Моето голямо родопско разочарование

Това лято имаше доста възхитени отзиви от Родопите – днес ще видим едно съвсем друго мнение.

Приятно четене:

Моето голямо родопско разочарование

Да , правилно сте прочели ! Никога не съм си и помислял , че мога да напиша думите „Родопи“ и „разочарование“ в едно изречение , но човек никога не трябва да казва „никога“.

Беше понеделник , слънчев и обещаващ добри емоции в планината. Идеята беше

разходка до Буйновското ждрело и село Ягодина

Всичко беше прекрасно, трафикът нормален като за делничен ден , времето слънчево , дупките по пътя нормални , като за България …. Стигнахме до язовир Тешел и се отбихме към Ягодина и Буйново . Който е минавал по този път знае красотите на реката и скалите .
Наближаваме разклона за Ягодина и виждаме табели рекламиращи хотели и хотелчета , ресторанти и заведения. Големи , шарени , доста кичозни и никак не се вписват в околните красоти , но какво пък . Рекламата продава продукта . Казваме си: и тук е стигнала модерната реклама. След стотина метра ни очаква нова изненада – знак за платен паркинг с пояснение , че е дълъг 3000м , цели три километра . И една строга табела – паркирай в дясно. Излиза , че път от националната пътна мрежа , за който си купуваме винетки и се поддържа от нашите данъци някой тарикат чиновник е превърнал в източник на приходи. Заприлича ми на сините зони в градовете , но пък точно сега нямаше да влизаме в Ягодинската пещера , така , че нямаше да се ползваме от благата на това чудо паркингопът , за който дори не бяха се погрижили поне да му повдигнат банкета , че да е по-удобно паркирането.

Карам си кротко край паркирани автомобили и наближавам входа на пещерата , пред който има двадесетина човека , чакащи вероятно да влязат. Освен тях обаче в средата на тесния път стои смело една дама. 25 – 30 годишна , със зелена светлоотразителна жилетка, с димяща цигара между зъбите, телефон на ухото , затиснат с рамото и стискаща здраво с две ръце мобилен касов апарат. Приближавам , тя не помръзва. Спирам на половин метър от нея , пак не реагира. Продължава си телефонния разговор по средата на тесния път. Изчаквам минута, после втора и натискам кратко клаксона. И има реакция. Дамата казва високо в телефона „ чаай малко“ и се приближава до вратата на колата , но плътно , така че не мога да продължа напред без да я закача . Казвам „може ли да се дръпнете , за да продължа“ И получавам най-неочаквания отговор

„Не може , докато не си платиШ“

Трябват ми няколко секунди за реакция. Имам винетка , платил съм си данъците … и питам „ От кога в България има платени участъци от пътища“ и нова изненада „Докато не пратиш, няма да минеш“ и вече набира нещо на касовия апарат. Нов опит от моя страна „ Значи за да отида до Буйново трябва да плащам???“ И поредния бисер „Ма ти до Буйново ли шъ ходиш ? Аре изчезвай.“ Прави крачка в страни и продължава важния телефонен разговор , подръпвайки от цигарата , която през цялото време на интересния ни диалог не е извадила от устата. Побеснявам , но броя до десет и поглеждам към баджа с името , който виси на врата на особата . Прочитам само първото име – Стефка – преди да се врътне на пети и да скрие надписа . Слизам от колата и питам за името, тя се обръща и го прочитам цялото – Стефка Шапакова . И получавам нова изненада

„Аре махай съ бе“

Качвам се и потеглям , след като съм записал името , за да не го забравя.

Подминавам изхода на Ягодинската пещера и след стотина метра нова изненада . Асфалтът свършва като отрязан с нож и пътят става на дупки , чакъл и пръст. От последното ни ходене до прекрасното село Буйново , нищо не се е променило. Всъщност има промяна , пътят е станал по-лош. Продължавам още стотина метра до първото по-широко място и с няколко маневри обръщам. Поемаме обратно с идея да се качим до

Ягодина –

все нещо хубаво да ни се случи – красиво село , хубави хора … по спомени от преди няколко години. Обаче на човек като му тръгне…

Стигаме селото и спирам на площада. Оглеждаме се за кафе. Избор има. В сграда тип смесен магазин от зрелия соц. Има две заведения , но предпочитаме трето – близкия хотел „Ягодина“. От вън изглежда обещаващо добре. В двора е още по-добре. Ново , чисто , поддържано. Сядаме под навес , а над главите ни висят китки от билки и ухае на чубрица и риган и още други билки , на които не знаем имената , но е невероятно ароматно.

Казваме си „Това е МЯСТОТО“ и забравяме всичко отрицателно от деня. Но… Щастието не трае дълго. Около 20 минути. Толкова време седяхме под уханния навес. Единствените клиенти. А през 4 маси от нас седят 7-8 жени , явно от персонала , защото на доста висок глас коментираха минали и предстоящи смени , работно ежедневие и други подробности от хотелско – ресторантското ежедневие. По облеклото можеше да се разпознаят камериерки, сервитьорки, администраторка. През цялото това време дори не погледнаха към нас. За тях ние не бяхме там. Въпреки красивото място и уханието на билки разбрахме , че тук кафе няма на пием. Не и днес.

Станахме и излязохме на улицата без дори да бъдем удостоени поне с поглед. Тръгнахме обратно към площада и пред нас отново имаше избор. Две заведения в стария соц. Абе соц., соц., ама може пък да ни обслужат. Приближавайки четем рекламите на едното : Национална кухня , Родопски специалитети , Скара на жар , Кафе … Решаваме – това ще е. Пък и обяд наближава , може и да хапнем освен кафето. Качвайки се по стъпалата към откритата тераса ентусиазмът ни се изпарява с всяка измината крачка. Носи се една чалга . Ама от най-мазните. А малкото посетители си пият кротко ракията и явно им харесва. Връщаме се от средата на стълбите. Все пак в сърцето на Родопите с родопски специалитети и национална кухня очаквахме „Руфинка“ и „Делю хайдутин“.

Вземаме кафе от третото заведение , най-невзрачното. Пием го набързо и потегляме. С горчив вкус в устата и мисълта скоро до не се върнем по тези места. Жалко! А толкова ни харесваше там преди време.

За наша радост следващите няколко дни в Родопите , но на други места ни върнаха добрите чувства към тази чудна планина с красива природа и прекрасни хора.

Моят съвет е:

не ходете в близките няколко години в село Ягодина и Ягодиската пещера. Има много други места в Родопа планина които заслужават. Да , планината навсякъде е еднакво красива , но хората са различни. Вече! Ако искате да видите ждрелото, отидете и вижте невероятните природни образувания, скалите , реката и горите. Като стигнете разклона за Ягодина – там е по-широко – обърнете колата и се върнете. Спестете си нашето разочарование!

Автор: Ван 13

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Париж – едно огромно разочарование
2. Тасос и Родопите 2008 – част втора
3. Моето пътуване до Виена
4. Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон
5. Моето сватбено пътешествие (1)
6. Моето пътуване до Монако и Монте Карло
7. За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1)
8. Моето пътуване до Месопотамия (югоизточна Турция)
9. За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (2)
10. Моето първо пътуване: До ГДР* през Белград, 1972г

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=49731

Публикувана на 09/05/14 06:00 http://patepis.com/?p=49731

Свързани новини:

Виж всички новини от 2014/09/05

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител