Тръгнах за Копитото и вероятно защото минах по стария Беловодски път (откъдето всъщност официално минава Витоша 100), карането ми беше с около километър по-малко до горе. Хубавото беше, че времето го свалих с над 10 минути спрямо предишното качване (днес го качих за час и 18).

От там тръгнах по downhill пътеката, но понеже съм сам, а и ми се видя доста сериозно реших да не се правя на интересен и вместо това се върнах на пътеката за Боянския водопад, след което продължих нагоре за хижа Момина скала. Качването до там ми отне около 40 минути като в кофтите места имаше малко бутане.

Пих една вода от Перловска река и мислех да пускам надолу и да си пиша една червена точка, но вместо това свих нагоре, за да видя докъде ще ме изведе пътят (табелите са малко кът).

Минах покрай две много грозно зарязни хижи, като на втората пътят свърши, но пък имаше табела за хижа Алеко. Пътечката изглеждаше прилична, та реших да видя докъде ще ми стигнат силите. След малко каране и след това доста бутане (пътеката е отврат - големи камъни, корени и мизерия) стигнах до заслон Ушите и Торфено бранище, където изгубих 15-ина мин., за да сменя спуканата задна гума, след което с добро темпо стигнах до хижа Алеко откъдето се спуснах надолу по пътя.

От хижа Момина скала до хижа Алеко включително смяната на гумата ми отне около час и 50 мин, закръгляйки пътя Борово - Копитото - хижа Момина скала - заслон Ушите - хижа Алеко на 3 часа и 50 мин.