война за Русия, не заради недостиг на сили или слаба икономика. Това ще бъде последната война за Русия, защото процесът на разпад на етноса е почти завършен. Няма никакви общности, които могат да кажат за всеки свой член: “ние”.

 

Тази територия е населена с отделни групички от агресивни озлобени хора, случайно обединени от външни обстоятелства, които ненавиждат всички други, които не влизат в тяхната глутница – и никаква нация вече не съществува.

 

Мисля, че когато потомците ще изучават това време, в което сега с вас живеем, няма да могат да го опишат. Защото за да разбереш какво е “путинизъм”, трябва да живееш в него.

 

Даже нашите най-близки съседи не разбират това. Украинците ми пишат: “Русия, събуди се!”. Та ние не спим, мамка му…

 

Когато се опитват да убият човек, за да не им пречи да ровят безименните номерирани трупове от необявената война със замазаните номера на колите и свалените пагони под табелки с номера… Аз не знам, какво още да си говорим.

 

Превод: Даниела Горчева

 

Още от Аркадий Бабченко с неговата реакция на официално оповестената от Путин на 18 март тази година анексия на Крим

 

Добре дошъл, Крим!

22 Март 2014

Аркадий Бабченко*

Сноб, e-vestnik

Ами, здравейте, скъпи кримчани! Радваме се да ви видим. И в първите редове на нашето писмо да ви поздравим с това, че сте участвали в последния референдум в живота си. Повече такива „волеизявления” няма да имате. Повече няма да избирате – нищо и никога. Нищо и никога. Даже цвета на бордюрите в родния си двор. Запомнете това веднага.

Второ, можете да се сбогувате с телевизията си.

Довиждане, преки предавания, ток шоу и обсъждания. Здравей, мръсотия, трупове, дебили и урино-полови шеги. Само Кисельов (проправителствен руски журналист и ТВ водещ, директор на руската държавна информационна агенция „Русия днес” („Россия сегодня”), който на 17 март 2014 г. заяви в ефир, че „Русия може да превърне САЩ в радиоактивна пепел” – б. р.), само хардкор!  Хайде на преките линии с Путин.

Трето, наборната армия. Това е изцяло отделна тема. За 23 години окупация вие разбира се вече сте забравили какво значи да взимат децата ви войници. Няма нищо. Ще си припомните. А особено ще си припомните, когато децата ви в нашата – сори, сега вече във вашата – армия започнат да умират от болести, от които никой в света не е умирал през последните 100 години. От пневмония например. След кримския климат да служиш чак в Кунашир (най-южният остров от Курилските острови, които са във владение на Русия, но се принадлежността им се оспорва от Япония – б. р.). А, да, и надписът „Кавказ-сила” изглежда добре на обръсната глава.

Между другото, запишете си веднага това адресче: http://mright.hro.org/

Това е Фонд „Право на майката”, който вече 20 г. се занимава с помощ за семействата на загинали военнослужещи. За мината година Фондът е помогнал на семействата на 2 465 загинали военнослужещи. От тях между другото 20% са самоубийства, 20% довеждане до самоубийство, 15% от заболяване и 5% от побой. Като цяло – „не плачи, моми-и-иченце!”

А, да, инвалидните пенсии на войнишките майки, отпускани като компенсация за загубата на главата на семейството, в Русия се равняват на 40 долара. Правилно чухте. И ще ви трябват години, за да ви я отпуснат. Добре дошли в нашата съдебна система.

Въобще, разговорът за съдебната система е дълъг, затова само ще ви напомня: разпалването на омраза, оскърблението на чувствата на вярващите, оправданието на тероризма, екстремистките изказвания, клеветата – всичко това са углавни престъпления.

Отричането на историята, блокирането на пътя на гражданите, несанкционираното събиране на повече от петима души, аморалното поведение – всичко това и още много, много други! – са административни престъпления.

Е, с нашите казаци вече сте се запознали, доколкото разбирам. Красавци са, нали? Е, нищо, нищо. Ама вие не сте видели поповете ни.

При нас, впрочем, понастоящем тече федерална програма за повишаване на духовността и за скрепяването на духовните връзки. Под лозунга „Да вмъкнем черква във всяка празнина”. Така че там, където сте си мислили, че до вас ще има детска градина или транспортен възел – ще си имате черква. Точно, както е сега при мен – под прозореца ми на празното място около Московското околовръстно шосе тъкмо вкарват една вместо пътен възел. Тук всяка сутрин има задръствания и хич не ни трябва пътен възел, трябва ни именно църква. Нищо, с времето и това ще разберете.

