Армения (1): Към манастира Гегхард, през Ереван и Гарни

Започваме едно пътуване из Армения заедно с Цветан. В първата част от Ереван ще стигнем до манастира Гегхард. Приятно четене:

Армения

част първа

През Ереван и Гарни

към манастира Гегхард

 

 

Чук, чук! Доброе утро в Армении! Барее луеес Хайястани! – ни събуди гласът на проводницата (кондукторката) във влака Тбилиси – Ереван.

Измъкнах се сънен от леглото тъкмо затози миг, когато заснеженият Арарат проблясна в мътното стъкло на вагона.

6:55 сутринта, точно по разписане, пристигнахме в

Ереван

Влакът тръгва на всяка нечетна дата от Тбилиси и обратно на всяка четна дата от Ереван. Нощният преход бе започнал в 20:20 и прекъснат за час в 22:00 на границата. Останалите пътници се редяха за визи, които наскоро бяха отпаднали за нас – българите. Ние тръгнахме на това пътешествие в Армения с благословия от нашия арменски поп – архимадрит Абгар, лаптоп и пътеводител на”Lonely Planet”от 2008 в раницата.

 

 

С удоволствие ще споделим с Вас за нашето поклонение в уникалния манастир Гегхард (Geghard) и античния храм в Гарни (Garni) – един вариант наскалната симфония в Петра, Йордания. Надяваме се, че пътят Ви до Geghard нямада бъде труден (get hard), а лек като нашия през Истанбул с автобус на „Метро“, low – cost полет с „Pegassus” до Тбилисии, накрая влак и маршрутка.

 

 

Легендарният герой Давид Сасунци е дал името на площада пред гарата и на спирката на метрото. Той подобно на нашият кан Тервел е утепал и прогонил арабите. Зад него „Ереванский Вокзал“ е величествена съветска ж.п. гара от сталински тип. На върха на пилона е арменският герб, вместо петолъчката.

 

 

Бюрото за обмяна на валута на ж.п. гарата ще отвори чак в 9 часа. В джоба си имах 5000 арменски драма (18 лева), толкова намерих у нас. Вземете си долари, защото еврото тук не е популярно.

Другите туристи с таксита отпрашиха към хотелите.

– Колко е до Площада на Републиката, до Центъра?

– 2000 драма.

– А къде е метрото?

– То сега не работи! Затворено е! – отвърна таксиметровият шофьор.

 

Ние не му се вързахме и помолихме един полицай от охраната на гарата да ни упъти.

 

Първият влак на метрото тръгва в 6:20 и жетона е само 20 драма. Линията е само една и спирките са с надписи наарменски и руски. Трогнах се, когато видях отново кирилицата. Back in USSR! *

 

 

Площадът на Републиката

леко бе порозовял от утринните лъчи на слънцето. Yerevan (Ереван) спокойно и невъзмутимо още спеше, заедно с фонтаните тази неделя.

 

 

Хора нямаше и дори просяците бяха замръзнали като статуи. Въпреки, че има и бедни, не срещнахме арменци просяци и по-късно през деня.

След като се настанихме при нашата CS домакиня, успяхме да посетим арменския Ватикан – Ечмиаздин. За понеделник имахме план да използваме туристическата агенция „HYUR Service” за да отидем до прочутите Гарни и Гегхард за 7000 драма.

 

 

В 10:00 бяхме в офисана фирмата на номер 96, но бусчето потегли пълно без нас, защото нямяхме предварителна резервация. Предложиха ни кола за по 10 000 драма. Ядосах се и се отказах. Излязох навъни повървях малко нагоре докато спрях пред една бръснарница и попитах един от местните как се отива до Гарни. Арам бръснарят се зарадва, че съм от Варна, където имал роднини и се притече на помощ.

Каза да взема автобус 22 за 100 драма и да продължа нагоре по булеварда докато стигна до сервиза на Мерцедес откъдето тръгва маршрутката за Гарни за 250 драма. Старият пътеводител на”Lonely Planet”от 2008 беше валиден и за 2014!

Като знаеш руски е лесно да се ориентираш в Армения! Градският автобус беше с климатик и след половин час другарите арменци ни казаха къде да слезнем за да хванем маршрутката за Гарни в 11:00. На паркинга под едно дърво на сянка ни чакаше една руска маршрутка „Газела“. Наблизо продаваха хачапури т. е. вкусни бутер банички със сирене за 200 драма.

 

Абе, същата работа като да вземеш варненско такси от Катедралата до Аладжа манастир или автобус. Дори по пътя имаше също свлачище. След половин час „Газелата“ ни стовари на едно кръстовище в центъра на

Гарни

 

 

 

Античният храм Гарни бе вдясно на 500 метра, а наляво на 6 км бе скалният манастир Гегхард. Повечето пътешественици препоръчваха първо да се спуснем долу в каньона в мрачния пещерен манастир.

 

След това ще бъде по-добре да излезем на върха в Гарни на светло в Храма на слънцето. Докато пиехме студена вода от чешмата спря една „Лада“. Слава Богу излезе ни късмета!

– 3000 до Гегхард!

– Можна, но для 2000! – отговорих аз.

– ОК

 

 

Метнахме се в ретро-мобила на Лудвиги потеглихме слуда газ надолу към

Гегардаванк (манастира на копието на съдбата)

Ладата нямаше климатик, стъклата й бяха спуснати и вятърни вееше на бял кон

Garni, Армения

Нашият Лудвиг се похвали, че Виенското копие, което е притежавал Хитлер не е копието на съдбата, след като той е загубил войната със Сталин. Вождът на СССР е притежавал оригинала, който се е съхранявал някога в този скален манастир от ХIII век. Съгласих се с него, че Армения първа е приела християнството като държавна религия в 301г. и вероятно тогава е основан този манастир Гегхард. Но споменът за неговата брадясала и златна усмивка е винаги свързан с отговора на въпроса:

Кой е по-древен род на Кавказ?

– Грузинците, разбира се. Ние произхождаме от рода Шимпанидзе.

– Как ли пък не! Ние арменците произхождаме от рода Орангутян

 Нали има хипотеза, че и ние българите сме от този край?

 

инж. Цветан Димитровян, Илинден, 2014

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 *Кирилица се ползва не само в СССР (USSR) – други страни ползващи кирилица са Украйна, Белорусия, Монголия, Македония, Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина, някои страни от Централна Азия, а така също и на нашия сайт, който, поради тематиката си, няма нищо общо със СССР. Споменах ли китната ни родина? – бел.Ст.

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=49788

Свързани новини: