Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.