Говори Пловдив: ДА СПРЕМ ИЗНОСА НА ДАМСКИ ПРЕВРЪЗКИ ЗА РУСИЯ

09/08/14 06:49
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: ДА СПРЕМ ИЗНОСА НА ДАМСКИ ПРЕВРЪЗКИ ЗА РУСИЯ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

В отношенията си с Русия Западът пропусна да уцели с много, от което пък целият свят страда и ще продължи да страда още известно време.
Да-а-а, ако приемем, че Западът е стрелец с лък, то вече за всички е ясно, че стрелата на неговите отношения с Русия е забита не в десетката на мишената, а в собствения му крак. Ако приемем пък, че Западът е армия, то нейните генерали са се напили от радост още след първата успешна битка, заспали са и са пропуснали останалата част от войната.
А сега се пулят, като усещат вражеската армия да ги настъпва по мазолите.
„След падането на Берлинската стена, Европейският съюз, НАТО и Г-7 развиха специални отношения с Русия в опит да я интегрират по различни начини. Русия де факто сложи край на това партньорство” – думите са на пастор Йоахим Гаук, президент на Германия. Те са казани в Гданск на 1 септември, когато бившият агресор Германия и бившата първа жертва Полша, заедно с всички цивилизовани страни, по подобаващ начин отбелязаха началото на Втората световна война.
Колко горчивина има в тези думи на Гаук. Но можеше да ги каже и всеки друг умен западен лидер.
Не знам дали от наивност, от прекалена самоувереност, от нездрав оптимизъм, който стимулира желанието да повярваш в каквото искаш, а не в реалността, от мързел, кокоша слепота или поради някаква друга причина, но Западът през последните 25 години наистина се опита да интегрира Русия.
Той положи неистови усилия да подпомогне максимално нейното очовечаване – или може би все пак държите да кажа „хуманизиране”. Той даде пари, даде технологии, прати хора, които да я подпомогнат в различни сфери, допусна я при себе си, дори в самата светая светих на Брюксел, обучи армията и. С други думи, опита да я превърне, поне донякъде, в предвидим партньор с модерно мислене, в, божем, нормална държава, заедно с която може да се работи срещу новите световни предизвикателства и за реализация на новите възможности, открили се в този наш многострадален свят…..
Сега западните лидери си хапят гъза поради всички тези кретенски действия, докато гледат как Русия реве срещу тях и размахва тояга да ги бие, докато подигравателно им се криви отсреща по най-маймунския възможен начин.
На всичкото отгоре Западът отново е готов да повярва на кагебистките руски маневри, с които Кремъл го манипулира. Онзи ден, след като украинските власти и руските терористи в Донецк постигнаха някакво неясно примирие за спиране на огъня, ЕС веднага заяви, че няма да прилага допълнителните санкции срещу Русия, за които току-що гласува. Зер, голям напредък в цялата работа, свързана с наглата руска агресия в Украйна, някой брюкселски слепок видя…..
Ако аз бях на мястото на онези в Брюксел, които взимат подобни решения, преди да се гръмна, щях да си задам няколко елементарни въпроса.
Първо – как стана така, че след телефонния разговор на Порошенко с Путин, Кремъл отрече да има някаква пряка договорка за мир в Украйна, защото, както казаха от Кремъл, „Русия не е страна в конфликта” – но само броени часове по-късно тъй наречените от руската пропаганда „опълченци” се съгласиха на примирие. Не, че някой се е съмнявал, но това беше поредното, съвсем ясно и недвусмислено доказателство, че именно Русия е в дъното на целия украински конфликт.
Второ, коя от досегашните санкции на Запада натежа чак толкова на везните, та император Путин се съгласи на това примирие, нещо, което той вече месеци наред отказва да направи, въпреки многобройните писмени молби, телефонни разговори и лични увещания от страна на буквално всички авторитетни западни лидери.