И да – отделният ред в квитанция при заплащането за храма – това вече е като пито-платено. Общината на Електростал (град в Русия, Московска област, с население ок. 150 000 д. – б.р.), автор на тази духовна иновация, ще ви научи.

Между другото, като заговорихме за квитанции – при нас върви реформа на жилищно-комуналното стопанство. Вече около 10 г. И току-толку започна нов етап. Така квитанцията за жилището ви скоро ще е около 5 000 рубли примерно.
Да, а облекченията! Монетизираха ли ви ги вече? Не са? Е… вече направо ви завиждам. Колко още чудни открития Ви очакват.
Освен това нашата дивизия „Дзержински” вече проведе учения на тема „разгонване на тълпи недоволни пенсионери” преди около пет години. Струва ми се, че те с радост ще предадат опита си на вашия „Беркут”.

Е, за такива дреболии като отнемането на най-апетитните парчета земя под дворците и извънградските домове, промяна на бизнеса – край! – събарянето и изгарянето на жилищни блокове при строителството на търговски центрове и пр. и пр., няма да говоря.

За данъчните, санитарно-епидемиологичната инспекция, пожарникарите, прокуратурата, следствения комитет, ФСБ-ейците, администрация и пр., също. Казват, че там се изхранвате от туризъм, нали? Е, нищо, нищо. При нас това се казва „да мачкаш бизнеса”. Нищо. Ще се приспособите.

По отношение на туризма. Там си имате частни хотелчета, нали? На първа линия на плажа, нали? В Крим? Е, не е беда, не е беда.

Като се замислиш – няма да имате вече частни хотелчета на първа линия. Но каква само ще бъде дачата на Ткачов (губернатор на Краснодарския край в Югозападна Русия, с малки прекъсвания от 2000 г. насам, кара пети мандат – б.р.)! Дачата на Шойгу (дългогодишен министър на извънредните ситуации, сега министър на отбраната – б.р.)! Дачите на всичките сенатори! Дачите на всичките депутати! Дачите на всичките ФСБ-ейци! След тях на цялото следствие и на цялата прокуратура! Какви яхти ще се паркират там при вас на частни кейове!

С какви огради ще затворят вашето море! Всички проклети бандеровци ще ви завидят. А на вас ви стига и градският плаж в Севастопол.

Между другото, препоръчвам ви също така да научите фразата „Много сте, а аз съм сама” за „Пощата на Русия”, обслужване на едно гише, Сбербанк, Пенсионен фонд, социално осигуряване  – всичко това вече е ваше. Поздравявам ви.

А, да. По отношение на Сбербанк. Отново сериозно ви провървя – при нас върви поредният кръг пенсионна реформа. Как се изчисляваха тези пенсии преди – така и никой не разбираше, а сега вече съвсем никой не разбира – поне ще ги има ли, или няма да ги има.

Впрочем, научете още два термина. КТО – това е контратерористична операция, и „хексоген”. Това е важно. Това е наистина важно. И се постарайте отдалеч да избягвате места със струпвания на хора, гари, летища – особено гари и летища – автогари, пазари, концерти и т.н. На летището вече идвайте около три часа по-рано. С милицията по-добре не се шегувайте. Постарайте се да не носите брада. Изсветлете си косите. Джобовете си обръщайте и давайте да ви пребарват при поискване. От вкъщи никога, никога без документи не излизайте.

Е, не забравяйте и за санкциите от нашите международни приятели, т.е. сега вече врагове. Вие сега сте – Русия.

Това е за дреболиите. Накуп:

Митингите в Русия са забранени.
Съпротивата при незаконните арести и незаконното задържане е забранена.
Самоопределението на нациите е забранено. Излизането от състава на Русия е забранено. Сепаратизмът е забранен.
Осиновяването на деца от чужденци е забранено.
Пропагандата на хомосексуализма е забранена.
Концертите на Мадона и „Океан Эльзы” (украинска рок група – б.р.) са забранени.
Несанкционираните плакати са забранени.
ТВ каналът „Дъжд” (големите руски ТВ оператори „по нареждане отгоре” спряха да го излъчват след анкета със зрителите дали не е било по-разумно да се предаде Ленинград на немците – б.р.) е забранен.
Онлайн парите ще бъда забранени до дни.
Цените в Москва са точно два пъти по-високи, отколкото в Киев. За всичко.
А, да. Най-после. Алкохолът у нас (а сега и у вас) – също е забранен от 11 вечерта до 8 сутринта. Знаете, сух закон.

