Нахутът в таверна „Никуляс“

Не ме гледай ококорено. Тук съм си, не съм тръгнала да обикалям гръцките острови, нито пък съм открила нов гръцки ресторант в София. Просто намерих една книга в книжарницата, която веднага купих и много бързо прочетох и то от първата до последната буква. Обикновено не се зачитам в последната страница с подробности за издателството, редакцията и прочие, но се улавям, че все по-често го правя. Останах приятно изненадана да видя, че редактор на въпросната книга е Людмил Хайдутов. Людмил е и моят редактор на кулинарната книга, по която работих (в по-голямата си част) през 2013 година и при която изгледите са скоро да я разлиствам с ръце. Обаче шшшт, тихо! Не казвай на никого засега, защото въпреки, че редакцията ѝ е завършена има още работа по нея. Междувременно съм се вманиачила да чета книги с кулинарна тематика, в която тенденцията е между историите на автора да се вписва по някоя и друга изпробвана или забелязана в кухнята на някой ресторант рецепта.

Точно такава е историята на нахутът в таверна „Никуляс“, за който прочетох в „Мед, маслини, октопод“. След като авторът опитва този нахут на остров Серифос остава в недоумение как толкова сложно ястие може да се приготви от толкова прости съставки и добавя „Изглежда невъзможно купа с вариво да е толкова вкусна.“ Прочитайки книгата по-нататък става ясно, че ястието не е никак сложно, състои се основно от нахут, лук и зехтин, а това което го прави забележително са подправките розмарин и дафинов лист, както и начина му на приготвяне. Розмарин! Никога няма да ми хрумне да го добавя към нахут. Но освен това, голямото количество лук, който се карамелизира докато сосът в ястието стане с шоколадов цвят е един от ключовите моменти за вкусният нахут в „Никуляс“. Както казва авторът „кокичета и дървета“ се слагат в това ястие и за да стане ясно, ще уточня с цитат от книгата – „Лукът е от семейство Кокичеви, а горите от розмарин са едни от най-устойчивите растения на острова.“ Цялата тази история и описанията на вкусния нахут ми се сториха толкова привлекателни, че просто трябваше и аз да го опитам. Но засега не планувам да ходя на Серифос, вместо това запланувах вечерята за следващия ден.

Освен идеята за нахута, придружена с примамващи апетита описания на готовото ястие, не разполагах с нищо друго. Така че, наложи се да си съставя рецепта, придържайки се към написаното в книгата. Малкото на брой съставки, дългата термична обработка, розмаринът и дафиновият лист правят това семпло, но с много наситени вкусове ястие да се откроява. Дори без да съм видяла снимка на сготвения по този начин нахут си представих сладките аромати на карамелизиран лук със смолистия отенък на розмарина в гъст сос със зеленикави петна от зехтин, попил топлината на лавров лист. Изглежда невъзможно, но всъщност е напълно реалистично купа с вариво да бъде толкова вкусна.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

За 4 порции като основно ястие и 6-8 порции като гарнитура.

Продукти:

• 200 г сух нахут
• 600 г лук, нарязан на полумесеци
• 5 супени лъжици зехтин
• 1 стрък пресен розмарин, листата се накъсват
• 1-2 дафинови листа
• сол и прясно смлян черен пипер

Нахутът се накисва във вода от предната вечер. На следващия ден се отцежда от водата, залива се с нова и се вари около час и половина или докато стане готов. Отцежда се като се запазват около 400 мл от водата, в която е сварен.

В широк тиган се загряват 2 супени лъжици от зехтина. Добавя се лукът и се готви на умерен към слаб огън за 20 минути докато омекне напълно и се карамелизира. Разбърква се често.

В тавичка се смесват свареният нахут, карамелизираният лук, розмаринът, дафиновите листа и останалият зехтин. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Всичко се залива с отделената вода от варенето на нахута, така че да се покрие почти изцяло. Тавата се слага в предварително нагрята фурна на 180°C и ястието се пече за около един час или час и половина докато придобие кафяв цвят на повърхността и по-голямата част от течността се изпари. Сервира се топло или със стайна температура. Когато изстине сосът се сгъстява.

Нахутът в таверна „Никуляс“ е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/fI29KWY5Rp0/

Свързани новини: