ВЕЛИКОТО НИЩО

09/12/14 06:09
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ВЕЛИКОТО НИЩО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Какво става в България на 9 септември 1944 – революция, преврат или някакъв друг политически акт, с който окупационната съветска армия чрез петата си колона налага сталинския режим в страната. Защо тези въпроси и техните проекции във времето продължават да разделят българското общество – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, светла или мрачна дата е 9 септември в българската история?

- „Светла”, Фили, я нарече онзи ден в предизборна реч лидерът на БСП Михаил Миков. Той каза още, че партията му има „историческия дълг да носи през времето каузата на една справедлива, свободна и социална България”. Аз живях 30 години в тази негова страна и я намирам за напълно измислена – просто не си спомням нито един ден, в който тя да беше наистина справедлива, свободна и социална. При това 7 от тези години работих като журналист, тоест, казаното е плод, все пак, на професионален поглед. За последните 25 години пък, през тъй наречения демократичен преход, вече съвсем ясно се виждат всички язви, които деветосептемврийската комунистическа система отвори на всички нива – от психиката и мисленето на отделния българин, през колективното обществено съзнание, та до структурата и развитието на самата държава. Това е едната страна на въпроса, Фили, която може да бъде обобщена така – заради ефектите, които виждаме вече 70 години, трябва да определим 9 септември като мрачна дата. Да, обаче – казват някои, комунистическата идея сама по себе си е прекрасна, но нейната реализация в живота бе изкривена и опорочена.

- Какъв е отговорът на това твърдение?

- Отговорите са няколко. Първо – кой опорочи прекрасната идея, ако не самите комунисти? Още на 10 септември те се заеха да унищожат цвета на българската нация – първо чрез масовите убийства на политически противници или просто неудобни хора, после чрез уж Народния съд, а след това и чрез концлагерите като Белене, пълни с хора без съд и присъда. Така че комунистите рано унищожиха всяка възможна съпротива и останаха да управляват, без някой да им пречи. И пак се провалиха. А така провалиха и великата си идея. Второ, коя точно комунистическа идея беше реализирана тук – тази на Маркс и Енгелс, на Ленин и Сталин, на Тито, Мао или Дубчек, коя. Те са много и различни, еднакъв е само резултатът – пълен провал. Трето, как някой си представя, че ще гради просперитета на своя народ и държава, след като е дошъл на власт върху щиковете на чужда армия и е сто процента зависим от съответната чужда сила – СССР, днешната Русия. При това вече и за слепите е ясно, че тази чужда сила никога не е била приятел на България, а митът за Освободителя Дядо Иван или за Големия брат, който ни помага, е чиста пропаганда, трупана в умовете на измамените хора с десетилетия.

- Добре, Пламен, но случилото се на 9 септември 1944 не е ли резултат все пак и на тогавашната вътрешна съпротива, оглавявана наистина от комунистическата партия?

- Тъй нареченото партизанско движение, което имаш предвид, Фили, е сложен комплекс от простотия, бандитизъм, наивност, романтика и други компоненти, сред които идеологията на практика отсъства. Например голямата битка при Жабокрек сега, когато са известни истинските документи, се оказа история на едно масово убийство, наказуемо и според тогавашните международни споразумения. В Жабокрек партизаните избиват около 20 ранени германски войници, настанени в санаториум. Те знаят, че немците нямат оръжие, с изключение на един пистолет. Носи го придружаващ офицер, който обаче бяга от мястото и изобщо не стреля. Впрочем, точно той, човекът с оръжието, е и единственият оцелял. Така че имаме чисто убийство, а историите, разказвани после – за силна съпротива, за стрелба с часове, за прояви на партизанска смелост, за появата на несметно количество полиция и жандармерия – всичко това са съчинения, достойни за перото на Омир, но далеч по-малко истински, отколкото неговата „Илиада”. И за да сме съвсем наясно що за психология и що за идеология обсъждаме, Фили, набързо ще разкажа за тъй наречения Пусти Никола, история от миналия век, изначално разказана от бившия депутат Христо Марков и много популярна напоследък в социалните мрежи. Става дума за Никола Аврамов от село Торос, Ловешко. Баща му е богат човек, праща го да учи, но Никола се връща анархист. Известно време пие и стреля с пушка в тавана на кръчмата, после го женят, но Никола не стои мирно, отива в София, намира си любовница и я води в село, като въвежда модата да се живее с две жени. После с любовницата правят някои „ексове” по България, тоест, обири на каси и малки банкови клонове. Пусти Никола, както му вика вече майка му, лежи в затвора, където се запознава с комунисти и прихваща техните идеи. Връща се на село идейно израсъл, докарва си трета жена, една красива циганка, и купоните в кръчмата продължават. Както и „ексовете”, с които Пусти Никола пак набира средства, но вече за партията. Идва 9 септември. Заради заслугите си, той е назначен за областен управител на Ловеч, но, докато е в града, негови другари-комунисти убиват верния му приятел – кръчмаря на село Торос. Пусти Никола се вбесява, отива в София, псува и стреля известно време из Централния комитет на партията, после захвърля поста си и комунизма изобщо. Малко по-късно, когато комунистите идват да го арестуват, той стреля по тях, изчезва от селото и става горянин. Убит е като противник на режима. През 80-те обаче, след като всичко лошо е забравено, а властта има нужда от нови герои, комунистическият режим прави паметна плоча на Пустия Никола Аврамов и започва да разказва украсената му биография пред чавдарчета, пионерчета и работнически колективи.

- Интересна е историята за Пусти Никола, но не стигнаха ли вече поне пустите български историци до единно мнение за същността и характера на датата 9 септември?

- Не, Фили, първо, защото в България историците са като социолозите – делят се не на кадърни и некадърни, а на свързани с тази или онази партия. И второ, защото 9 септември продължава пряко да се използва – най-вече, разбира се, от БСП, за чисто политически цели. Такъв е споменатият и в началото случай. Чрез мита за 9 септември лидерът на БСП Михаил Миков сега опитва максимално да стимулира носталгичните настроения на левия електорат в предизборната кампания, за да не бъде провалът му на 5 октомври абсолютно пълен, а поне да остане частичен, както към този момент се очертава. В мита за 9 септември, за героичните партизани и красивите комунистически идеи обаче, като в матрьошка се съдържа и митът за братята освободители, за вечната дружба между българския и руския народ. През тази година всъщност това е големият стимул за българските комунисти, прекръстени на социалисти. Те, колкото и да ме е срам да го кажа, Фили, се вдъхновяват от „победите” на Путин в Украйна. Е, и това ако не е истински предизборен стимул за една истинска европейска лява партия, аз не знам кое друго може да бъде.
Но съм сигурен също, че този техен стимул е и поредният нов път към онова велико нищо, толкова добре олицетворявано от Пустия Никола и светлата дата 9 септември.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com