*Авторът е независим руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници”. Работил е за редица издания като „Московски комсомолец” и „Новая газета”. В качеството си и на донаборник, и на професионален военнослужеш е участвал и в двете войни в Чечения. Като военен кореспондент е отразявал войната между Русия и Грузия през август 2008 г. Арестуван е при протести както в Москва, така и на площад „Таксим” в Истанбул с при това с еднакви обвинения, че е „чуждестранен шпионин”.

 

Портал Култура:

 

Людмила Улицка

25.08.2014

Сбогом, Европа!

(Залцбургски бележки)

Не се занимавам с политика, но казвам това, което мисля, когато ме попитат. Именно поради тази причина ме определят като “пета колона”, обвиняват ме, че ненавиждам своята страна и се оправдават с мен глупаво и неплодотворно. Не изпитвам никаква ненавист, изпитвам срам и безсилие. Руската политика днес е самоубийствена и опасна, тя представлява заплаха най-вече за самата Русия, но може да се окаже причина за нова Трета световна война. Всъщност тази война вече започна. Локалните войни в Чечения, Грузия, а сега и в Украйна са нейният пролог. А епилогът едва ли ще има кой да напише.

 

Накрая бих искала да кажа още нещо: аз живея в Русия, аз съм руска писателка от еврейски произход и с християнско възпитание. Моята страна днес е обявила война на културата, обявила е война на ценностите на хуманизма, на идеята за свободата на личността, на идеята за правата на човека, изработвана от цивилизацията през цялата й история. Моята страна е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания. Срам ме е за нашия парламент – невеж и агресивен, срам ме е за правителството – агресивно и некомпетентно, за ръководителите на страната, поклонници на силата и хитростта, представящи се за супермен, срамувам се за всички нас, за народа, изгубил нравствените си ориентири.

В Русия културата претърпя жестоко поражение и ние, хората на културата, не можем да променим самоубийствената политика на нашата държава. В интелектуалното съобщество на нашата страна бе извършен разкол: отново, както в началото на века, срещу войната застана малцинството. Моята страна всеки ден приближава света към нова война, нашият милитаризъм вече е изострил нокти в Чечения и Грузия, а сега тренира в Крим и Украйна. Сбогом, Европа, боя се, че никога няма да ни се удаде да влезем в европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, артисти, философи, учени не успяха да обърнат политиката на религиозните фанатици на комунистическата идея в миналото, нито на алчните безумци днес.

Триста години ние, хората на културата, черпим от едни и същи извори – нашия Бах и нашия Данте, нашия Бетховен и нашия Шекспир, – и не сме губили надежда. Но днес на нас, хората на руската култура, на тази малка нейна част, към която принадлежа и аз, ни остава да кажем само едно: “Сбогом, Европа!”.

*         *         *

В края на юли тази година известната руска писателка Людмила Улицка получи Австрийската държавна премия за европейска литература, а немският седмичник “Шпигел” публикува есето й “Сбогом, Европа!”, пълно с горчиви размисли за агресивната и самоубийствена руска политика. Последва незабавната реакция на руските власти, които отмениха планирата в ИТАР-ТАСС пресконференция на писателката във връзка с присъдената награда. Людмила Улицка е родена в Башкирия през 1943 г. Първите й публикации датират от края на 80-те години, но името й нашумява след излизането на повестта “Сонечка” (1992), за която е отличена с престижни литературни награди в Италия и Франция. Романът й “Казусът Кукоцки” е награден през 2001 г. с най-престижната руска литературна премия “Букър”. Книгите й са преведени на повече от 20 езика. Критиката определя творбите й като “проза на нюансите” и я сравнява с Чехов. Предложеният по-горе текст на есето е превод от неговата оригинална версия на руски език. ( Със съкращения- есето на Людмила Улицка обиколи света на интересуващите се от алтернативния глас на Путин, тук цитирам само есенцията на политическата й оценка-бел. ivo.bg)

 

Путин се сърди на Запада и наказва…Украйна

Иво Инджев ⋅ април 26, 2014 ⋅

Авторът на международно известните романи „Добрият Сталин”, „Руска красавица” и др. бестселъри Виктор Ерофеев обясни снощи на една вечеря в София, на която авторът на тези редове присъства, поведението на руския президент Путин спрямо Украйна като реакция на това, че се е обидил на Запада за подкрепата, която е оказал на протестите срещу собственото му управление в Русия през 2011-2012 г.

Световно известният руснак, дисидент от съветско време и открит противник на Путин, наскоро добави нова сол в раната на официално подклажданата омраза на руските националисти към него. Писателят  не само подписа писмо на руски интелектуалци, в което предизвиква Путин с остра критика на политиката му по украинския въпрос, но и с участието си телевизионно предаване на телевизия „Дождь” на практика даде повод на властите да я закрият, защото си позволи да предположи от нейния екран, че е могло да бъдат спасени милион и половина жертви на германската блокада на Ленинград през втората световна война, ако Сталин беше предпочел да остави града в ръцете на немците.