Или може би натежа именно някоя от новите санкции, подготвени от ЕС? Това при всички случаи трябва да се анализира, за да лъсне най-слабата страна на сатрапа в Кремъл.
Знае ли човек, може да се окаже, че Путин се е стреснал от предстоящата забрана за внос в Русия на европейски дамски превръзки например, от онези, хубавите, дето и петролен извор могат да ти подсушат. Защото се плаши от въстание на горките руски жени, за които, наистина, великата руска индустрия може да осигури нещо, което не протича веднага и отвсякъде, но само защото е направено от танкова броня. А може и от друга някаква идиотщина да се е уплашил Путин – кой нормален човек може да каже как в действителност функционира един болен мозък и кое от чудовищата, които сам ражда, го стряска най-много?
Но на мен поне ми се струва, че именно някъде сред новите европейски санкции е заровено кучето, което търсим, защото, освен че веднага, след като те станаха ясни, император Путин се съгласи на примирие, но и побърза да излезе с остра декларация, че Русия ще им отвърне незабавно. Досега тя си отвръщаше на санкциите бавно и повече с някакви опити за подигравки, без обаче да прави специални изявления по този повод. Поне не предварително.
Но тази бърза реакция не е случайна и от друга гледна точка – нали се сещате, от цялата работа, освен всичко друго, сега ще излезе и добър пропаганден мат`рял, защото според свободните, честни и обективни руски медии ще се окаже, че именно стряскащата декларация на Путин е принудила Запада да се откаже от намерението си да прилага нови санкции…..
Третият въпрос е защо Западът позволи изобщо да се стигне дотук. Защо не послуша гласовете на патилите хора от Изтока, които вече 25 години предупреждаваме, че цялата работа с Русия никак не е читава; че да се дава кокал на диво животно, без въпросният добитък да е затворен в здрава клетка, е занимание опасно и ръката, с която го храниш, рано или късно – но задължително – ще бъде отхапана; че светът не винаги е добре, когато Русия е зле, но светът винаги е най-добре, когато Русия е най-зле.
Затова Русия трябва да бъде възможно най-пълно изолирана и после оставена да се пържи в собствен сос.
И без това руснаците твърдят, че са си самодостатъчни и настояват Западът да ги остави на мира. Е, когато казват това, специално Путин и Лавров имат предвид само да ги остави на мира спокойно да тормозят всичко живо около себе си. Но аз пък и затова подчертах, че, преди да бъдат оставени на мира, те непременно трябва да бъдат изолирани…..
Четвъртият въпрос е – ще се стресне ли сега Западът достатъчно, та наистина да вземе всички необходими мерки, за да защити собственото си съществуване, демокрацията и свободата.
Вече споменах, че в отношенията с Кремъл част от сегашните европейски политици, както и различни университетски пишман специалисти по Русия, продължават много лесно да се поддават на руски натиск, пари или друг вид влияние, продължават да се интересуват само от своите временни, тактически печалби, нищо, че те водят до дългосрочни, стратегически загуби за цялата европейска общност, продължават да карат каруцата съобразно капаците, които имат на очите си, а не спрямо реалната обща картина.
Тук и сега трябва най-после да се намесят, както казваше навремето Чърчил, „честта и здравият разум”.
Трябва спешно да се възроди доказаната способност на западните общества да преодоляват кризите на слабост, в които – както смятат всички диктаторчета, включително Хитлер, Сталин, а сега и Путин – демокрацията често изпада. Трябва отново, както през Втората световна война, Западът да заложи на две важни неща – опазването на свободата като цел и готовността за саможертва в нейно име, плюс, като средство – пълното евро-атлантическо единство, подкрепено с много решителност и реализъм.
Засега не виждам готовност за това в степен, която да съответства на реалната руска заплаха в момента, така че като европейци ни предстоят много страдания, кръв, пот и сълзи.
А специално на нас пък, българските европейци, най-слабото звено и всепризнатото руско троянско магаре в ЕС и НАТО, онова, което ни предстои, вероятно ще де окаже много по-лошо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com