В резултат на това днес Виктор Ерофеев е прогонен от руските телевизии и радиостанции, казвайки за себе си: „изморих се да бъда дисидент, но се налага”. А по отношение на прогнозирането си признава едновременно няколко неща: че не може да предвиди развитието на кризата с украинските събития, макар, че „ в Русия е лесно да си скептик”, но вярва, че както Германия и Франция са се помирили, така и Русия ще намери общ език с Украйна.

Обяснението на Виктор Ерофеев за мотивацията на Путин се доближава до твърдението, което споделям не веднъж, че всъщност най-големият кошмар на Путин е да не се повтори украинската продемократична т.н. оранжева революция от 2004 г. и в Русия. Разминаването между „обидата” и „превенцията” срещу революционната искра  не е голямо, но и в двата случая се предполага преднамереност на руската намеса в Украйна, а не спонтанна реакция на украинските вълнения.

Обидата, както и страхът от пренасяне на оранжевата зараза в Русия, датират много преди онзи 21 ноември 2013 г., когато под натиска на Москва Янукович се отметна от собствените си обещания пред украинците да подпише в края на месеца споразумението с ЕС за началото на преговорите за асоцииране.

Общото в двата случая е също така, че преднамереността изобличава лъжата за вината. Според трактовката на Кремъл виновни за ескалацията са си самите украинци, докато Москва едва ли не реагирала на пожар. Обаче е видно отвсякъде, че руската власт действа по план, който очевидно е разработен отдавна и е задействан демонстративно с онзи особено голям подкуп от 15 милиарда евро под формата на заем, който Путин предложи на украинския президент Виктор Янукович, за да не положи началото на преговорите с ЕС.

Но нека вземем обидата като отправна точка. Какво излиза? Че Путин се ръководи от ирационални чувства в една толкова голяма геополитическа игра? Ако това е вярно, проблемът, с който светът се е сдобил в лицето на Путин, е още по-стряскащ отколкото, ако властелинът на ядрена Русия изповядваше предсказуема идеология.

Малко по-различна, а може би просто допълваща, гледна точка за Путин има друг нашумял познавач на кремълските потайности. В книгата си „Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, политологът Станислав Белковски смята, че Путин не се интересува от самата власт, а от нейните атрибути, ката злато, камъни, лимузини, яхти, почетна гвардия…

Така или иначе „загадъчната душа” на руснака, персонализиран от Владимир Путин, поставя в момента на изпитание относителния уют на постигнатия след Втората световна война баланс между развития Запад и догонващия, но развит върху една шеста от планетата съветско-руски Изток. На този баланс се крепи небивало дългия в човешката история период на мир между основните конкуренти за световно господство. Това се наричаше „политика на взаимното сдържане”.

След всичко написано дотук е важно да се разбере, какво означава фактът, че лидерите на седемте най-мощни държави в света се споразумяха за санкции срещу Русия. Каквито и да са те, колкото и в Москва да се правят, че плюят на тези списъци с ограничения за пътувания на Запад, истината е доста по-болезнена за Кремъл.

Истината е, че в неофициалната класация на Москва приобщаването на Русия към Г-7 преди 17 години се оценява като най-голямата придобивка за руската имперска гордост.

Западът покани Русия да членува в клуба на най-богатите и влиятелни нации в момент, когато тя беше на колене. Подаде й ръка да стане, да изтупа прахта на унижението от разпада на Съветския съюз „без бой” и да седне като равен сътрапезник в решаването на световните дела в рамките на най-престижния клуб на планетата.

Путин проигра хазартно жеста на силните, които показаха , че не искат да държат пред прага си оклюмалата по онова време Русия. Но силните му показаха снощи, че едностранната му демонстрация на сила няма да бъде толерирана. Направиха го сега, когато Путин е заел позата на покорител, който може да си позволи да не се съобразява с никого, щом това му носи възторга на масите в Русия.

Посланието е, че щом Путин иска да реставрира СССР под нова форма, ще трябва да се сблъска със съответната враждебност, на която се „радваше” съветската империя на Запад. Но този път новият „съюз” ( в който след безцеремонното посегателство срещу Украйна не желаят да участват дори подплашените Беларус и Казахстан) ще трябва да оцелява без съюзниците си от дресираната компания на държавите от  „световната социалистическа система”.

 

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/09/03/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba/

Свързани новини: